фалшива.
След няколко минути момчето, обслужващо гардероба, което за пръв път през хищническата си кариера не бе получило бакшиш, също проследи Джими с поглед, който изразяваше чувства, противоположни на емоциите на сервитьора. Върху младежката му физиономия бе изписано безкрайно изумление.
Униформеният портиер на входа откъм Пикадили побърза да му отдаде чест със самодоволната увереност на човек, който е свикнал да получава по шест пенса заради учтивостта си.
— Желаете ли такси, господин Крокър?
— Червей — избърбори Джими.
— Извинете, сър, не разбрах какво казахте.
— Непрекъснато се налива с алкохол — обясни младежът — и се излага на обществени места.
Отмина, а портиерът се втренчи подир него досущ като сервитьора и момчето на гардероба. Бе виждал господин Крокър в подобно състояние след вечеря, но никога по обяд.
Джими отиде в клуба си на Нортъмбърланд Авеню. Усамоти се в пушалнята и остана там около час в състояние, напомнящо на кома, сетне стана и решително се запъти към едно от бюрата. Поседя няколко минути, докато получи вдъхновение, и се зае да съчинява писмо до баща си:
„Скъпи татко,
Дълго мислих върху разговора, който проведохме тази сутрин, и стигнах до заключението, че е най- разумно за известно време да изляза извън полезрението на лондонското висше общество. Ако остана, има опасност да извърша още някоя магария, която само ще ти навреди. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да не ти преча, ето защо още тази вечер ще отплавам с параход за Америка. Отбих се при Пърси да му поискам извинение, но той не пожела да ме приеме. Почувствах, че не бива повече да се унижавам, и се оттеглих с достойнство. После ми хрумна настоящата идея. Сякаш провидението ми я подсказа. Сега всичко ще бъде наред. Като дойдат да ти кажат: «Няма да получиш никаква титла, защото синът ти е цапардосал нашето приятелче Пърси», ти ще отвърнеш: «Знам за случилото се, затова моментално изпратих виновника обратно в Америка. Повярвайте, момчета, аз съм противник на Джими и привърженик на Пърси». Тогава те ще се провикнат: «О, в такъв случай станете, лорд Крокър!», или каквото се казва, когато дават титла на достоен човек. Навярно разбираш, че заминаването ми е последен опит да оправя положението ти. Ще помоля Бейлис да ти предаде настоящото послание. След малко ще му телефонирам и ще го помоля да ми приготви малка пътна чанта. Щом пристигна в Ню Йорк, незабавно ще отида да гледам мач по «раундърс» и ще ти телеграфирам резултата. Е, май това е всичко. Довиждане (дори сбогом) засега.
P. S. Знам, че ще ме разбереш, татко. Според мен нямаше друг изход. Не се безпокой за мен. Ще се върна на работа във вестника и ще постигна главозамайващ успех. Дано по-скоро се сдобиеш с проклетата титла, после ще се срещнем пред любимия ни стадион в Ню Йорк. Преди всеки мач ще се оглеждам за теб.
P. P. S. Аз съм отвратителен червей.“
Младият чиновник в параходната компания радушно приветства повторното появяване на Джими. Лъчезарно се усмихна, измъкна молива, който беше затъкнал зад ухото си, и посочи към схемата с разпределението на каютите:
— Какво ще кажете за номер сто и осем?
— Съгласен съм — разсеяно промърмори младежът, който се беше втренчил в току-що влязлата червенокоса девойка. Тя дружелюбно му се усмихна, хвърли поглед към схемата и възкликна:
— Значи и вие заминавате с „Атлантик“! Колко странно! Току-що решихме да се върнем в родината. Нищо не ни задържа тук, пък и ни измъчва носталгия. Както виждате, не ме е прегазила кола, след като се разделих с вас.
В обърканото му съзнание настъпи просветление, както небето просветлява, щом се разкъсат буреносните облаци. Внезапно разреши загадката, отлетя натрапчивото чувство, че започва да полудява. Навярно младата жена е чула за него от общи познати в Ню Йорк и от думите им си е съставила погрешно мнение, което така убедително бе изложила в „Риджънт Грил“. Всъщност не го познаваше, следователно преценката й за него не отговаряше на истината. Гласът на чиновника наруши размишленията му:
— Кажете ми името си, ако обичате.
Съзнанието на Джими отново се помрачи. Господи, защо го подлагаха на изпитание точно днес, когато се нуждаеше от нежни грижи заради нетърпимото главоболие? Чиновникът очаквателно го гледаше. Беше оставил молива и услужливо подаваше на клиента писалка. Джими мъчително преглътна — всякакви популярни имена се бяха заличили от съзнанието му. Ненадейно получи вдъхновение и прегракнало изрече:
— Бейлис.
Девойката му подаде ръка:
— Май е време да се запознаем. Казвам се Ан Честър. Приятно ми е, господин Бейлис.
Чиновникът изготви билета и подаде на Джими лист розова хартия. Младежът смътно осъзна, че това е някакъв формуляр, който трябва да попълни. Прегледа го и установи, че работата не е толкова елементарна. Отговорите на някои въпроси бяха лесни, но на други изискваха сериозен размисъл.
Височина… фасулски въпрос — един и седемдесет. Коса — кестенява. Очи… и този път отговорът не изискваше усилие — сини. Следваше доста интимен въпрос: „Многоженец ли сте?“ Определено нямаше склонност към полигамия. Стигаше му и една съпруга, при условие, че е червенокоса, със златистокафяви очи, прелестни устни и трапчинка на страната. По този въпрос мнението му беше категорично. Срещу питането „Били ли сте в затвора?“ попълни: „Още не“. Ала следващият въпрос го накара да онемее: „Луд ли сте?“
Джими се поколеба. Мастилото по писеца засъхна, докато той се питаше какво да отговори.
В полумрака на гарата, наподобяваща на огромна пещера, влакът нетърпеливо пуфтеше, а от време на време пронизително изсвирваше. Часовникът на стената показваше шест без десет. По перона се щураха пътници и носачи, продавачи на кифли, плодове и списания, приятели и роднини на заминаващите. Сред навалицата се открояваше икономът Бейлис, който като вярно куче охраняваше голям куфар. Изобщо не обръщаше внимание на водовъртежа от хора около себе си, погледът му трескаво търсеше младия господар.
Джими с лакти разблъска тълпата. Двама продавачи, които случайно препречиха пътя му, отскочиха встрани като изсъхнали листа, понесени от есенен вятър. Той грабна куфара и възкликна:
— Браво, приятелю! Страхувах се, че нещо ще ти попречи да дойдеш.
— Госпожата вечеря навън, сър. Ето защо без затруднение напуснах къщата.
— Опакова ли всичко, което ти поръчах?
— За съжаление бях ограничен от размерите на куфара, господин Джеймс.
— Отлично си се справил. Между другото, предай това писмо на баща ми.
— Непременно, сър.
— Радвам се, че дойде. Докато разговаряхме, долових по тона ти, че се колебаеш.
— Бях изумен, господин Джеймс. Решението ви да напуснете страната ми дойде като гръм от ясно небе.
— И Колумб ненадейно се е отправил на пътешествие към Америка, след като е направил експеримента с прословутото яйце.
— Моля да ме извините за нахалството, сър, но не е ли малко прибързано…
— Не омаловажавай героичната ми постъпка, Бейлис. Може да съм глупак, но се постарай да го забравиш.
— Добър вечер, господин Бейлис — произнесе мелодичен глас. Двамата се обърнаха. Икономът
