направил опит да се извини, после обяснил, че имал рожден ден, а накрая си измислил и алиби, Джордж Сирил съвсем справедливо бил осъден на четиринайсет дни затвор без право да бъде освободен под гаранция.
На двайсети юли Императрицата на Бландингс, известна с огромния си, да не кажа, необуздан апетит, за пръв път в живота си обърнала гръб на всякаква храна. А на двайсет и първи юли сутринта ветеринарният лекар, повикан да постави диагнозата и да се справи с тази необяснима въздържаност, бил принуден да признае пред лорд Емсуърт, че случаят надхвърля професионалното му умение.
Нека прели да минем нататък се уверим, че не сме допуснали грешка в датите.
18 юли — Празнична оргия на Сирил Ненагледния
19 юли — Същият хвърлен в затвора
20 юли — Свинята отказва насъщния
21 юли — Ветеринарният лекар вдига ръце.
Така.
Въздействието от съобщението на ветеринарния лекар върху лорд Емсуърт бе съкрушително. По принцип житейските несгоди на нашето съвремие оставят съвършено незасегнат този завеян, добродушен пер. Стига да грее слънце, храната му да се поднася редовно и по-малкият му син Фредерик да го освободи от присъствието си, той е спокоен и щастлив. Но и в неговата броня има уязвими брънки и ето, че една от тях бе уцелена онази сутрин. Зашеметен от току-що получената вест, той стоеше до прозореца на голямата библиотека в Бландингс и се взираше навън с незрящи очи.
Междувременно вратата се отвори Лорд Емсуърт се обърна и след като премигна веднъж-дваж, както правеше винаги, когато нещо се изпречеше насреща му, съобрази, че току-що влязлата красива и властна жена е сестра му — лейди Констанс Кийбъл. И нейното поведение, подобно на неговото, издаваше дълбоко безпокойство.
— Кларънс! — извика тя. — Случи се нещо странно!
Милорд поклати безнадеждно глава.
— Знам. Той току-що ми каза.
— Как? Той е бил тук?
— Няма и минута откакто излезе.
— Как можа да го пуснеш! Нима не знаеш, че искам да го видя?
— Каква полза от това?
— Поне можех да му изкажа съчувствието си — рязко отвърна лейди Констанс.
— Да, вярно — съгласи се лорд Емсуърт, след като добре обмисли тази възможност. — Само че, това говедо не заслужава никакво съчувствие. Тъп е като галош.
— Нищо подобно. Той е изключително интелигентен за годините си младеж.
— Младеж? Смяташ ли, че може да мине за младеж? Ако питаш мен, петдесетте не му мърдат.
— Ти да не си се побъркал? Хичъм на петдесет!
— Не Хичъм. Смидърс.
Както често й се случваше, когато разговаряше с брат си, лейди Констанс усети, че й се завива свят.
— Ще бъдеш ли така любезен, Кларънс, с прости думи да ми обясниш за какво, според теб, става дума?
— За Смидърс. Императрицата на Бландингс отказва да яде, а Смидърс заяви, че нищо не може да направи. И това ми било ветеринарен лекар!
— Тогава значи не си чул? Кларънс, случи се нещо ужасно, Анджела развали годежа си с Хичъм.
— А селскостопанската изложба е другата сряда!
— Но какво общо има това, за бога? — извика лейди Констанс и отново усети познатия световъртеж.
— Какво общо ли? — разпалено отвърна милорд. — Моята рекордьорка, на която й остават по-малко от десет дни да се подготви за изключително тежко състезание с целия свински елит в графството, изведнъж отказва да се храни…
— Ще престанеш ли най-после да бръщолевиш за това отвратително прасе и ще обърнеш ли внимание на нещо наистина важно? Казах ти, че Анджела — племенницата ти Анджела — е развалила годежа си с лорд Хичъм и е заявила, че ще се омъжи за онзи безнадежден пройдоха Джеймс Белфърд.
— Синът на стария Белфърд, енорийския свещеник?
— Да.
— Не може да го стори. Той е в Америка.
— Не е в Америка. В Лондон е.
— Не — настоя лорд Емсуърт и мъдро поклати глава. — Грешиш. Спомням си, че преди две години срещнах баща му на пътя край двайсетакровата нива на Мийкър и той съвсем членоразделно ми каза, че на следващия ден момчето заминава за Америка. Би трябвало вече да е стигнал.
— Толкова ли не можеш за проумееш? Той се е върнал.
— Ами? Върнал се е. Значи ясно. Върнал се е, казваш.
— Нали помниш, че навремето имаше нещо между него и Анджела, но една година след заминаването му тя се сгоди за Хичъм и аз реших, че всичко е приключено. Сега обаче излиза, че миналата седмица е ходила в Лондон, срещнала се е с този Белфърд и историята е започнала отначало. Заяви ми, че е писала на Хичъм и е развалила годежа.
Настъпи мълчание. Брат и сестра останаха известно време потънали в размисъл. Лорд Емсуърт заговори пръв.
— Опитахме с жълъди — каза той. — Опитахме с обезмаслено мляко и картофени обелки. Не и не. Не ще да ги погледне.
Усетил с чувствителната си кожа изпепеляващия поглед на две сестрински очи, милорд стреснато се върна към действителността.
— Абсурдно! Нелепо! Смешно! — бързо занарежда той. — Да развали годежа! Тц-тц-тц! Каква глупост! Аз лично ще поговоря с този младеж. Ако смята, че може да си разиграва коня, както си иска и да зарязва племенницата ми без да…
— Кларънс!
Лорд Емсуърт премигна. Като че ли нещо не беше наред, само че не можеше да проумее какво. Беше убеден, че с последните си думи е уцелил верния тон — силни, убедителни, властни думи.
— Ъ?
— Годежът е бил развален от Анджела!
— А, от Анджела?
— Този Белфърд й е замаял главата. Въпросът е как да постъпим сега?
Лорд Емсуърт се замисли.
— Дръж твърда политика — решително посъветва той. — Няма да се съгласяваш с никакви глупости. Не им изпращай сватбен подарък.
След време лейди Констанс несъмнено щеше да намери подходящите жлъчни слова, с които да съкруши това малоумно предложение, но тя още си поемаше дъх, за да даде воля на езика си, когато вратата се отвори и в стаята влезе едно момиче.
Беше красива девойка с руса коса и сини очи, които в по-благоприятни времена вероятно са навеждали тоз или онзи на мисли за две задрямали под южното слънце лагуни. Сега обаче, за съжаление, времената не бяха такива. При среща с погледа й лорд Емсуърт получи усещане за досег с оксиженова горелка и доколкото нещо, нямащо отношение към сина му Фредерик, изобщо бе в състояние да го разтревожи, може да се твърди, че този поглед го смути. Стори му се, че Анджела е разстроена и му домъчня. Той обичаше Анджела. За да разведри наелектризираната атмосфера, милорд каза:
— Анджела, мила, разбираш ли нещо от прасета?
Момичето се изсмя. Смехът й беше рязък и горчив — особено неприятен непосредствено след закуска.
— Да, разбирам. Ти си именно прасе.
— Кой, аз?
