конницата му беше избита до крак, а от пехотата изгуби шест хиляди души — легион и половина. Това, че като цяло римляните се смятаха за победители, се дължеше на загубите на Перперна и на трите хиляди Серториеви легионери, които загинаха в боя.
— Ще опита пак призори — предположи Прасчо, който беше дошъл да види ранения си колега.
— Ще се оттегли — възрази Помпей. — Нещата не се развиха добре за него, а Перперна направо загази.
— Ще опита пак, Гней Помпей, познавам го.
И за огромно неудовлетворение на Помпей Прасчо отново се оказа прав!
Серторий нападна пак на сутринта, решен да измъкне победата на всяка цена. Този път поправи грешката си и съсредоточи основните си сили срещу Метел Пий, атакувайки лагера му с първите сияния на зората. Но Бабата го чакаше. Беше прибрал в своя лагер и армията на Помпей, така че бързо го отблъсна. Сякаш подмладен от успехите си, Метел Пий се втурна да гони Серторий към Сагунт, докато раненият Помпей трябваше да чака новини в палатката си.
Последната схватка беше завършила с лична драма за него. В разгара на сражението бе загинал Гай Мемий — негов зет, приятел и квестор. Това беше първият висшестоящ офицер в щаба на Помпей, който умираше на бойното поле.
Докато Помпей плачеше по изгубения другар в каруцата си, Метел Пий пое общото командване на армията и продължи на север. Плановете на Серторий и Перперна не го интересуваха: те навярно сега си отмъщаваха на изоставения Сагунт. Не можеха да се задържат дълго по крайбрежието — Сагунт нямаше с какво да изхрани себе си, камо ли армията на Серторий.
В края на секстил двете римски армии достигнаха бреговете на Ибер, но реколтата, колкото и бедна да беше, вече беше прибрана в хамбарите на Серторий някъде из недостъпните му планински твърдини. Цялата земя беше превърната на пепелище. Серторий не се беше задържал при Сагунт. Вместо това ги беше изпреварил с тайна маневра и беше стигнал пръв долината на Ибер, за да я опустоши преди тяхното идване.
Емпория и земите на индигетите слабо можеха да компенсират загубите на римляните: след две поредни зими лагеруване на Помпеевата армия местните жители бяха напълнили кесиите си, но вече трудно можеха да предложат храна.
— Ще пратя квестора Гай Урбиний в Далечна Испания да събира войска и да пази границите от варварите — каза Прасчо. — Но ако искаме да се справим със Серторий, трябва да се намирам в близост до теб напролет. Затова, както вече говорихме, ще се наложи да се прехвърля в Нарбонска Галия.
— Реколтата и там не е била добра.
— Така е. Но пък в Галия не е била разквартирувана римска армия отдавна, все нещо ще им е останало от минали години. — Пий се намръщи. — Това, което повече ме тревожи, е ти как ще се оправиш. Не мисля, че из тия земи има с какво да храниш войниците си. А ако не успееш да ги захраниш сега, догодина те няма да са толкова жертвоготовни.
— Ще се кача до горното течение на Дурий — обясни невъзмутимо Помпей.
— Богове, какво ще правиш там!
— Областта е достатъчно далеч от Серториевите владения, ще ми бъде много по-лесно да превзема тамошните крепости, отколкото градове като Калагурида и Варея. Поречието на Ибер принадлежи на Серторий. Но не и Дурий. Малцината испанци, на които имам доверие, твърдят, че в областта и зимните студове са по-леки, отколкото в подножието на Пиренеите.
— Но областта е населена от племето на вакцеите, а те са войнствен народ.
— Кажи ми кое испанско племе не е? — въздъхна с отегчение Помпей и намести болния си крак.
Прасчо кимна замислено.
— Знаеш ли, Помпей, като се замисля, май си прав. Иди на Дурий! Само че побързай, преди зимата да е направила недостъпни планините оттатък Ибер.
— Не се тревожи, ще изпреваря зимата. Но най-напред — рече мрачно той — трябва да напиша едно писмо.
— На римския народ и сенат.
— Точно така, Пий, на римския народ и сенат. — Сините очи на Помпей, в които безгрижният поглед беше изчезнал, се взряха в кафявите очи на Прасчо. — Ще ме оставиш ли да говоря и от твое име в писмото?
— Нямам нищо против — каза Метел Пий.
— Сигурен ли си, че не искаш и да участваш в съставянето?
— Не, по-добре писмото да е от теб. Ти си този, на когото затлъстелите специалисти от сената връчиха специалното поръчение. Аз съм един обикновен стар управител, който се мъчи в една отчаяна война. Те няма да ми обърнат внимание, защото добре знаят, че съм от старото поколение и нямам големи амбиции. Но теб още не те познават, Велики. Може би ти нямат голямо доверие. Ти не си един от
— Не се тревожи за изплашването.
Прасчо стана да си ходи.
— Е, още утре сутринта поемам за Нарбон. Колкото повече стоя тук, толкова по-малко храна ще оставя за твоите войници.
— Няма ли да останеш да ми изгладиш изреченията? Варон винаги ми е помагал в такива случаи.
— Не, не и аз! — засмя се Пий. — Освен това те познават моя стил. По-добре им прати нещо, каквото досега не са чели през живота си.
Помпей прие предизвикателството и им написа нещо, което не бяха чели през живота си.
„До римския сенат и народ.
Пиша ви това писмо от Емпория на октомврийските нони, в годината, когато римски консули са Луций Октавий и Гай Аврелий Кота. На октомврийските иди ще потегля на поход по поречието на Ибер до мястото, където река Дурий и река Пизорака се сливат, преди да се влеят в Ибер. Там има един град на име Септиманка, който е обграден от плодородни хълмове. Надявам се, че областта ще ми позволи да презимувам заедно с войниците си. Иначе рискуваме да гладуваме. За щастие армията ми не е толкова многобройна, колкото преди две години, когато за пръв път стъпих в Емпория. Силите ми възлизат на четири легиона, всеки от които с по-малко от четири хиляди души личен състав. Конница не притежавам изобщо.
Защо трябва да водя своите четиринайсет хиляди войници през осемстотин километра враждебна земя, само за да им намеря място за презимуване? Защото в Източна Испания няма какво да се яде. Това е причината. А защо просто не си купя храна от Галия или Италийска Галия, след като ветровете по това време на годината позволяват корабите да пристигнат без усложнения в Испания? Защото нямам пари. Нямам пари нито за храна, нито за наем на корабите. Това е причината. Нямам друг избор, освен да плячкосвам земите на испанските племена, при това само на онези, които се окажат достатъчно слаби, та да не успеят да отблъснат моите четиринайсет хиляди изгладнели легионери. Ето защо се налага да предприема такъв дълъг поход — единствено с надеждата, че ще успея да ограбя испанските племена. По поречието на Ибер няма как да се сдобия с хранителни запаси, ако не превзема някоя от крепостите на Серторий, но това е невъзможно при обстоятелствата, в които се намирам. Колко време беше нужно на Рим да сломи съпротивата на Нуманция? А Нуманция е село в сравнение с укрепените градове като Калгурида или Клуния. Пък и начело на отбраната на Нуманция не стоеше римлянин.
Научили сте от моите доклади, че през последните две години не постигнах успехи на бойното поле, нищо че моят колега Квинт Цецилий Метел Пий Понтифекс Максимус успя да компенсира загубите ми със своите победи. Квинт Серторий е противник, с когото човек трябва да свикне да воюва. Това е неговата земя, той я познава по-добре от всеки римлянин, както познава по-добре и жителите й. Аз не ги познавам. Направих, което беше по силите ми. Не мисля, че някой друг на мое място би се справил по-добре. Колегата ми Пий беше чакал три години, преди да постигне първата си победа. Аз поне успях да помогна при две римски победи през втората година от командването ми, когато заедно с колегата Пий обединихме сили, за да победим Серторий първо на река Сукрон, после при град Сагунт.
