— Не мислите ли, че трябваше да ни се обадите, преди да я пуснете да влезе? — почти изкрещя Витковски.
— Не, за Бога! — ядосано отвърна агентът. — Господин Моро лично се свърза с мен. Уточнихме най- безопасния маршрут.
— Моро? Кучи син! — избухна Латъм.
— За да бъда по-точен, майн хер — каза агентът от немското разузнаване, — ще добавя, че госпожицата не е била през цялото време в къщата. Последният ни пост докладва, че е влязла там преди дванайсет минути. Вижте, тук съм записал точното време. Много съм педантичен — като всички германци.
— Мисля, че е време да пристъпим към действие — намеси се капитан Кристиан Диц, който стоеше само на няколко фута зад тях в дъжда, а до него стоеше лейтенант Антъни. — Ние ще сменим патрулите.
Капитанът се приближи към охранителния пост и премина на немски.
— Колко патрула има тук?
— Кажи им да побързат! — каза Дру на Витковски.
— Само три патрула — отговори шефът на охраната, — но има един проблем. Пазачът, който трябва да застъпи на смяна, излиза едва след като първият се върне. Идентифицирахме двама — патологични убийци с цял арсенал от оръжия и гранати.
— Значи трябва да намерим начин да ги заобиколим.
— Да, но как?
— Оставете на нас. Ще се справим.
Диц се обърна към Латъм и Витковски.
— Обясниха ми, че тук има патологични убийци. Ще влезем.
— Този път идвам с вас! — възбудено каза Дру.
— Добре, шефе — съгласи се лейтенантът.
— Опишете ми точното разположение на постовете — обърна се Витковски към германеца.
— Трябва да тръгнете по пътеката.
След десет секунди командосите на Дру тръгнаха към обгорелите останки. Стигнаха до игрището за крикет и изчакаха фенерчето да примигне. То светна три пъти.
— Да тръгваме — каза Латъм. — Чисто е!
— Не! — шепнешком каза Диц и спря Латъм с ръка. — Трябва да заловим патрула!
— Карин е вътре! — извика Дру.
— Няколко секунди нищо няма да променят — каза лейтенант Антъни. — Останете тук!
Двамата командоси се втурнаха напред в тъмнината. Внезапно в далечината проехтя вик — много кратък и откъслечен. Викът се повтори. Тогава на дървото замъждукаха светлинки — три бързи пресветвания, районът беше чист. Латъм и Витковски прекосиха игрището за крикет и продължиха по пътеката. Фенерчето на полковника осветяваше пътя. Стигнаха завоя и се понесоха към старата сграда. В далечината командосите се опитваха да задържат двамата пазачи, които бяха излезли от къщата.
— Иди да им помогнеш — нареди Дру на полковника, като гледаше към страничната врата и червената светлина зад нея. — Останалото е моя работа.
— Момче…
— Тръгвай, Стан, те имат нужда от помощ.
Латъм се спусна по хлъзгавата трева с пистолет в ръка. Мина през малката врата и чу викове. Карин! Той се хвърли към вратата и я разби на трески. На пода лежеше фюрерът, под него се бореше и крещеше Карин. Дру стреля и проби дупка в покрива. Стреснат, Ягер се отдръпна — тялото му трепереше, стоеше като вкаменен и не можеше да проговори.
— Ставай, нацистки боклук — каза Латъм с леден глас.
— Ти не си Хари! — внезапно възкликна Ягер и бавно се изправи на крака. — Приличаш на него, но не си Хари!
— Изненадан съм, че виждаш нещо на тази светлина. Добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Ще го убия — спокойно каза Латъм. — Трябва да го убия.
Той вдигна пистолета и се прицели в главата на Ягер.
— Не! — извика Карин. — Не можем да го убием! Трябва да разберем за „Водна мълния“, Дру. Той твърди, че не знае подробностите.
— Дру?… — прекъсна ги Гюнтер Ягер и по лицето му премина болезнена гримаса. — Дру Латъм, по- малкият брат на Хари. Значи Ханс Траупман е сгрешил и блицкригерите са убили Хари! Боже мой, преследвали сме друг човек! Хари Латъм е мъртъв, а никой не е бил достатъчно проницателен, за да го разбере.
— Имай предвид, че държа пистолет и съм достатъчно ядосан, за да ти пръсна главата — каза Дру. — Какво искаше да кажеш с това „достатъчно проницателен“?
— Питай доктор Траупман. О, забравих, че той вече не е жив!
— Той каза, че Хари е бил част от някакъв експеримент — бързо се намеси Карин, когато Латъм отново вдигна оръжието си. — Медицински експеримент.
— Двамата със Сорънсън стигнахме до почти същото заключение. Тялото на Хари е още в моргата — ще разберем. Добре, момче, тръгвай към вратата.
— Може ли да се облека? — попита Ягер. — Навън вали.
— Изобщо не ми пука, че ще се намокриш. Мисля, че знам какво има в дрехите ти и по-точно — в яката. Моята приятелка ще ги вземе.
— Приятелка? Имаш предвид твоята любовница? — изкрещя Ягер.
— Кучи син! — и Латъм насочи пистолета към главата на Ягер.
Внезапно нацистът замахна с лявата си ръка към пистолета, а с дясната удари Дру в гръдния кош. Той не можа да се задържи на крака и падна назад. Тогава Ягер се хвърли към пистолета, изправи се и стреля два пъти. Дру се претърколи отляво надясно, след това в обратна посока, приближи се до краката на нациста и го хвана за десния глезен. Заби крак в коляното му и Ягер извика, изви се назад и стреля още два пъти, но улучи стените. Карин грабна пистолета на Дру, който беше хвърлила, стана и извика:
— Спри, Фредерик! Ще те убия!
— Няма да го направиш! — кресна Гюнтер Ягер, докато се отбраняваше от ударите на Латъм. Дру изви китката му надолу към пода, където зееше квадратна дупка и течеше реката. — Ти ме обичаш! Всички ме обичат и благоговеят пред мен!
Нацистът освободи ръката си: вече можеше да стреля.
Карин се прицели и натисна спусъка.
В този момент през отворената врата нахлуха командосите. След тях тичаше Витковски. Изведнъж те се спряха, изненадани от сцената. През следващите няколко секунди се чуваше само шумът на пороя отвън и тежко дишане.
— Сигурно е трябвало да го направиш, момче — каза полковникът, като гледаше към тялото на Ягер.
— Аз го направих! — извика Карин.
— Вината е моя, Стан. Аз бях причината — намеси се Латъм. — Загубих самообладание и той се възползва от това. Щеше да ме убие със собственото ми оръжие?
— Със собственото ти оръжие?!
— Замахнах срещу него с пистолета, а не биваше.
— Той се опита да ме изнасили и ако Дру не беше влязъл, щеше да успее и после да ме убие!
— Значи ще го напишем в доклада — каза полковникът. — Нещата не винаги стават така, както бихме искали. Научи ли нещо, Карин?
— Разбрах как е стигнал дотук — направил е сделка с ЩАЗИ и Ханс Траупман го е открил. За „Водна мълния“ обясни, че не знае техническите подробности, нито имената на специалистите, които ще изпълняват операцията.
— По дяволите! — възкликна Латъм. — Аз съм пълен глупак!
— Хайде да претърсим това място и да видим какво можем да открием.
