Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

За да не се компрометира в бъдеще, Катул най-горещо подкрепи исканията на Мамерк, който да поеме властта в Близка Испания.

Възможно е наистина Мамерк да е човекът, от когото Римска Испания има нужда, затова трябва да сторя всичко по силите си той никога да не стигне до провинцията. Налага се да ти осигуря специалното поръчение, преди Лукул да се е завърнал от Африка. За щастие случаят като че ли ми предложи средството, от което имах нужда да попреча на нашия консул. Това средство се нарича Гай Елий Стайен, един от тазгодишните двайсет квестори, който по жребий се падна да служи в армията на консула. С други думи, от няколко месеца е разквартируван в Капуа и се очаква след Катул да мине на разположение на Мамерк.

По-долен разбойник от този трудно можеш да намериш Велики! Тъкмо затова можем да му имаме пълно доверие. Стайен спокойно може да съперничи по низост на Гай Верес, който между другото не само че осъди младия Долабела, като свидетелства срещу него по обвинението на младия Скавър, но сега разправя нагоре-надолу за годежа си с една Цецилия Метела, можеш ли да си представиш! Дъщерята на Метел Капрарий Козлето, сестра на онези трима обещаващи младежи, които единствени са в състояние да защитят престижа на фамилията. Какво падение…

Както и да е, Велики. Вече съм установил тесен контакт с нашия Гай Елий Стайен и съм осигурил съдействието му. Още не сме се споразумели за конкретната сума пари, но той няма да ни се продаде евтино. Обаче ще свърши каквото трябва. В това поне съм сигурен. Планът му е да подтикне армията на Мамерк към бунт. Ще изчака нужното време, та да изглежда, че легионите в Капуа се бунтуват срещу Мамерк, не срещу предшественика му. Намекнах му, че това са все стари суланци, които не биха се обявили срещу зетя на покойния си пълководец, но Стайен се изсмя на опасенията ми. Толкова искрено, се засмя, че успя да премахне всички мои съмнения. Можем да разчитаме на човек, който сам успя да си уреди осиновяване в рода на Елиите и сега убеждава хората да го наричат не Стайен, а Пет! Той е способен да въздейства на всякакви хора, но най-вече на нисшите класи, които го харесват като оратор и лесно се поддават на внушенията му.

И така, след като доскоро бях най-ревностен противник на назначаването на Мамерк в Испания, сега съм променил коренно позицията си. Колкото пъти го срещна, винаги го питам няма ли най-сетне да заминава за Капуа да си подготви войниците. Мисля, можем да разчитаме най-късно до септември Мамерк да стане жертва на масов бунт. Щом науча по официален път за бунта, веднага ще напомня на Сената клаузата за специалното поръчение.

За щастие събитията в Испания се развиват зле, така че задачата ми ще бъде улеснена допълнително. Затова бъди спокоен за бъдещето, Велики! Това, което искаш, ще се случи, ще се случи толкова скоро, че зимата няма да е дошла и снеговете няма да са засипали проходите на Алпите.“

Бунтът избухна в самото начало на секстил. Гай Елий Стайен се справи блестящо със задачата, като не позволи нито кръвопролития, нито дори насилие. Войниците бяха толкова искрени в негодуванието си, че Мамерк дори не помисли да отговаря с репресии. Пред него се беше явила войнишка делегация, която твърдо му заяви, че легионите ще заминат за Испания само под командването на Гней Помпей Велики. Не за друго, а защото били убедени, че само пълководец като Гней Помпей бил способен да надвие Серторий.

— Може би — сподели Мамерк пред Сената, след като се върна да докладва за събитията — до такава степен беше разтърсен от събитията, че не смееше да лъже, — са прави! Признавам си, че не мога в нищо да ги обвиня. Бунтовниците се държаха много коректно. Стари войници като тях имат опит в тези работи, пък и не може да се каже, че не ме познават. Ако те се съмняват, че мога да победя Квинт Серторий, може би и аз трябва да се съмнявам. Ако те мислят, че Гней Помпей е подходящият човек, то и аз започвам да се чудя не е ли така.

Подобни откровени слова имаха огромно въздействие върху сенаторите, които на свой ред забравиха доскорошното си възмущение от измяната на войската и се замислиха над положението. Филип можеше само да се радва на подобна аудитория.

— Назначени отци — започна той, — крайно време е да разгледаме положението в Испания без излишни предубеждения. За мен беше изключително приятно да чуя трезвите и конструктивни слова на нашия дълбоко уважаван принцепс Сенатус Мамерк Емилий! Нека тогава и аз продължа в същия дух.

Филип се обърна, за да види как реагират колегите му.

— Когато преди три години и половина Квинт Серторий избяга в Испания и се свърза с лузитаните, никой не се учуди на първоначалните му успехи. Хора като Луций Фуфидий подцениха силите му и горчиво съжаляваха за това. Но когато нашият върховен понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий пое управлението на Далечна Испания, а Марк Домиций Калвин — това на Близка Испания, всички трябваше да се убедим, че войната срещу Квинт Серторий ще бъде тежка и продължителна. Още в първата година от управлението на двамата Луций Хиртулей легатът на Серторий си позволи да нападне шестте легиона на Калвин с някакви си четири хиляди души пехота и да му нанесе тежко поражение. Самият Калвин загина на бойното поле. Както и повечето войници. Самият Серторий насочи усилията си срещу Пий, макар че нанесе големия си удар срещу прехваления легат на Пий Торий. Торий също загина на бойното поле, а трите му легиона претърпяха тежки загуби. Нашият обичан върховен понтифекс трябваше да се оттегли за зимата в Олизипон на река Таг, притискан от всички страни от Серторий.

На другата година големи битки не се състояха. Но и успехи не бяха постигнати! Пий гледаше как да избяга от Серторий, докато Хиртулей завзе Централна Испания и привлече под властта на Серторий племената на келтиберите. Серторий вече разполагаше с предаността на лузитаните, сега почти цялото местно население на Испания му се покоряваше, като изключим земите между река Бетис и планината Ороспеда, където Пий беше съсредоточил своите сили и не позволяваше на врага да настъпи.

Но миналогодишният управител на Трансалпийска Галия, Луций Манлий, реши, че той може да изненада Серторий, прекоси Пиренеите и начело на четири легиона навлезе в Близка Испания. Хиртулей го посрещна на река Ибер и му нанесе такъв удар, че Луций Манлий трябваше незабавно да отстъпи в собствената си провинция, където установи, че не е в безопасност! Хиртулей го последва и му нанесе второ поражение.

Тази година не беше по-добра за нас, назначени отци. Близка Испания още няма нов управител, в Далечна управлява Пий, който не е успял да пробие нито на запад от Бетис, нито на север от Ороспеда. Без да срещне съпротива, Квинт Серторий овладя прохода Консабура и навлезе в Близка Испания, където превърна град Оска в своя столица. Защото той има дързостта да окупира нашите територии по римски образец! Има си собствена столица, собствен Сенат, дори си е основал училище, където децата на местните главатари да учат латински и гръцки, та да наследят Серторий в управлението на независима Испания! Магистратите носят римски титли, Сенатът се състои от триста души. На това отгоре Серторий се сдоби с подкрепата на Марк Перперна Вейентон, който му доведе размирните легиони на Лепид.

Филип не съобщаваше нищо ново, цял Рим знаеше за развоя на събитията в Испания. Но никой не се бе постарал да подреди фактите в тяхната връзка и последователност, никой не бе говорил толкова подробно и обективно. Затова всички присъстващи едва сега си даваха сметка колко опасно е положението и не знаеха какво да отговорят.

— Назначени отци, ние сме длъжни да пратим управител на Близка Испания! Опитахме се, но Лепид попречи на Квинт Лутаций да замине, а сега и нашият принцепс Сенатус е възпрепятстван от бунта в армията си. За мен поне е очевидно, че новият управител не трябва да е случаен човек. Негово задължение ще бъда най-напред да воюва, а едва след това да управлява. Всъщност неговата задача ще е да воюва от първия до последния ден на мандата си! От онези четиринадесет легиона, които заминаха под командването на Пий и Калвин преди две години и половина, оцелели са може би седем, при това всички те са в Далечна Испания, при Пий. В Близка Испания единствен Квинт Серторий разполага с войска. В цялата провинция няма войник, който да му се противопостави.

Човекът, когото пратим в Близка Испания, трябва да разполага със собствена армия — ние няма как да отнемем от легионите на Пий. Ядрото на тази нова армия в момента стои и чака в Капуа: четири легиона, предимно войници на Сула, които изрично отказаха да заминат за Испания под командването на друг, освен Гней Помпей Велики. Който не е сенатор, а само конник.

Филип направи дълга пауза, след което продължи делово:

— И така, колеги — сенатори, благодарение на капуанската армия ние разполагаме с едно възможно