Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

тръгнаха.

Още по-нежелан от Гнея и Порция беше третият роднина, който се яви на вратата скоро след като те си заминаха. Най-малкият от шестимата сираци, Марк Порции Катон, беше брат на Сервилия от майка им Ливия Друза, сестрата на Мамерк и Марк Друз.

— Брат ми Цепион също щеше да дойде — оправдаваше го Катон с грубия си, дрезгав глас, — но точно в момента не е в Рим. Служи в армията на Катул като контуберналис, ако знаеш какво значи това.

— Знам — осведоми го любезно Сервилия.

Ако Порция Лициниана само се правеше на невъзмутима, то младият Катон си беше такъв по рождение. На шестнайсет години, сиреч пълнолетен, той продължаваше да живее под грижите на Гнея и майка й. Мамерк беше продал къщата на Друз преди известно време; племенниците му живееха в дома на покойния си баща Катон Салониан.

Огромният, остър като нож нос не позволяваше на Катон да се нарече красив, но младежът беше доста привлекателен. За разлика от повечето си роднини беше светлокож и широкоплещест. Големите му, живи очи бяха бледосиви, късо подстриганата му коса имаше червеникавокафяв цвят, напомнящ за узрели лешници. Сервилия обаче гледаше на него като на изрод — наивен, невъзприемчив, безчувствен, а и склонен от малък да се бие.

Между двамата имаше десет години разлика, бащите им бяха различни, но това не беше всичко: Сервилия беше истинска патрицианка, родът й водеше началото си до тъмните времена на римските царе; докато Катон беше наследник на някаква проста робиня от келтски произход, някоя си Салония, която Катон Цензор на стари години беше взел за жена. Сервилия никога нямаше да прости позорното петно, което майка й лепна на родовата чест, затова не можеше да погледне с добро око малките си братя и сестра — от порочната връзка на Ливия Друза с Катон Салониан. Пред Катон дори не се опитваше да прикрива чувствата си, но за съжаление с Цепион, който се предполагаше, че е син на баща й (но тя знаеше, че не е), трябваше да се държи почтително. Заради доброто име на семейството! Ако това може да е добро име…

— Изглежда, вуйчо Мамерк не успя да ти намери най-подходящия съпруг — подметна Катон.

— Не съм съгласна — отвърна му хладно Сервилия. — Мен ме уреждаше идеално. В крайна сметка друго си е да си Юний Брут. Може и да беше плебей, но потеклото му беше безупречно… По двете линии.

— Кога най-после ще разбереш, че потеклото на човек не е важно?

— Няма как да го разбера, след като не е вярно. Потеклото на човек струва много повече от делата му.

— Ти си един непоправим сноб!

— Да, сноб съм наистина. И благодаря на боговете за това.

— Ще развалиш сина си.

— Когато му дойде времето, ще си проличи.

— Когато порасне, аз ще го поема. Ще му избия всички аристократични приумици от главата!

— Само през трупа ми.

— Как ще ме спреш? Момчето не може да остане вечно при тебе. След като вече е без баща, ще го поема аз като най-близък роднина.

— Момчето няма да е вечно без баща. Аз ще се омъжа повторно.

— Да се омъжиш повторно не отива на такава изискана аристократка като теб. Предполагах, че точно ти ще следваш във всичко примера на Корнелия, майката на Гракхите!

— Твърде умна съм, за да постъпя така. Една римска патрицианка трябва да има съпруг, който да защитава името, честа и авторитета й. Така де, съпруг, който да отговаря на нейното високо обществено положение.

Катон се засмя:

— Искаш да кажеш, че ще се омъжиш за някой разглезен смешник като Друз Нерон!

— Друз Нерон вече го е взела сестра ми Лила.

— Двамата не могат да се понасят.

— Мога само да им съчувствам.

— А аз ще се оженя за дъщерята на вуйчо Мамерк — изведнъж се похвали той.

Сервилия го стрелна с изпепеляващ поглед.

— Няма да я бъде! Емилия Лепида отдавна е сгодена за Метел Сципион — още когато вуйчо Мамерк и Метел Пий воюваха заедно в армията на Сула. В сравнение с Метел Сципион, Катоне, ти си мижитурка!

— Няма значение мижитурка ли съм или не. Емилия Лепида може да е сгодена за Метел Сципион, но не го обича. Двамата се карат през цялото време, а тя на чие рамо отива да плаче? На моето, разбира се! Ще се оженя за нея, имаш ми думата!

— Има ли нещо под слънцето, което да не те прави толкова самодоволен? — ядоса се най-накрая Сервилия.

— И да има, още не съм го видял.

— Не се тревожи, рано или късно ще излезе.

Катон отново избухна в грозния си, стържещ смях.

— Надявай се!

— Не се надявам, знам.

— Сестра ми Порция вече е задомена — подхвърли Катон. Не че искаше да сменя темата, но му харесваше мисълта още повече да подразни надменната си сестра.

— Не се и съмнявам, за поредния Ахенобарб. Луций, най-вероятно?

— Точно така, за младия Луций. Много ми харесва! Един човек с правилно мислене.

— Как иначе, като е почти същото парвеню като теб.

— Тръгвам си. — На Катон му омръзна да се заяжда.

— Радвам се да го чуя!

Вечерта Сервилия се прибра в самотната си спалня, изпълнена със злоба и желание за мъст. Значи роднините й не бяха съгласни тя да се омъжи втори път? Значи вече я бяха отписали?

— Не са познали! — закани се тя и скоро след това заспа. На сутринта отиде да навести вуйчо си Мамерк, с когото винаги се бяха разбирали добре.

— Ти си изпълнител на завещанието на съпруга ми — напомни му Сервилия. — Искам да знаем какво ще стане със зестрата ми.

— Зестрата е все още твоя, Сервилия, но на теб тя няма да ти е нужна, след като си вдовица. Марк Юний Брут ти е оставил достатъчно средства, за да живееш комфортно до старини. Синът ти е един много богат гражданин.

— Но аз имах предвид именно, че не искам да оставам вдовица, вуйчо. Искам да се омъжа повторно, стига да ми намериш подходящ съпруг.

Той примигна.

— Доста бързо решение.

— Няма никакъв смисъл да отлагаме.

— Не можеш да се омъжиш в идните девет месеца, Сервилия.

— Което ти дава достатъчно време да ми намериш подходящ съпруг. Трябва да бъде поне от ранга на Марк Юний, както и да е не по-малко богат. Най-добре ще е да е по-млад от него.

— Ти на колко си сега?

— На двайсет и седем.

— Значи си търсиш съпруг около трийсетте?

— Би било идеално, вуйчо Мамерк.

— И да не е някой търсач на зестри…

Сервилия го погледна изкъсо.

— В никакъв случай!

Той се усмихна.

— Добре, Сервилия, ще се поогледам. Едва ли ще е много трудно. Ти си аристократка, имаш зестра двеста таланта, а вече си доказала, че си плодовита. Синът ти няма да се превърне в тежест нито за теб, нито за евентуалния ти съпруг, той си има достатъчно голямо наследство. Да, мисля, че ще успея да ти