Прикрепваш го на лицето си, когато си легнеш. Трябва да изврънкаш от стария да те обзаведе с това чудо на техниката.
Джери Мичъл вече се задъхваше.
— Иска ти се да бъдеш красив, нали? — неуморно продължи малкият дебеланко. — Не се преструвай, знам какво ти е в душичката. Чух как Мери обсъждаше носа ти с Биг и със Селестин. Сподели, че щом ти зърнела физиономията, мигом я напушвал смях.
Въжето се усука около краката на боксьора и той се просна в цял ръст на пода. Огдън отметна глава и избухна в смях. Обичаше безплатните представления, а това му се стори особено забавно.
В живота на всеки човек настъпват моменти, когато инстинктът го подтиква да жертва бъдещето си, за да удовлетвори настояща потребност. Силните духом устояват на това опасно желание. Джери Мичъл не беше слабохарактерен, но волята му бе подложена на сурово изпитание. Раздразнението от присъствието на Огдън и отровните думи на хлапето бяха подкопали самообладанието му, както водните капки разяждат скалата. Преди минути беше устоял на изкушението да ликвидира противния дебелак, но новината, че любовта му е отритната, съчетана с нараненото му самолюбие, го накара да забрави за последствията. Скочи на крака, сграбчи Огдън в желязната си хватка и започна да прилага на практика възпитателните си методи, при което малкият нададе ужасяващия рев, накарал госпожа Пет да зареже изумените си гости и самоотвержено да му се притече на помощ.
Тя преодоля последните стъпала с пъргавината на дива коза, прескачаща скални пукнатини по заснежените склонове на Алпите, втурна се по коридора със скоростта на бегач на къси разстояния и финишира във физкултурния салон в мига, в който жадният за мъст Джери замахваше за единайсти път.
Единайста глава
След по-малко от четвърт час — с такава скорост го бе застигнала ръката на Немезида, която по принцип не обича да бърза — Джери Мичъл с чанта в ръка и увесил нос, напусна богаташката къща през задната врата и тръгна към евтиния, но чист пансион на Деветдесет и седма улица, където нощуваше. Известен бе с пословичното си спокойствие, ала сега нервите му бяха обтегнати до скъсване от следобедните събития, а обезформените му уши още горяха от обидните епитети, с които го обсипа госпожа Пет, преди да го изхвърли от дома си.
Отгоре на всичко го обземаше паника поради необходимостта да обясни на Ан как е допуснал да бъде изритан. Знаеше колко голямо ще е разочарованието й. Беше твърдо решена да отведе Огдън на място, където ще го научат на дисциплина, ала планът й се проваляше, след като съюзникът й вече не обитаваше къщата на Ривърсайд Драйв. Замисълът й бе изграден върху присъствието му там, а ето, че за задоволяване на моментна прищявка той бе провалил всичко.
Дълго преди да стигне до кафеникавата каменна къща, която по нищо не се отличаваше от каменните къщи, издигащи се на всички нюйоркски улички, въодушевлението от безразсъдната му постъпка се изпари и бе заменено от тревожно очакване. Боготвореше Ан, но се страхуваше от гнева й.
Добра се до пансиона и търсейки утеха в този скръбен час, се качи на втория етаж и застана пред вратата на стаята. Долови миризмата на тютюн, почука и щом му извикаха да влезе, натисна дръжката.
— Здравей, Бейлис — промърмори унило, седна на ръба на леглото и печално въздъхна.
Стаичката беше светла, но толкова малка, че да се мебелира бе почти немислимо; на пръв поглед изглеждаше истинско чудо, че леглото не заема цялото пространство. Все пак бяха останали няколко празни местенца, където бяха поставени умивалник, скрин и миниатюрен люлеещ се стол. През прозореца, който според гениалния архитектурен проект бе прекалено голям за размерите на стаята, проникваха обилни количества от хладния вечерен въздух, а изгледът беше към няколко запуснати задни дворове. В пансионите само прозорците на богатите обитатели гледат към улицата.
На леглото се беше изтегнал Джими Крокър и пушеше лула от царевичен кочан. Беше по риза и без обувки, а на пода лежеше смачкан вечерният вестник. Младежът явно отдъхваше след изморителния ден, който бе прекарал.
Като чу тежката въздишка на Джери, вдигна глава, но мигновено я отпусна обратно на възглавницата, тъй като позата причиняваше болка във вратните му мускули.
— Какво има, приятелю? Изглеждаш ми угрижен. Имаш вид на човек, когото съдбата е ударила в душевния слънчев сплит или който е търсил със свещ пробив в газопровода на живота. Какво се е случило?
— Точка!
Поради продължителното си отсъствие от родината Джими срещаше затруднения при разтълкуване на мислите на боксьора, изречени на глас със странен диалект.
— Не те разбирам, приятелю. Дай бележка под линия.
— Уволниха ме!
Джими седна на леглото. Симпатягата-боксьор наистина беше загазил, а не изпаднал в неоправдана депресия. Необходимо бе да му окаже морална подкрепа.
— Искрено съжалявам — промълви. — Нищо чудно, че са ти потънали гемиите. Какво се случи?
— За всичко е виновен онзи тлъст хлапак Огдън! Довлече си телесата във физкултурния салон и взе да ме обижда, докато ми кипна келят и хубавичко го подредих. — За миг мрачното му лице се озари от доволна усмивка. — Ще ме запомни за цял живот! — Сетне усмивката му помръкна и той опечалено добави: — След това обаче… не, няма да ти описвам какво се случи. Важното е, че ме изритаха като мръсно псе.
Едва сега Джими прозря целия трагизъм на случилото се. Живееше в пансиона от деня, в който бе срещнал на Бродуей боксьора, и от дългите разговори с него бе информиран за порядките в дома на семейство Пет. Наясно бе, че всеки опит за превъзпитаване на Огдън Форд ще бъде третиран като углавно престъпление. Не го учуди и фактът, че госпожа Пет е уволнила служител, който е бил назначен от съпруга й. От все сърце съчувстваше на Джери заради сполетялото го нещастие и се опита да повдигне духа му.
— Според мен си постъпил правилно и заслужаваш похвала. Единственото, заради което заслужаваш упреци, е, че не си ликвидирал малкия. Все пак донякъде те оправдавам — навярно си щял да довършиш започнатото, ако не те бяха прекъснали. А сега да обсъдим бъдещето, което според мен не е толкова мрачно. Вярно е, че си загубил хубавата си работа, но човек с твоите способности винаги ще си намери още по-доходна служба. В Ню Йорк е фрашкано с милионери, страдащи от лошо храносмилане, които се нуждаят от услугите на личен треньор. Горе главата, Кътбърт, слънцето още огрява света.
Ала Джери Мичъл беше неутешим. Поклати глава и изстена:
— Не мога да погледна в очите госпожица Ан. Как да й кажа, че съм се провалил?
— Тя пък какво общо има с уволнението ти? — попита Джим, който при споменаването на любимата му моментално бе наострил уши.
За миг боксьорът се поколеба, но желанието да получи съчувствие и съвет надви вродената му предпазливост. Каза си, че няма нищо лошо да се довери на най-добрия си приятел.
— Работата е там — обясни с поверителен тон, — че с госпожица Ан бяхме намислили да отвлечем Огдън.
— Какво?!
— Не е това, дето си го мислиш. Ей сегичка ще ти обясня. С госпожицата стигнахме до заключението, че малкият е истинска напаст и че се нуждае от желязна ръка, която да го вкара в правия път. Ето защо решихме да го заведем при мой приятел, който има болница за кучета на Лонг Айлънд. Казах на госпожица Ан, че само Бъд Смидърс ще оправи нашия шишко. Заслужава си да видиш как му докарват някое затлъстяло и противно псе, а той го превръща в куче, дето радва окото. Рекох си, че няколко седмици при Бъд ще се отразят благотворно на Огдън, и госпожица Ан подкрепи мнението ми. Измислихме идеален план, ама виж какво се случи. Всичко пропадна! Тя не може да се справи с дебеланкото без моя помощ. А как да й помогна, като не ми дават да припаря в къщата?
Джими усети още по-силно възхищение към девойката, която вече беше поставил на пиедестал над останалите жени. Почти невъзможно бе да срещнеш очарователна и умна млада дама, която е готова да се разбунтува при най-малкото предизвикателство.
