пратил главата на убития от Оска до Помпелон по най-бързия възможен куриер. Заедно със своеобразния трофей Помпей получи писмо, в което Перперна напомняше на него и на Метел Пий за стоте таланта злато и за двайсетте хиляди югера земя, които му се полагаха. Перперна изрично споменаваше, че подобно писмо вече е било пратено и до Метел Пий.
Помпей отговори от свое име, но прати копие и до Метел Пий. Писмото гласеше следното:
„Ни най-малко не ме радва да науча, че Квинт Серторий е умрял от ръката на червей като теб, Перперна. Той беше изменник и клетвопрестъпник, заслужаваше смърт, но смърт достойна.
С огромно удоволствие ти известявам, че ти отказвам възнаграждението. Ние не сме обещавали нищо за ничия отрязана глава. Възнаграждението беше за човек, който ще ни даде необходимите сведения, за да можем ние да намерим, заловим или убием Квинт Серторий. Ако случайно нашата обява ти е била представена без изрично упоменаване на условията, значи вината е у преписвана. Но аз самият не съм обнародвал каквото и да е съобщение, в което да не се споменава условието «необходими сведения». Ти, Перперна, произхождаш от фамилия на консули, навремето заседаваше в римския сенат, дори беше претор. Трябва да познаваш по-добре законите.
Предполагам, че занапред ти ще заместваш Квинт Серторий начело на бунтовническата войска, затова с огромно удоволствие те осведомявам, че войната ще продължи до мига, в който и последният изменник умре, а последният бунтовник бъде продаден в робство.“
Когато в Испания научиха за смъртта на Квинт Серторий, испанските му поддръжници веднага се изпокриха из горите на Лузитания и на Аквитания; дори част от римските и италийските войници в армията му дезертираха. Перперна хвърли големи усилия да убеди останалите да не бягат и през май напусна Оска, за да даде сражение на Помпей. Имаше защо — краткият отговор на писмото му го беше изпълнил със справедлив гняв. За кого се мислеше това пиценско парвеню? Кое му даваше право да отговаря от името на един Цецилий Метел? Това, че самият Цецилий Метел не беше отговорил изобщо, беше друг въпрос.
Битката мина без усложнения. Перперна случайно се натъкна на един от Помпеевите легиони, който търсеше фураж за конете из долините на юг от Помпелон. Войниците бяха напуснали строя, а и тежките волски каруци затрудняваха маневрите им. При вида на последната Серториева армия, която се спускаше върху им, хората на Помпей хукнаха да се крият в близкия дол. Перперна се изпълни с приятни предчувствия и ги подгони. Едва когато цялата му армия на свой ред влезе в дола, Помпей затвори капана зад гърба му. Хиляди римски легионери се показаха от прикритията си по склоновете на дола и се хвърлиха да колят обкръжените войници на Серторий.
Неколцина войници намериха самия Перперна скрит в някакви храсти и го отведоха при Авъл Габиний, който на свой ред го предаде на Помпей. Пребледнял, дори посивял от страх, пленникът се опита да спазари живота си, като предостави на Помпей личния архив на Квинт Серторий — според плачливите му обяснения вътре имало множество документи, изобличаващи видни римски граждани в желание да преустроят Рим на мариански начала.
— Каквото и да означава това… — подхвърли Помпей. Сините му очи не издаваха ни най-малко чувство.
— Какво каквото и да означава? — попита треперещият Перперна.
— Марианските начала.
— Моля те, Гней Помпей, умолявам те! Само ми позволи да ти покажа документите. Ще се увериш с очите си, че говоря истината.
— Така да бъде, дай ми ги! — подкани го той.
С видимо облекчение Марк Перперна обясни на Авъл Габиний къде да намери документите (беше ги взел за всеки случай със себе си, да не би някой да сложи ръка върху тях в Оска) и с нетърпение седна да чака легата. Двама войници носеха тежък сандък, който положиха в краката на Помпей.
— Отворете го — заповяда той.
След което клекна и започна да рови из свитъците. Доста време прекара над книжата, като понякога се изкушаваше да разгърне някой свитък и да прочете съдържанието му. По свитите му вежди си личеше, че и малкото прочетено го изненадва. Най-накрая, след като изпразни сандъка и от последния документ, Помпей се изправи.
— Събери цялата тази купчина на едно място и я запали пред очите ми — нареди Помпей на Авъл Габиний.
Перперна ахна, но нищо не каза.
Когато свитъците пламнаха в буен огън, Помпей се наведе към Габиний и с нескрита наслада му заповяда:
— Убий тоя червей.
Перперна умря под легионерски меч, а в мига, в който главата му се изтърколи на земята и се претърколи из тревата, войната в Испания свърши.
— Значи това е всичко — каза Авъл Габиний.
Помпей вдигна рамене.
— Добре, че се отървахме от тоя.
Двамата стояха и гледаха безмълвно главата на Перперна. Очите му се бяха изцъклили в недоумение и ужас; най-накрая Помпей се обърна на другата страна и отиде при останалите легати. Те бяха благоразумни хора и нарочно го бяха оставили сам да се разправя с изменника.
— Наистина ли трябваше да изгориш документите? — попита Габиний.
— Да.
— Нямаше ли да е по-добре да ги занесем в Рим? Така щеше да се разбере кой е предател и кой — не?
Помпей поклати глава и се засмя.
— И да отворим работа на съда за измяната за следващите сто години? Понякога е по-добре човек да следва вътрешния си глас. Един предател няма да стане по-почтен само защото изобличаващите документи са изгорели.
— Не разбирам.
— Искам да кажа, Авъл Габиний, че вълкът кожата си мени, но нрава — не. Въпросните персони все някога ще се издадат.
Макар войната да беше свършила, Помпей беше сериозен човек и нямаше намерение да се прибере веднага у дома, пък дори с главата на Перперна забучена на копието си. Обичаше да разчиства след себе си, което всъщност означаваше — да убие навреме хората, които за в бъдеще биха могли да му създават проблеми. Сред убитите бяха германката на Серторий и синът им, които Помпей завари в Оска след безкръвната капитулация на града. Трийсетгодишният мъж, когото му посочиха за син на Серторий, приличаше на баща си, нищо че не знаеше нито дума испански и се държеше като обикновен варварин.
При новината за смъртта на Серторий Клуния и Уксама се разкаяха за направените отстъпки, залостиха портите си пред Помпеевата армия и се приготвиха за дълга обсада. Помпей бе така любезен да не ги подмине. С малко усилия и Клуния, и Уксама бяха завзети. Накрая същата съдба сполетя и Калагурида, където римляните с ужас разкриха, че местните защитници са предпочели да изядат жените и децата си, но не и да се предадат на врага. Помпей заповяда оцелялото население на града да бъде избито, а след това подпали не само града, но цялата област.
Разбира се, през цялото това време между пълководеца и Рим се водеше усилена кореспонденция. Не всички писма бяха официални, още по-малко ставаха за публично достояние. Най-много писма Помпей размени с Филип, който продължаваше да си играе игричките в сената. Консули тази година бяха двама тайни клиенти на Помпей — Луций Гелий Попликола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. Това означаваше, че Помпей би могъл да издейства римско гражданство за всеки испанец, на когото е разчитал по време на войната. В началото на списъка Помпей постави два пъти едно и също име: Кинаху Хадашт Библос, чичо и племенник, на възраст съответно трийсет и три и двайсет и осем години, граждани с високо положение в Гадес, финикийски търговци. Но двамата не взеха името Помпей, понеже самият Помпей нямаше намерение
