премина в лято и слънцето напомни, че наближава жътва, едно неочаквано бедствие привнесе допълнителен хаос в изтощителната война, която римляните водеха със Серторий. Не само Испания, но цялото Западно Средиземноморие изпадна в жесток недоимък, защото след като цяла зима и пролет дъжд почти не беше валял, в началото на лятото, точно когато селяните се готвеха да жънат, земята бе удавена в същински потоп — от Африка до Алпите, от Атлантическия океан до Македония и Гърция житната реколта беше унищожена. Пшеница нямаше никъде — нито в Африка, нито в Сицилия, Сардиния и Корсика, нито в Италия и Италийска Галия, нито в Трансалпийска Галия и Източна Испания. Само в Далечна Испания тук-там посевите бяха пожалени, но реколтата отново беше унищожена.
— Единствената утеха — сподели Помпей пред Прасчо към края на секстил — е, че Серторий има същите проблеми като нас.
— Да, но неговите складове са пълни с жито от минали години — отвърна мрачно Пий. — Ще се оправи по-лесно от нас.
— Аз бих могъл да се върна по поречието на Дурий — предложи с известно колебание Помпей. — Но не мисля, че областта ще успее да изхрани четири легиона.
Метел Пий взе друго решение.
— Тогава аз ще се върна в своята провинция, Велики. Пък и не мисля, че ще ти трябвам другата пролет. Каквото има да се върши в Близка Испания, ти ще успееш сам да се справиш. Но за
Помпей прие предложението и Метел Пий се насочи с осемте легиона към своята провинция доста по- рано, отколкото бяха предвиждали. Четирите легиона, които Помпей задържа, бяха пратени повторно в областта на Септиманка и Термес, докато самият Помпей, Варон и конницата останаха да използват пашата по долното течение на Ибер (благодарение на дъждовете поне за конете паша имаше в изобилие, затова Помпей щеше да остави конницата под командването на Варон да презимува в Емпория). Помпей използва времето да напише второ писмо до римския сенат. И макар този път Варон да беше до него, предпочете сам да си напише писмото.
„До римския сенат и народ:
Давам си сметка, че в Рим и Италия също има недостиг на зърнени храни. Пратих два легиона под командването на колегата ми Пий в Далечна Испания, където положението е малко по-добро, отколкото в моята провинция.
Не искам да ми пращате провизии. Ще успея все някак да спася войската от гладна смърт, също както и ще успея да притисна още по-жестоко Квинт Серторий. Но пак настоявам за пари. Все още дължа около една годишна заплата на войниците си, а ми омръзна да живея в неведение за бъдещето.
Макар да се намирам на западния край на земята, дочувам за събитията из другите краища на света. Знам, че Митридат е нахлул във Витиния през лятото, веднага след смъртта на цар Никомед. Знам, че племената по северните граници на Македония нападат провинцията по цялото протежение на Вия Егнация. Знам, че пиратите не позволяват на римските кораби да доставят жито от Източна Македония и Римска Азия, за да се превъзмогне житната криза. Научих, че тазгодишните консули Луций Лукул и Марк Кота са били принудени да поведат война срещу Митридат. Знам, че Рим има жестока нужда от парични средства. Но също така разбрах, че сте предложили на консула Лукул седемдесет и два милиона сестерции да наеме боеспособна флотилия, и че той е отклонил предложението ви. Излиза, че разполагате с поне седемдесет и два милиона сестерции в някое скривалище на хазната, нали така? Ето това най-много ме тревожи. Смятате Митридат за много по-голяма опасност от Серторий. Е, аз не мисля така. Единият е обикновен източен деспот, който разчита единствено на численото превъзходство на войската си, другият е римлянин. Силата му се крие тъкмо в римския му произход. Знам с кого бих предпочел да воювам. В действителност иска ми се да бяхте връчили командването във войната срещу Митридат на мен. След неблагодарната работа, която свърших в Испания, подобна задача би била приятно занимание за мен. Но за нас, хората в Испания, никой вече не се сеща.
Не мога да продължа войната в Испания, без да получа поне част от онези седемдесет и два милиона сестерции, затова предлагам да отворите скривалището и да извадите няколко торби. Другата възможност е ясна: ще разпусна войската си още тук, в Близка Испания — целия състав на четирите легиона, които са при мен, и ще ги оставя да се оправят сами. Пътят до дома е дълъг. Лишени от командване, лишени от боен строй, не вярвам, че мнозина ще се опитат да се приберат у дома. Повечето от тях ще сторят каквото и аз бих сторил на тяхно място — ще отидат при Квинт Серторий и ще му предложат да служат в неговите легиони, защото той ще ги нахрани и ще им плаща в срок. Всичко зависи от вас. Или вие ще ми пратите пари, или ще разпусна войската си.
Между другото, още не сте платили за държавния ми кон.“
Помпей си получи парите: сенаторите добре разбраха смисъла на ултиматума му, ако го беше поднесъл в по-деликатна форма, навярно щяха да се престорят, че не са го разбрали. Цялата страна мърмореше срещу подобно изнудване, но пък нямаше кой да се противопостави на евентуално нападение от страна на Квинт Серторий — особено ако четири легиона от Помпеевата армия се присъединят към него. Шокът от писмото на Помпей беше толкова голям, че дори и Метел Пий получи пари. Двамата римски генерали трябваше да намерят и храна.
Двата легиона от Далечна Испания се прибраха при Помпей заедно с голям обоз провизии. Гней Помпей Велики беше в състояние да поднови войната с Квинт Серторий. Най-после успя да превземе Паланция и се насочи към Кавка, където помоли местното население да поеме грижата за болните и ранените войници. Градските жители се съгласиха, но Помпей беше представил като болни и ранени най-добрите си войници, които завзеха Кавка отвътре. Една след друга крепостите на Серторий падаха в ръцете на Помпей, а заедно с тях пропадаха и складовете със зърно. Докато дойде зимата, само Калагурида и Оска бяха останали под контрола на Серторий.
Скоро Помпей получи писмо от Метел Пий.
„Много се радвам, Помпей, че тазгодишните ти действия успяха да прекършат гръбнака на Серторий. Може победите на бойното поле да са били мои, но ти използва цялата си решителност и търпение да изтощиш врага. Нито веднъж не помисли да се откажеш, нито за миг не остави време на Серторий да си поеме дъх. А той винаги нападаше тъкмо теб, докато аз имах късмет да се бия с Хиртулей — добър войник, но далеч не от класата на Серторий, или с Перперна — пълно нищожество.
И все пак иска ми се да похваля и войниците — както от твоите, така и от моите легиони. Това беше най-тежката и най-неблагодарна война, която Рим е водил някога. Войниците ни трябваше да преминат през ужасяващи изпитания. Но двамата с тебе не бяхме заплашени, от каквито и да е брожения или бунтове, нищо че заплатата идваше с повече от година закъснение, а плячка отникъде не падна. Трябваше да завземаме крепости само за да изгребем до дъно складовете с храна. Да, Гней Помпей, ние разполагаме с две великолепни армии и ми се ще да вярвам, че Рим ще им се отблагодари според заслугите. Но не вярвам. Рим не може да бъде победен. Може да изгуби много битки и много войници, но война никога няма да изгуби. Може би нашите предани армии са причината: война не се губи с такива лоялни, дисциплинирани и решени на всичко войници. Ние, пълководците и провинциалните управители можем да постигнем много, но в крайна сметка искрено вярвам, че признанието на народа трябва да бъде към римския войник.
Не знам кога смяташ да се прибереш в родината. Предполагам, че след като сенатът ти е връчил специалното поръчение, той ще трябва да ти го отнеме. Колкото до мен самия, аз съм управител от името на сената на Далечна Испания и не бързам да се връщам в Италия. В такива моменти за сената ще е по-лесно да ми удължи пълномощията, ако го пожелая, отколкото да търси нов управител. Затова ще поискам пълномощията ми да бъдат удължени с поне още две години. Преди да напусна провинцията си, иска ми се тя да е стъпила на крака и да бъде добре защитена от лузитаните.
