Арогантното отношение на Катул нямаше да бъде лесно забравено. Но Гай Юлий Цезар беше търпелив дори в омразата: щеше да си отмъсти на Катул, когато дойдеше време. Дотогава Катул можеше да си живее спокойно.
За дълбоко съжаление на Цезар, докато се прибере от скиталчествата си на изток, младият Долабела вече беше осъден на изгнание, а Гай Верес гордо се разхождаше из римските улици като символ на римското благочестие. Верес се беше оженил за дъщерята на Метел Капрарий и се ползваше с голяма популярност сред конническото съсловие. За римските богаташи Верес беше пример на достойно политическо поведение — ето един сенатор, който не се беше посвенил да свидетелства в съда срещу друг римски сенатор!
Цезар обаче използва познанствата на Луций Декумий и Гай Маций, за да разпространи, че е готов да бъде адвокат на всеки жител на Субура. Докато Лепид и Брут се бореха със съдбата си, а Помпей се издигаше на политическата сцена, Цезар се занимаваше със скромните дела на мнозина скромни клиенти. Все пак успя да си създаде име на добър адвокат, понеже печелеше делата. Лека-полека процесите, в които участваше, започнаха да привличат познавачи — юристи и оратори, които бяха готови да го слушат, независимо от делата, които водеше — най-често пред градския или чуждестранния претор, по-рядко в съда по убийствата. Колкото и да се мъчеше да го компрометира пред публиката, Катул не успяваше, напротив, Цезар печелеше все по-големи симпатии с речите си — както заради смелостта си, така и заради изяществото на езика си.
Когато някои градове в Македония и Централна Гърция се обърнаха към него с молба да подведе под отговорност стария Долабела (който се беше върнал от дългото си управление в провинцията, най-сетне заменен от болнавия Апий Клавдий Пулхер), Цезар се съгласи. Това беше първото по-сериозно дело, с което се залавяше — защото щеше да се разглежда в съда за данъчни злоупотреби — „квестион де репетунде“, — и защото обвиняемият беше човек със знатно потекло и голям политически авторитет. Младежът знаеше малко за обстоятелствата около управлението на стария Долабела, но се зае с изслушването на възможните свидетели и събирането на доказателства в полза на обвинението. За своите гръцки клиенти Цезар се превърна в неоценимо съкровище: той беше сред малкото римляни, способни да уважават високото обществено положение на гръцките големци, да разговарят с тях като с равни. Още по-удивителна се оказа способността му да помни: каквото чуеше Цезар, никога не забравяше. Това му помагаше да улавя такива подробности в показанията на свидетелите, които се оказваха от много по-голяма полза за делото, отколкото самите ищци предполагаха.
— И все пак — предупреждаваше той клиентите си сутринта преди разглеждането на делото — не се надявайте твърде много. Съдебните заседатели са сенатори, а настроенията в сената са предимно на страната на Долабела. От римска гледна точка той е бил добър провинциален управител, защото държеше скордизите настрана. Не мисля, че ще успеем да спечелим.
Което излезе вярно. Цезар беше събрал убедителни доказателства, каквито само едни римски сенатори можеха да си позволят да не приемат, беше подготвил забележителна реч, но така или иначе съдът оправда Долабела. Цезар не сметна за нужно да се извинява на клиентите си, пък и те не се чувстваха измамени от него. Начинът, по който той представи доказателствата в съда, изящната му реч щяха да се помнят от цяло едно поколение познавачи на римското правораздаване. Интересът беше такъв, че мнозина дори го убеждаваха да публикува речите си.
— Ще служат като учебници по риторика и право — убеждаваше го Марк Тулий Цицерон, който искаше и едно копие за себе си. — Разбира се, не беше добре, че загуби делото, но се радвам, задето се върнах навреме да те чуя как спориш с Хортензий и Гай Кота.
— И аз се радвам, Цицероне. Едно е да слушаш фалшивите комплименти на Цетег, друго е адвокат като тебе да иска копия от речите ти — отговори му Цезар, който изпитваше искрена гордост от молбата му.
— Като оратор не можеш да ме научиш на нищо — рече Цицерон, без да си дава сметка, че Цезар не е склонен да приема такива твърдения, — но можеш да си сигурен, Цезаре, че ще изуча подробно начина, по който си разследвал случая и по който представи доказателствата. — Двамата се разхождаха заедно по форума, а Цицерон нямаше намерение да млъкне. — Това, което ми направи най-дълбоко впечатление, е способността ти да използваш гласа си. В нормален разговор гласът ти е плътен и нисък! А когато говориш пред тълпата, тонът ти се изостря, гласът ти става някак висок, ясен и може да надвика всякаква глъч. Кой те е учил?
— Никой. Просто съм забелязал, че мъжете с дебел глас по-трудно се налагат в спор с хора с тънки гласове. И понеже държа да ме слушат, си преправям гласа.
— Аполоний Молон — през последните две години учих при него — смята, че височината на човешкия глас зависи от дължината на врата му. Колкото по-дълъг е вратът, толкова по-нисък е гласът. А ти имаш твърде източен врат! За щастие моят си е точно какъвто трябва.
— Сиреч къс — подхвърли Цезар.
— Не, среден — настоя Цицерон.
— Изглеждаш добре, а и си понатрупал няколко килца. Те са нужни на адвоката.
— И се чувствам добре. Изгарям от желание да се върна в съда. И все пак — замисли се Цицерон, — не мисля, че бих мерил сили с теб. Титаните понякога трябва да избягват пряк сблъсък. Предполагам, че с Хортензий и Гай Кота не бива да се състезавам.
— Очаквах да се изявят на по-голяма висота — сподели Цезар. — Ако заседателите не бяха решили от самото начало какво ще отсъдят, двамата просто щяха да изгубят делото. Бяха мудни и не разполагаха с убедителни аргументи.
— Съгласен съм. Гай Кота ти се пада вуйчо, нали?
— Да, но това няма значение. Не сме в добри отношения.
Двамата се спряха при един известен със закуските си продавач. Сергията се намираше точно срещу Държавния дом на фламен Диалис.
— Мисля — подхвана нова тема Цицерон, — че въпросът с твоето фламинство все още крие известни юридически неясноти. Не смяташ ли да се възползваш от тях и да се настаниш в тази удобна къща до сергията на Гавий? Дочувам, че живееш в апартамент в Субура. Това не е подходящ адрес за способен адвокат като теб, Цезаре!
Цезар потръпна.
— Дори в най-мизерната колиба на Есквилина да живеех, Цицероне, пак не бих се изкушил!
— Е, за себе си трябва да кажа, че се радвам на живота си на Палатина — похвали се Цицерон. — Брат ми Квинт наследи старата семейна къща в Карина — обяви той тържествено, все едно родът му я беше притежавал от векове, когато къщата беше купена от баща му, при това след раждането му. Той явно се сети за нещо и се разсмя. — Като става дума за оправдаване в съда, навярно си чул какво каза Квинт Калидий, след като съдът за данъчни злоупотреби го осъди навремето?
— Страхувам се, че съм пропуснал клюката. Но ти ще ми кажеш.
— Заяви, че не се изненадвал от присъдата, тъй като откакто Сула допускал само сенатори за заседатели, таксата за подкуп била скочила рязко — триста хиляди сестерции, а той не можел да си ги позволи.
Цезар се засмя.
— Това ще го запомня. Значи трябва да стоя далеч от съда за злоупотреби!
— Особено когато начело на заседателите стои Лентул Сура.
И понеже тъкмо Публий Корнелий Лентул Сура беше председател на съдебните заседатели по току-що изгубеното дело, той надигна вежди.
— Това, виж,
— Скъпи приятелю, няма въпрос, свързан с нашите съдилища, по който да не съм наясно! — похвали се за сетен път Цицерон. — Ако имаш някой ден въпроси, питай.
— Ще попитам, не се съмнявай — увери го Цезар. Двамата си стиснаха ръце и Цезар пое към дома си в срамния за адвокатите квартал Субура.
Квинт Хортензий се беше скрил зад една колона и сега уж случайно застана до Цицерон, който наблюдаваше отдалечаващия се Цезар.
— Днес беше на висота — похвали своя съперник Хортензий. — Само още няколко години да събере опит, скъпи Цицероне, и ще трябва да бдиш над лаврите си.
