— Боя се, че положението е много по-лошо, отколкото можем да си представим. Ужасно е да си го помислим, но Клод е трябвало да бъде убит на паркинга, защото иначе е щял да се прибере у дома и да открие любимата си съпруга разстреляна.
— По дяволите! — изкрещя Дру, след което внезапно понижи тон. — Ще открием и ще убием тези кучи синове! Няма милост за тях!
— Има още нещо. По заповед на президента на Франция аз съм настоящият директор на „Дьозием“. Трябва да се върна в Париж.
— Едва ли някога си искал да стане така, Жак, но все пак те поздравявам — каза Латъм.
— Няма значение. Каквото и да стане през следващите шестнайсет часа, ще подам оставка и ще си потърся друга работа.
— Защо? — попита Карин. — Може би ще те назначат за постоянен директор.
— Много сте любезна, но аз се познавам. Не ставам за водач. Човек трябва да бъде честен пред себе си.
— Трябва да се залавяме за работа — каза Латъм. — Ти го дължиш на Клод, аз — на Хари. Да започнем отначало, генерале.
— Трябва да се върна в Париж — повтори Бержерон. — Това е заповед на президента и аз трябва да се подчиня.
— Ще направим всичко, което е по силите ни, Жак — тихо каза Карин.
— Добре. Върни се в Париж и дръж връзка с Лондон и Вашингтон — твърдо каза Латъм. — Дръж ни в течение.
— Довиждане, приятели — служителят на „Дьозием“ се обърна и излезе.
— Докъде стигнахме, генерале? — попита Дру и се надвеси над масата.
— Въоръжени войници са пръснати по цялата площ — продължи генералът и посочи голямата карта на резервоара и околните гори. — Ескадрон от бойни самолети е готов да излети при сигнал за тревога. В цялата гора е пръсната над дванайсетхилядна войска. Всички отряди поддържат връзка помежду си. Седемнайсет сапьорни взвода работят без почивка и проучват бреговете в търсене на експлозиви с часовников механизъм. Има и патрулна лодка с апаратура за химически анализ. При първия признак за наличие на токсини шлюзовете ще сигнализират — ще се отворят клапаните към водоизточници от други райони.
— Колко време трябва да мине, докато потече водата от другите водоизточници? — попита Дру.
— Според управителя, който скоро ще се върне, най-дългото регистрирано време е четири часа и седем минути. В средата на трийсетте е имало повреда на машините. Най-важният проблем е драстичното понижаване на водното налягане — предизвиква се силен приток на нечистотии от неизползваните тръби.
— Нечистотии ли? — попита Карин.
— Става дума за кал, мръсотия и ръжда от тръбите. Достатъчно е, за да причини стомашно разстройство и повръщане, но не е фатално. По-голяма заплаха представляват подводните хидранти — налягането може да причини пожар.
— Ако „Водна мълния“ наистина успее и вие вземете своите мерки, налягането ще падне и в цял Париж ще избухнат пожари.
— Точно така, мадам, но след като ви изложих нашите мерки за защита, как можете да допускате, че тази „Водна мълния“ ще успее?
— Не ми се иска да е така, генерале.
— А Лондон и Вашингтон? — попита Латъм. — Моро… ми каза, че държите връзка с тях.
— Виждате ли мъжа, който седи на бюрото там, до червения телефон? — генералът посочи към майора в отсрещния край на стаята. — Той е мой син.
— Ваш син?
— Да, мосю Латъм — усмихна се генералът в отговор. — Той е изключителен офицер. В момента говори по телефона с Лондон. Линиите са постоянно отворени, един бутон променя направлението.
Майорът затвори телефона и генералът го повика:
— Нещо ново, майоре?
— Не, господин генерал — строго отвърна майорът.
— Казвам се Латъм, майоре.
— Знам кой сте, господине. Аз съм Гастон.
Майорът стана от бюрото и протегна ръка на всички от групата.
— Генералът е предприел изключителни мерки за сигурност. В Лондон и Вашингтон, както и тук, се използва най-съвременна техника.
— Каква например? — попита Дру.
— Инфрачервени сензорни лъчи из цялата гора, паяжини от пластмасови нишки по пътищата — ако някой се добере до тях, това активира облаци пара и парализира всичко наоколо — нашите войници, разбира се, носят маски. Над дърветата радари могат да засекат ракети на двеста километра разстояние и да задействат изстрелването на противоракети, чувствителни към топлинно излъчване…
— А резервоарът? — попита Карин.
— Какво очаквате да открием там, мадам? Барабани, пълни с токсични вещества, към които има предварително прикрепени експлозиви? Водолазите не откриха подобни. Резервоарът е под постоянно наблюдение, заобиколен е с ограда — ако някой проникне, веднага ще разберем.
— Просто се опитвам да премисля всичко. Очевидно вече сте предвидили всяка възможност.
— Да, но вие сте обучени разузнавачи, познавате врага — каза генералът. — Можете да забележите нещо, което ние сме пропуснали. Затова сега ще се качим на един отворен камион и вие лично ще огледате всичко.
Обиколката на горите, полетата и околните пътища бе не само изтощителна поради неудобния камион без покрив, но отне и повече от три часа. Всеки си водеше бележки. Само двамата командоси имаха някакви съмнения.
— Вашите теории имат достойнства — каза Латъм на капитан Диц, след като се върнаха в кулата, — но не мислите мащабно. Да погледнем снимките.
Дру се приближи към масата и видя, че снимките са подредени в някакъв особен ред.
— Подредих ги от най-далечното разстояние към най-близко — обясни синът на генерала. — Заснети са с инфрачервени камери на относително ниска височина.
— Какво е това? — попита Дру и посочи към няколко тъмни петна.
— Силози — отвърна майорът. — Местната полиция ги провери.
— А това? — Карин сочеше към три снимки, на които имаше дълги четириъгълни форми със светлини от едната страна. — Прилича на полигон за ракети.
— Това са железопътни гари. Виждате ли светлините по линиите?
— А това? — Латъм взе показалката и посочи една снимка, на която се очертаваха два големи самолета.
— Въздухоплавателни апарати, купени за Саудитска Арабия. Очакват транспорт за Риад. Проверихме в Министерството на търговията и открихме, че всичко е наред.
— Купили са френски, а не американски самолети? — попита Джералд Антъни.
— Много хора го правят, лейтенант. Нашите самолети са превъзходни! „Мираж“ е сред най-добрите бойни самолети в света. Освен това, човек си спестява милиони франкове, като ги докарва от Бове, а не, да речем, от Сиатъл или Вашингтон.
— Със сигурност, майоре.
Всяка снимка се изучаваше под лупа, задаваха се въпроси. Но това не водеше доникъде.
— Какво е това, което не можем да видим? — запита Латъм.
В един от коридорите на британското разузнаване най-опитните аналитици и криптографи от МИ-5, МИ-6 и Кралските тайни служби се потяха над кашоните с материали от дома на Гюнтер Ягер. Внезапно един глас
