не внасят тялото й в рамките на померия), се възхищаваха не толкова на лукса и разкоша, колкото на двамата близнаци на Сула и Далматика — тригодишните Фауст и Фауста, облечени в черно и носени от някаква огромна жена от Галия.
На септемврийските календи започна и същинската законодателна дейност — толкова трескава, че на сенаторите свят им се зави.
— Съществуващите съдилища работят мудно, губят излишно време, а и не издават адекватни присъди — настояваше Сула. — На народното събрание не бива да се оставя да разглежда дела от криминален и граждански характер. Процедурите са твърде дълги, твърде голяма е възможността да се подчинят на политически манипулации, а и народното събрание твърде лесно се поддава на това, дали обвиняемият е известен или не… Да не говорим за адвокатите по защитата. Освен това не може решения да се вземат от няколко хиляди души едновременно — подобно жури няма как да е продуктивно и конструктивно.
След като безпроблемно отне правото на народните събрания да разглеждат съдебни дела, Сула продължи:
— Ще даря Рим със седем постоянно действащи съдилища. За държавна измяна, за злоупотреби при събирането на данъци, за злоупотреби със средства от хазната, за подкупи, за фалшифициране, за насилие от общ характер и за убийство. Всички, с изключение на последното по един или друг начин засягат интересите на държавата и на хазната, затова ще бъдат председателствани от шестимата младши претори след теглене на съответния жребий. Съдът, компетентен по убийствата, ще се занимава с всички казуси, отнасящи се до убийство, магия, отровителство, лъжесвидетелство и до едно неназовано досега престъпление, което аз ще нарека убийство по съдебен път — осъждане на изгнание по пътя на съдебно решение. Очаквам съдът по убийствата да се окаже с най-много работа, но затова пък при него делата ще бъдат най-лесни за разрешаване. Негов председател ще бъде сенатор, който е бил едил, но още не се е издигнал до преторство. Той ще се назначава от консулите.
Хортензий седеше като втрещен на мястото си; големите му съдебни победи бяха извоювани именно в народното събрание, където способността му да влияе върху настроенията сред тълпата го бяха превърнали в легенда. Ограниченият състав на съдебните заседатели винаги го беше обезкуражавал, поради липсата на публика.
— Адвокатската професия ще загине! — не се стърпя да възкликне той.
— Какво значение има това? — погледна го учудено Сула. — Много по-важно е да не загине самото правораздаване, за тази цел то трябва да бъде отнето от народното събрание. Не си прави други сметки, Квинт Хортензий! Е, така или иначе ще поискам от трибутните комиции да гласуват закон за създадените от мен съдилища. Всичко ще бъде включено в този закон, който ще урежда прехвърлянето на правораздавателните функции от трите народни събрания към новосъздадените съдилища.
— Прекрасно! — обади се историкът Луций Корнелий Сизена. — Така всеки човек, който е съден, ще получава присъдата с предварителното съгласие на народното събрание! Което означава, че никой няма да може да обжалва, пред което и да е от трите събрания след произнасянето на присъдата.
— Именно, Сизена! Така целият процес по обжалването губи своя смисъл, а народното събрание се отказва от правото си да съди отделни хора.
— Това е направо отвратително! — извика Катул. — Не само отвратително, но направо противоконституционно! Всеки римски гражданин има право да обжалва!
— Обжалване и съдебен процес са едно и също нещо, Квинт Лутаций — обясни Сула. — А всичко това е част от новата конституция на Рим.
— Старата си беше доста практична при въпроси като този!
— При въпроси като този историята доста добре ни е научила, че според принципите на старата конституция много често хора, които е трябвало да бъдат осъдени, са се отървавали, защото народното събрание е било заблуждавано от нечия лукава реторика и не се е съобразявало с обоснованите решения на компетентната съдебна инстанция. Политическият капитал, който се натрупа с годините от подобни процеси и обжалвания, е нещо недопустимо, Квинт Лутаций. Рим е един твърде голям град с твърде много заети граждани, за да затъва в обичаи и съдебни процедури, видели бял свят по времето, когато сме били просто едно голямо село. Никому не съм отказал правото да бъде съден справедливо и безпристрастно. Напротив, погрижил съм се присъдата му да бъде още по-справедлива и безпристрастна. И в същото време опростих процедурите.
— Как ще се попълва съставът на съдебните заседатели? — попита Сизена.
— В него ще влизат изключително сенатори — още една причина да държа в Сената да влязат поне четиристотин души. Задълженията на съдебния заседател са тежки и ще станат още по-тежки при наличието на седем специализирани съдилища. И все пак възнамерявам да огранича броя на съдебните заседатели. Старото жури от петдесет и един човека ще се събира само в случаи на най-брутална държавна измяна. За в бъдеще броят на съдебните заседатели ще зависи според случая и възможностите. Ако заседателите са четен брой и ако при вземането на решение се разделят по равно, нека обвиняемият се смята за невинен. Сенатът така и така е разделен по декурии от десет души, начело на които стоят патриции. Тези декурии смятам да използвам за основа на съдебните журита, макар че няма да има декурия, която да попълва състава само на едно съдилище. При всяко отделно дело в независимо кой съд съдебните заседатели ще се избират с жребий,
— На мен това ми харесва — каза Долабела Младши.
— На мен никак! — възрази Хортензий. — Какво ще стане, ако моята декурия е избрана да заседава по едно дело, докато аз самият осигурявам нечия защита по друго?
— Е, с времето ще се научите как да се пригаждате според обстановката — усмихна се Сула. — Щом проститутките могат, Хортензий, значи и вие ще можете.
— О, Квинте, защо не си затваряш устата? — ядоса се Катул.
— А кой ще решава по колко заседатели трябва да присъстват на дадено дело? — попита Долабела.
— Председателят на съда — отговори диктаторът, — но и той ще спазва известни ограничения. Изборът му ще се определя от броя на свободните декурии. Надявам се едно дело да се разглежда пред двайсет и пет и трийсет и пет заседатели. Не е нужно цялата декурия да бъде призовавана едновременно — така ще се получи по-лесно четен брой заседатели.
— Шестимата младши претори ще получат председателството на дадено съдилище по жребий — взе думата Метел Пий. — Това означава ли, че ще се запази старата система за избор кой ще бъде градски и кой чуждестранен претор?
— Не, ще премахна обичая за градски претор да се назначава задължително този, който е получил най- голям брой гласове при изборите. За в бъдеще — обеща Сула — всяка от преторските длъжности ще се определя изключително с жребий.
Но Лепид не се интересуваше от въпроса за тегленето на жребий между преторите; той се вълнуваше от един-единствен проблем, нищо че подозираше какъв ще е отговорът — просто искаше да го чуе от устата на Сула.
— Следователно възнамеряваш да отнемеш на конниците всякакво участие в правораздаването?
— Абсолютно. С изключение на един кратък период контролът върху римската съдебна система е бил в ръцете на конниците още от времето на Гай Гракх. На това ще се сложи край! Гай Гракх сам забрави да внесе клауза в своя закон, която да позволява съдебно преследване срещу уличен в корупция заседател — конник. Според моя закон към сенаторите ще се прилагат подобни санкции!
— Тогава какво остава да вършат градският и чуждестранният претор? — попита Метел Пий.
— Ще бъдат отговорни за всяка жалба от граждански характер. А чуждестранният претор и занапред ще поема делата от криминален характер, в които са замесени неримски граждани. Смятам обаче да отнема правото на градския и чуждестранния претор да вземат решение по самото гражданско дело — вместо това преторът ще прехвърля подобно дело на съдия, чието име ще бъде извадено с жребий от списък с имена на сенатори и конници. Въпросният човек ще играе ролята на арбитър. Решението му ще има окончателен характер и за двете страни по делото, макар че по желание градският или чуждестранният претор ще имат
