Двамата с Пий вярваме, че ще победим. Това не са празни обещания. Ние ще успеем наистина. Но за да спечелим, се нуждаем от малко помощ от родината. Имаме нужда от повече легиони и от пари. Не казвам: «от повече пари», защото досега не съм получил и петак. Нито мисля, че колегата ми Пий е получил каквито и да е средства, освен държавната стипендия, която усвои още през първата година на управлението си в Испания. Да, чувам ви какво отговаряте: спечели няколко победи, плячкосай няколко града и ще се сдобиеш сам с нужните пари. Е, в Испания нещата не стоят точно така. Тук пари няма. Единственото, на което можем да се надяваме, щом превземем някой град, е да намерим поне малко храна. Пари няма никъде. И с надеждата, че някой чете писмото ми, ще подчертая дебело: ПАРИ НЯМА. Когато ме пратихте тук, ми дадохте шест легиона, хиляда и петстотин души конница, както и достатъчно пари да платя на войниците и да им осигуря прехраната за около половин година. Това беше преди две години. Касата ми се опразни за половин година. А това беше преди година и половина. Повече пари не дойдоха. Нито повече войници.
Знаете — тъй като двамата с колегата ми Пий сме ви го съобщили отдавна, — че Квинт Серторий е сключил договор с Митридат Понтийски. Съгласил се е да потвърди всички завоевания на цар Митридат и да му позволи да извърши нови завоевания, щом стане римски диктатор. Това е достатъчно свидетелство, че амбициите на Квинт Серторий не се ограничават в това да се провъзгласи в цар на Испания, той иска да бъде цар на Рим, каквато и титла да възприеме официално. Има само двама души, способни да го спрат. Колегата ми Пий и аз. Казвам го, защото само ние двамата сме на място, в Испания, и защото вече доказахме, че сме способни да го победим на бойното поле. Но няма да успеем да го спрем със средствата, с които разполагаме. На своя страна той има цялото годно да носи оръжие население на Испания, освен това разполага с невероятната способност да прави от испанските варвари дисциплинирани римски легионери. Ако не се радваше на тези две предимства, да сме го спрели още преди две години. Но той е все още тук, все още събира войници и ги учи как да побеждават. С колегата ми Пий не можем да събираме войници в Испания. Никой разумен човек не би се присъединил към армиите ни. Ние нямаме с какво да плащаме на войниците си. Нямаме с какво да ги нахраним. А боговете са ни свидетели, че и няма с каква плячка да подмамим, когото и да било — плячка няма никаква.
Мога да победя Серторий. Ако не успея да доведа нещата докрай, поне ще съм спокоен, че съм помогнал за неговото изтощаване, че съм бил водната струя, която е изтъркала камъка и е позволила на малкото дете да го строши с детското си чукче. Колегата ми Пий разсъждава по същия начин. Но няма да успея да победя Серторий окончателно, ако не ми се пратят войници, конница И ПАРИ. Войниците ми не са получили нищо за година и половина, а аз имам да плащам дори на умрелите. Донесох със себе си личните си средства, но и тях изхарчих, за да купувам храна.
Не се извинявам за претърпените загуби. Те бяха следствие от погрешни сметки, които се дължат до голяма степен на погрешната информация, която получих в Рим. Така например, че шест легиона пехота и хиляда и петстотин души конница ще са достатъчни да се справя със Серторий. Трябваше да ми дадете десет легиона и три хиляди души конница. Така щях да го победя още в първата година от командването си, Рим щеше да си спести и живота на войниците и разходите. Трябва добре да помислите над това…
И още нещо, над което се налага да поразсъждавате. Ако не успея да се закрепя в Испания, ако моят колега Пий се окаже заклещен в своята провинция и не може да ми помогне, какво си мислите, че ще се случи? Ще се прибера в Италия. И ще довлача като опашка на унищожителна комета Квинт Серторий с цялата му армия. А сега седнете и мислете, защото изход няма. И ми пратете няколко легиона, конница и ПАРИ.
Между другото, Рим ми дължи и държавен кон.“
Писмото пристигна в края на ноември — по времето, когато многобройният състав на сената се събираше на заседания. Действащите консули вече се готвеха да се отърват от всякакви задължения и да ги прехвърлят на отдавна избраните за следващата година консули. Заради станалите хронични болести на Луций Октавий само един действащ консул седеше на куриатния стол в средата на Курията — Гай Аврелий Кота. Писмото на Помпей беше прочетено от Мамерк Емилий Лепид — привилегия, която Сула не беше отнел от принцепс сенатус.
Пръв стана да отговори новоизбраният първи консул Луций Лициний Лукул; неговият колега бе по- малкият брат на действащия консул Марк Аврелий Кота. Котите се чувстваха доста неловко и не намираха смелост да отговорят на това дръзко и твърде откровено писмо.
— Назначени отци, току-що чухте писмо, което прилича повече на войнишки доклад, отколкото на политическо възвание.
— Войнишки доклад? Ако това е доклад, то той е толкова зле написан, колкото некадърен се оказа и въпросният войник на бойното поле! — обади се Квинт Хортензий и демонстративно стисна носа си, все едно се спасяваше от неприятна миризма.
— О, замълчи, Хортензий! — махна с ръка Лукул. — Не ми трябва да държа реч само за да слушам духовитите забележки на генерали по чехли! Когато станеш от кушетката в трапезарията и оставиш рибките в аквариума, за да надвиеш Квинт Серторий, тогава не само ще ти дам думата, но и розов цвят ще сипя под краката ти! Но след като мечът ти далеч не е толкова остър, колкото езика ти, дръж си и езика зад зъбите — там му е ножницата!
Хортензий не отвърна нищо, но очевидно беше засегнат.
— Това не е политическо възвание, а и като цяло отношението към римските политици е крайно критично. От друга страна, писмото издава и силни критики към самия автор. В него няма извинения и оправдания, а твърденията за победите и пораженията не се различават от официалните доклади, които получаваме редовно от Квинт Цецилий Метел Пий.
Аз никога не съм бил в Испания. Някои от вас познават страната, но повечето сте в моето положение и не я познавате изобщо. Навремето на Далечна Испания се гледаше като на много добро място за всеки римски управител — провинцията е богата, добре уредена, мирна, а в същото време от двете страни е заобиколена от варвари, с които лесно се започваше война, а и лесно се воюваше. Близка Испания никога не се е радвала на подобна репутация — там доходите са малки и непрекъснато има размирици. Ето защо управителите на Близка Испания знаеха, че ще се охарчат и че живеят под постоянния натиск на планинското население.
И все пак всичко това се промени, щом Квинт Серторий пристигна в Испания. Той добре познаваше страната от времето, когато изпълняваше мисии под командването на Гай Марий, и по-късно — когато служеше като военен трибун при Тит Дидий. Да ви напомня, че още като момче той заслужи венец от трева именно в Испания. Когато този забележителен и изключително способен човек стъпи на испанска земя като беглец-марианец, Близка Испания стана неконтролируема. Същото се случи с Далечна Испания, с изключение на областта на юг от Бетис. Както пише в писмото Гней Помпей, на нашия превъзходен управител на Далечна Испания му бяха нужни три години, за да спечели победа при това не срещу самия Серторий, а само срещу негов поддръжник — Луций Хиртулей. Това, което Помпей не споменава в писмото си, но което ние трябва да приемем като открит упрек, е нашето безразличие към Близка Испания — заради вътрешните проблеми на Италия ние не благоволихме дори да изпратим управител на провинцията в продължение на цели две години. Това, назначени отци, означава, че връчваме Близка Испания на Серторий!
Лукул се спря, за да изгледа Филип. Старият сенатор се беше привел напред и широко се усмихваше. На Лукул му беше крайно неприятно да върши работата на Филип, но той беше честен политик, а за Помпей беше по-добре да бъде защитен от консул, отколкото от човек, за когото и най-глупавите сенатори знаят, че е бил подкупен.
— Когато, назначени отци, връчвахте специалното поръчение на Гней Помпей Велики, аз управлявах Римска Африка и вие нямахте по-способен човек, когото да пратите срещу Квинт Серторий. Затова заповядахте на Гней Помпей да събере шест легиона пехота и хиляда и петстотин души конница и да се оправя, както знае. Да ви кажа честно, на негово място аз нямаше да приема задачата с по-малко от десет легиона и с по-малко от три хиляди души конница — цифрите, които Помпей споменава в писмото си. Цифрите, които отговарят на реалността!
Ако човек се запознае с кариерата на Гней Помпей, ще се увери, че тя е забележителна. Освен това Помпей е достатъчно млад, за да се приспособява към средата. С възрастта ще загуби младежкия си
