Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

— Казвам се Гай Юлий Цезар и служа като младши военен трибун към щаба на Марк Минуций Терм, управителя на римска Азия.

— На официална мисия ли си дошъл?

— Разбира се.

— Тогава защо Терм не ме е известил?

— Защото аз пътувам по-бързо от вестоносците. А защо дворцовият ти управител не ти е съобщил, че съм пристигнал, това не мога да знам.

Точно в този миг управителят влезе в стаята и се закова ужасен от наглостта на посетителя.

— Надяваше се да го имаш първо за себе си, а? — погледна го лукаво царят. — Остави всяка надежда, Сарпедон! Той не обича мъже. — Никомед пак се обърна към госта: — Юлий, казваш. От патрициите?

— Да.

— Да не си роднина с онзи консул, дето беше убит от Гай Марий? Луций Юлий Цезар?

— Двамата с баща ми бяха първи братовчеди.

— Значи ти трябва да си Фламен Диалис!

— Бях. Явно доста неща си научил, докато си живял в Рим.

— Твърде много. — Царят се сети, че дворцовият управител чака нареждания, и властно се навъси. — Предложил ли си стая на нашия уважаван гост, Сарпедон?

— Да, царю.

— Тогава излез да чакаш отвън.

Дворцовият управител се поклони няколко пъти и излезе в преддверието.

— И защо си дошъл? — попита Никомед.

— Дошъл съм да получа бойна флота от теб.

— Хм! Бойна флота, а? Колко кораба ти трябват и какви да бъдат?

— Забрави да попиташ и за кога.

— Да. И за кога?

— Искам четиридесет кораба, половината от тях трипалубни триреми, ако дадеш още по-големи, още по-добре. Всички да ме чакат в пристанище по твой избор до средата на октомври.

— Но това е след два месеца и половина! Защо просто не ми отрежеш двата крака? — възмути се Никомед.

— Ако не получа това, за което съм дошъл, може и да го направя.

Царят седна обратно на стола си. Беше смаян.

— Нека ти напомня, Гай Юлий, че това е моето царство, а не сме в римска провинция. Ще ти дам каквото мога, когато мога! Ти ме молиш! Не ми заповядваш!

— Скъпи царю Никомед — отвърна му Цезар, — ти се една мишка, застанала на пътя на два слона — Рим и Понт. — Очите му бяха изгубили игривите искрици и напомниха на Никомед за Сула. — Баща ти умря толкова стар, че ти наследи трона сам твърде възрастен. Това, както и времето, което си прекарал начело на държавата си, вече трябва да са те убедили колко е крехко положението на Витиния. Повечето време от царуването си ти прекара в изгнание в Рим, а ако сега се намираш в този дворец, то е, защото тук върна римлянинът Гай Скрибоний Курион. Ако Рим, който се намира доста по-далеч от Понт, си дава сметка, че силите на Митридат, който далеч не е толкова стар, са все още значими, какво остава за теб? Витиния се третира като приятел и съюзник на римския народ още от времето на Прузий II, ти самият си се обвързал с нашата държава. Очевидно ти е по-приятно да царуваш, отколкото да бъдеш в изгнание. Това означава, че трябва да сътрудничиш на Рим и да изпълняваш исканията му. Иначе понтийският слон ще те смаже, а след това и римският. Така че за теб не остава друга възможност, освен да си избереш кой точно слон искаш да те стъпче.

Царят беше онемял. Седеше неподвижно и гледаше Цезар с уплашени очи. След като прекара така минута-две, той тежко си пое дъх и изрече:

— Не е честно!

Цезар се ядоса:

— Засрами се! Как може един цар да се излага така! Може да сме започнали не съвсем според протокола, но срещата ни е напълно официална. Ти си цар на Витиния, аз съм официално упълномощен пратеник на римския народа ти си се натруфил като стара проститутка и си готов да се разцивриш само защото са ти казали истината в очите. Не съм дошъл да чета морал на старци, които по силата на случайността се водят римски клиенти! Ти сам си го изпроси. Хайде, върви да измиеш лицето си и да продължим.

Царят на Витиния послушно се изправи и излезе от стаята.

Съвсем скоро се появи отново с измито лице и придружен от слуги с ободряващи напитки и закуски.

— Хиоско вино — предложи царят. По грейналия му поглед си личеше, че вече не се сърди. — Двайсетгодишно!

— Благодаря, но предпочитам вода.

— Вода?

Отново весели пламъчета заиграха в очите на Цезар.

— Не обичам вино.

— Както пожелаеш. И без това водата на Витиния е известна със своята чистота — примири се царят. — Какво искаш да ядеш?

Цезар повдигна рамене.

— Все едно.

Цар Никомед този път изгледа по-продължително своя гост; явно вече не го оценяваш като мъж, а като политик, с когото ще води преговори.

— На колко години си ти, Гай Юлий?

— Бих се радвал, ако ме наричаш Цезар.

— Докато не си започнал да губиш красивия венец на косите си — пошегува се Никомед. Известните му познания по латински издаваха, че е прекарал доста време в Рим.

Младежът се засмя.

— Признавам, че не е лесно да носиш цял живот име, което се отнася до гъстите ти коси! Да се надявам, че Цезаровата жилка у мен ще надвие Аврелиевата, иначе ще оплешивея доста рано. — Той се замисли малко, но накрая си призна: — Още съм на деветнайсет.

— По-млад дори от виното, което пия! — учуди се Никомед. — Казваш, че имаш и Аврелиева жилка. От Аврелии Орестите ли си или от Аврелии Котите?

— Майка ми Аврелия е от фамилията на Котите.

— А ти на нея ли приличаш? Не мога да те свържа с Луций Цезар или с Цезар Страбон.

— Някои черти съм наследил от нея, други — от баща си. Ако държиш да ме разпознаеш у някого от роднините ми, то това ще е големият брат на Луций Цезар — Катул Цезар. Ако си спомняш, тримата умряха заедно, когато Марий се върна.

— Да, спомням си. — Никомед замислено отпи от чашата си. — Обикновено римляните се отнасят почтително към царските особи. Знам, че са влюбени в републиката, но и склонни да се възхищават на чуждите царе. Теб като че ли изобщо не те интересува кой съм аз.

— Това е, защото ако Рим имаше цар, щях да съм аз — обясни Цезар.

— Защото си патриций?

— Защото съм патриций ли? Богове, не! Защото съм Юлий! А това означава, че родът ми стига чак до Еней, чийто баща е бил смъртен, но чиято майка е била самата Венера Афродита.

— Да не би да сте наследници на Енеевия син Асканий?

— В Рим наричаме Асканий Юл.

— Онзи същият, който е бил син на Еней и Кревса?

— Някои така твърдят. Кревса е загинала в пламъците на Троя, но синът й се спасил заедно с Еней и Анхиз и дошъл в Лациум. Но Еней е имал син и от Лавиния, дъщерята на цар Латин. И той също се е казвал Асканий и Юл едновременно.

— Така че ти на кой от двамата Енееви синове си наследник?

— И на двамата — отговори най-сериозно Цезар. — Разбираш ли, аз съм убеден, че Юл е бил един