ентусиазъм и ще започне да разсъждава и действа като зрял мъж. Срещу някой друг враг на Рим шест легиона и хиляда и петстотин конници навярно биха свършили работа, но не и с Квинт Серторий. Ние не сме срещали пълководец като него от времето на Гай Марий, а според мене Серторий е дори по-добър и от Марий. Затова в пораженията, които Помпей е претърпял, няма нищо изненадващо. Късметът му е изневерил, това е. Късметът не е бил с него, защото е имал срещу себе си един от най-големите военни пълководци на Рим. Още ли се съмнявате в това? Не бива! Защото това е истината.
И все пак, дори най-големите военни гении свикват да разсъждават в определени рамки. Управителят на Далечна Испания, нашият добър Метел Пий, прекара достатъчно време в Испания, за да се научи да мисли като Серторий. Поздравявам го за търпението. В интерес на истината не предполагах, че точно той е способен на такъв успех! И все пак той не може да победи Серторий сам. Бойният театър е твърде голям — все едно разиграваме отново Съюзническата война, този път на испанска земя. Човек не може едновременно да е на север и на юг, не може да се мести постоянно от единия до другия край на областта през сухи и пустинни области.
Вие пращате втори човек, обикновен конник, на когото сами връчихте задачата да управлява Близка Испания. Как точно се изрази Филип? „Нон проконсуле, сед про консулибус.“ Не като проконсул, а като заместник на консула. Дадохте му да разбере, че го пращате достатъчно добре въоръжен и достатъчно добре финансиран. И няма какво да се лъжем, той това и чакаше! На двайсет и девет години той имаше самочувствието на офицер — ветеран — кой на негово място не би разсъждавал като него? Помпей чакаше тази задача и щеше да се захване с нея дори при по-неизгодни условия! Можехте спокойно да го ограничите в рамките на четири легиона и петстотин души конница!
— И съжаляваме, че не го сторихме — прекъсна го Катул. — Той вече успя да покрие разликата с трупове.
— Мълчи, мълчи! — сопна му се Хортензий.
— Това именно е сърцевината на въпроса — посочи Лукул, без да обръща внимание на двамата сватове. — Как се надява Рим да спре човек като Серторий, след като не желае да отдели нито достатъчно пари, нито достатъчно хора за целта? Дори Квинт Серторий не би могъл да устои на Помпей и Пий, ако двамата го бяха подхванали от двете страни с по десет легиона и три хиляди души конница всеки! Помпей обвинява в писмото си нас за неуспехите си… И аз съм напълно съгласен с неговата оценка! Как може сенатът да очаква чудеса от хора, на които дори не желае да даде необходимото? Без пари, без подкрепления, как очаквате Помпей да продължи? Ето защо сенатът трябва да намери пари, с които да заплати дължимото на войниците и на Помпей, и на Пий. Трябва да намери пари и за събирането на два легиона в подкрепа на Помпей. Бих казал дори за четири.
Гай Кота се обади от мястото си:
— Съгласен съм с всяка дума, която каза Луций Лициний, но ние не разполагаме с нужните средства, Луций Лициний. Просто нямаме толкова пари.
— Тогава ще се наложи да потърсим — настоя той.
— Откъде да ги намерим? Вече три години не сме получили никакви сериозни приходи от Испания, а откакто контестаните се вдигнаха на бунт, приходите секнаха окончателно. Управителят на Далечна Испания е безпомощен и не може да разработва находищата в Марианските планини или Ороспеда, същото важи за находищата в близост до Нови Картаген в Близка Испания. Дните, когато хазната се пълнеше с по двайсет хиляди таланта злато, сребро, олово и желязо от Испания, са забравени. Към това трябва да добавим и последните петнайсет години, през които доходите от римска Азия постоянно намаляват — в момента тяхното ниво е най-ниското за последните петдесет и пет години, откакто владеем провинцията. И в Илирик, и в Македония, и в Трансалпийска Галия сме в състояние на постоянна война. Дочуваме слухове, че цар Митридат събира нова войска, макар да не можем да сме сигурни. Ако Никомед Витински умре, положението на изток ще стане изключително деликатно!
— Да откажем на нашите хора в Испания пари и войска само защото имало слухове за евентуални събития в другия край на морето, ще е абсолютна идиотщина, Гай Кота — тросна се Лукул.
— Не, Луций Лукул! — на свой ред се ядоса той. — Не ми е нужно да съм гадател, за да разбера, че нямаме пари да сформираме нова армия за Испания. Гней Помпей и Квинт Пий ще трябва да използват каквито сили имат под ръка!
— Тогава — рече Лукул с леден глас — Рим наистина ще види поредната комета. Главата на кометата ще бъде лоялна към Рим — това ще е отстъпващата разбита армия на Гней Помпей, който ще бърза да се прибере у дома. Но опашката… Опашката на кометата ще е Квинт Серторий начело на разни испански варвари. И по пътя към него ще се присъединява кой ли не: волки, салувии, воконти, алоброги, хелвии, дори боите и инсубрите от Италийска Галия, да не говорим за лигурите и вагиените!
Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание.
Филип реши, че сега е времето правилникът на Сула да бъде нарушен, и демонстративно се изправи, за да отиде в самия център на залата — там, откъдето можеше да наблюдава лицата на всички. Огледа сенаторите един след друг — от пребледнелия Цетег до сгушилите се Катул и Хортензий. Най-накрая се обърна и към подиума, където Гай Кота не можеше да прикрие своето объркване.
— Предлагам, назначени отци — обяви Филип, — да извикаме отговорниците на хазната и данъчните специалисти и да видим заедно с тях как можем да съберем необходимата парична сума, за която уважаемият консул твърди, че не съществува. Освен това предлагам да наберем по спешност няколко легиона пехота и една-две дружини конница.
Когато Помпей стигна пред Септиманка, в земите на вакцеите, трябваше да се убеди, че градът е доста по-малък, отколкото бяха говорили осведомителите му, но поне на пръв поглед изглеждаше достатъчно богат. Намираше се на малка височина над река Пизорака, но природата сама по себе си трудно би го защитила от римските легиони. За голямо облекчение на римляните цялата област се предаде без бой. Наобиколен от преводачи, Помпей се опитваше да успокои местните жители и да убеди местните вождове, че войниците му ще се държат добре и рано или късно Рим ще плати в брой за всичко, което войската изяде.
Клуния, на няколко километра на север от изворите на Дурий, беше най-западната от крепостите, които Серторий държеше, и нямаше да се предаде. За разлика от нея селищата по на юг бяха научили за съдбата на Сеговия и побързаха да пратят хора при Помпей в Септиманка, за да го уверят в своята вярност към Рим, както и да му предложат всичко, от което би имал нужда. След като проведе съвещание с легатите си, преводачите и местните вождове, Помпей прати Луций Титурий Сабин начело на петнайсет кохорти да презимуват в град Термес. Населението там беше от келтибери, но никой не желаеше повече да служи на Серторий.
В действителност (както Помпей съобщи на Метел Пий в писмото — поздравление по случай новата година) голямата промяна тепърва започваше. Ако на другата година успееха да нанесат сериозни поражения на Серторий, много други градове като Септиманка и Термес щяха да се прехвърлят на страната на Рим. Войната щеше да се развива в самото сърце на Серториевите владения — земите по двата бряга на Ибер. Експедициите по морското крайбрежие ставаха безсмислени.
Пролетта идваше рано по горното течение на Дурий, а Помпей нямаше намерение да губи време. Остави жителите на Септиманка и Термес да засеят полята си с жито (с едно наум, че реколтата трябва да е по- богата, в случай че римляните се завърнат на другата зима) и начело на четирите си легиона пое срещу течението на Пизорака в посока Паланция — град, който се беше обявил в подкрепа на Серторий навярно заради противоположния избор на съседите от Септиманка.
Метел Пий също изостави сравнително рано зимния си лагер в Нарбонска Галия, прехвърли Пиренеите и на свой ред се насочи нагоре по течението на Ибер с намерение да пресрещне Помпей. Най-важната му задача обаче беше друга: да отвори път за римските войски между поречието на Ибер и Централна Испания. Затова, щом стигна бреговете на Салон — голям приток на Ибер, извиращ в склоновете на Юга Карпетана, — той се насочи към планините на юг и един след друг превзе всички лоялни на Серторий градове. В края на своята победоносна кампания той разполагаше с удобен път до своята провинция, а освен това беше отрязал връзките на Серторий със земите покрай реките Таг и Анас. Това означаваше, че племената в Лузитания са окончателно откъснати от своя римски предводител.
Паланция се оказа костелив орех, затова Помпей реши да я подложи на същата обсада, каквато
