Трудно ми беше да проумея как моят стар съученик след една седмица в постоянната компания на подобни злостни обиди по повод неговия външен вид, можеше да понася гледката на собственото си лице в огледалото за бръснене всяка сутрин. Споделих това с Ъкридж, който беше дошъл да ме посрещне на гарата с разкошен автомобил.
— О, това е нищо — каза Ъкридж дрезгаво. Първото, което ми направи впечатление у него, беше, че гласните му струни очевидно са били свръхнатоварени от последната ни среща насам. — Най-обикновена размяна на предизборни любезности. Когато завием зад следващия ъгъл, ще видиш плаката, който пък ние поставихме. Екстра работа.
Обещанието на Ъкридж отговаряше на истината. Само един поглед, докато минавахме край него, ми беше достатъчен, за да установя, че избирателите в Редбридж се намираха в изключително неприятното положение да избират между Клюна, който беше изрисуван на улицата, която отминахме и този грозник, който се изпречи пред очите ми сега. Мистър Хърбърт Хакстъбъл, противниковият кандидат, изглеждаше не по-малко надарен от природата откъм уши, точно както неговият противник откъм нос и художникът не беше подминал този отличителен белег. И наистина, като се изключеха тясното лице с близко разположени очи и уста на убиец, изглеждаше, че мистър Хакстъбъл е само уши. Те бяха увиснали и се развяваха около лицето му като пътна чанта и аз отвърнах поглед ужасен.
— Нима искаш да кажеш, че ви е позволено да правите подобни неща? — невярващо попитах аз.
— Скъпи стари друже. Това е просто формалност. Противниковият отбор ще се чувства неудобно и ще бъде разочарован, ако не ги правиш. А откъде са разбрали, че наричаме Лолор „Клюна“? — попитах аз, защото този въпрос не ми даваше мира. Обективно погледнато, това бе единственото име, с което Лолор можеше да бъде наричан, но подобно обяснение никак не ме задоволяваше.
— Това — призна Ъкридж — до голяма степен беше моя грешка. — Първият път, когато говорих на митинг, малко се поувлякох и стана така, че се обърнах към стареца с неговото прозвище. Клюна ми беше малко сърдит за това известно време.
— Напълно го разбирам.
— Но това вече е минало — жизнерадостно заяви Ъкридж. — Ние сме големи приятели. Той разчита на мен за всяко нещо. Вчера многословно ми призна, че ако го изберат, това ще се дължи в голяма степен на моята помощ. Фактът, момко, е, че пожънах страхотен успех сред многоглавата хидра. Очевидно им харесва да ме слушат, когато говоря.
— Обичат да се смеят, а?
— Хайде сега, младежо — укорително каза Ъкридж, — това не е подходящият тон. Докато си тук трябва да обуздаеш този дух на лекомислие. Това е дяволски сериозна работа, Корки, старче, и колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре. Ако си дошъл тук да се присмиваш и подиграваш…
— Дойдох да чуя как пеят моята предизборна песен. Кога я пеят?
— О, на практика през цялото време. Може да се каже — непрекъснато.
— В баните си?
— Повечето от гласоподавателите тук не се къпят. Ще го разбереш, когато стигнем на Бискит роу.
— Какво е Бискит роу?
— Това е онзи квартал на града, където живеят момчетата, които се бъхтят във фабриката за бисквити на Фич и Уеймън, момко. Те са, така да се каже — заяви Ъкридж важно, — колебаещият се елемент в града. Останалите са се определили ясно и безусловно. Те или безрезервно подкрепят Клюна, или са луди по Хакстъбъл — но тези момчета от бисквитената се колебаят. Затова трябва да ги обработим много внимателно.
— О, ти ще ги обработваш, така ли?
— Ние — поправи ме Ъкридж.
— Не и аз!
— Корки — твърдо отсече Ъкридж, — стегни се. Извиках те тук, за да ми помогнеш да обработя тези тиквеници от бисквитената фабрика. Къде остана патриотизмът ти, момко? Нима не искаш старият Клюн да влезе в Парламента, а? Трябва да опънем всяка жила. Трябва да хванем здраво плуга. Работата, с която ти трябва да се заемеш, е целуването на бебчетата…
— Няма да целувам проклетите им бебчета!
— Ще ги целуваш, момко, освен ако не искаш да прекараш остатъка от живота си, когато вече ще бъде твърде късно, в безполезни самообвинения, че старият Клюн е загубил на финала заради твоята жалка страхливост. Помисли, старче. Прояви алтруизъм! Може да стане така, че твоите усилия да се окажат решаващият фактор в тази отчаяна надпревара с почти изравнени шансове.
— Какво искаш да кажеш с това, че надпреварата е отчаяна с почти изравнени шансове? В пороя от телеграми, с които ме заля, ти ми пишеше, че победата на Клюна е в кърпа вързана.
— Това беше само за да заблудя онзи тип в телеграфа, за когото подозирам, че е от лагера на противника. Всъщност, между нас казано, всичко виси на косъм. Няколко гласа в едната или другата посока ще решат играта.
— Защо ти не целуваш проклетите ревльовци?
— Има нещо у мен, което ги плаши, момко. Опитах един-два пъти, но само отблъснах няколко ценни гласоподаватели, като изплаших скъпоценното им потомство така, че изпадна в нервна криза. Мисля, че не им харесват очилата ми. Но ти… ти — каза Ъкридж с възмутително преувеличение — идеално пасваш за целуване на бебчета. Още когато те видях за пръв път, си казах: Ето един от хората, предопределени от природата да целуват бебчета. Веднага щом започнах да обработвам тези хора и разбрах срещу какво съм изправен, се сетих за теб. Корки е човекът, казах си, човекът, който ни трябва, е Корки. Добре изглежда. И не само добре изглежда, но изглежда мил. Ще те харесат, момко. Бебчетата могат да се доверят на лицето ти…
— Слушай сега…
— А и няма да продължи дълго. Само няколко улици и свършваме. Така че, стегни се, момко, и се дръж като мъж. Клюна ще даде чудесна вечеря в твоя чест довечера в хотела. Знам, че ще има и шампанско. Не преставай да мислиш за това и всичко ще ти се стори лесно.
Обработването на гласоподаватели е въпрос, за който е нужно доста време, ако бъде обстойно разгледан. Според мен, това общо-взето е противна практика. Домът на един англичанин е неговата крепост и на мен ми се струва непоносимо точно когато си се съблякъл по риза и си се настанил удобно да изпушиш успокояваща нервите лула, да позволиш на някакви абсолютно непознати досадници да се намърдат при теб и да те тормозят с противното си ласкателство и безочливо любопитство за кого точно смяташ да гласуваш. И макар че нямам желание да се впускам надълго и широко в преживяванията си на Бискит роу, трябва да кажа, че на практика всеки жител на този кален и мръсен квартал напълно споделяше мнението ми по въпроса. Никога преди не бях срещал група мъже, които така последователно да проявяват нескрита враждебност. Оглеждаха ме, смръщили вежди, отговаряха на моята нескопосна любезност с груби едносрични думи, дърпаха бебчетата си далеч от мен и ги скриваха, пищящи, в някой далечен край на къщата. Общо взето, доста обезкуражаващо преживяване, бих казал, което показваше, че що се отнася до Бискит роу, Лолор Клюна нямаше да спечели нито един глас на изборите.
Ъкридж прие с насмешка тази черногледа прогноза.
— Скъпи ми стари друже — жизнерадостно извика той, когато вратата на последната къща се затръшна след нас и аз изложих пред него заключенията, до които бях стигнал, — не трябва да им обръщаш внимание. Те просто са си такива. Към всички се отнасят като към най-долна смрадлива подметка. Ами че на един от поддръжниците на Хакстъбъл му строшиха главата именно в тази къща, която току-що напуснахме. Според мен изгледите са твърде обещаващи, момко.
