— Има нещо, което не мога да ти кажа, Нокс — започна директорът на Консулски Операции. — И сигурно по-късно, когато го разбереш, ще побеснееш…
— И ти побесня, когато махнахме името на Моро от списъка на Хари Латъм, който ти изпратихме.
— Приликата е очевидна.
— Тогава сме квит. А какво можеш да ми кажеш?
— Първо, мога открито да ти кажа, че молбата идва от бивш специалист от G-2, действал в Берлин през трудните времена. Името му е Витковски, полковник Стенли Витковски…
— В момента е шеф на охраната на посолството в Париж — прекъсна го Талбът.
— Познаваш ли го?
— Неговата репутация ми е известна. Толкова е умен, че може да се нареди след теб на опашката за моята длъжност, ако получи признанието, което заслужава. Досега не можеше да го получи, защото работеше в зоната на мълчанието.
— В момента той очевидно служи за свръзка на Хари Латъм, който не би рискувал сам да се свърже с Лангли.
— Заради компютрите АА-Нула?
— Очевидно… Латъм искаше таен достъп до теб, но той не те познава. Нали помниш, че ти стана директор на ЦРУ, когато дойде новата администрация — почти две години, след като Хари мина в нелегалност. И тъй като познава Витковски отпреди, е решил да използва него. А тъй като и аз познавам полковника оттогава, той пък реши да използва мен за свръзка.
— Логично — каза Талбът и кимна.
— Не знам дали е логично, Нокс, но по-късно, след като ти обясня всичко, ще видиш, че е било необходимо и ще ми простиш.
— А каква е работата?
— Става дума за един германски лекар, който може би има огромно влияние в нацисткото движение, а може би е човек със съвест, който работи срещу тях. Трябва да научим всичко възможно за него, а ти си важна клечка.
— Всички така смятат — съгласи се директорът на ЦРУ. — А как се казва?
— Крьогер. Герхард Крьогер. Но има нещо много важно.
— Слушам те.
— Трябва да го пазиш в пълна тайна, в абсолютна тайна! Името му не бива да се споменава в Управлението.
— Пак ли заради компютрите АА-Нула?
— Единият отговор на този въпрос е „да“, но освен него може да има и други отговори. Можеш ли да го направиш?
— Мисля, че да. Когато се захванах с тази работа, която ти трябваше да поемеш, настоях с мен да дойде и секретарката ми. Тя ми е секретарка вече от двайсет години, бързо схваща и е толкова умна, че не ми се налага да си довършвам изреченията. Освен това е англичанка — това очевидно й дава определена власт над нас, хората от колониите… Крьогер, Герхард, доктор. Тя сама ще прегледа данните и ще събере всичко, с което разполагаме по въпроса.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Ще ти се обадя, щом ми донесат данните. И ще дойдеш при мен в кабинета да пийнем по едно.
— Чудесно, много съм ти благодарен.
— Има още нещо, което не сме си казали, нали така, Уесли?
— Естествено, става дума за лова на вещици. Последиците от списъка на Хари започват да стават неуправляеми.
— Точно за това си мислех секунди преди да се обадиш. Чу ли последните новини от Англия?
— Да — за недоволството в парламента. И за сравненията с онова, което става тук. Предполагам, че е било неизбежно. Станало е по вина на секретаря Болинджър, надявам се, че той го знае.
— Значи не си чул за това. Тези неща като че ли стигат първо до нас.
— За какво говориш?
— За един човек на име Моуздейл. Заема много висок пост в Министерството на външните работи.
— И какво?
— Бил е изправен пред неблагоприятни алтернативи и си е признал. През последните пет години е работил за Братството. Фигурира в списъка на Хари и твърди, че навсякъде има стотици, а може би и хиляди като него.
— О, Боже мой, започва се! Навсякъде…
14.
Герхард Крьогер излезе от отделението за багаж на летище „Орли“ с лекарска чанта и среден по размер пластмасов куфар. Той зави наляво и тръгна по дългата асфалтирана алея. Тогава видя табелата „PETITE CARGAISON“86. Той внимателно огледа колите, които минаваха пред него, после се съсредоточи върху няколкото превозни средства, паркирани до бордюра пред големите плъзгащи се метални врати, през които провереният багаж — сандъци и куфари — се извозваше на колички до хората, които го чакаха. Най-после забеляза това, което търсеше — сив микробус с бял надпис отстрани: „ENTREPOTS AVIGNON“87, масивно пазарно депо, където над сто дистрибутори складираха стоките си, преди да ги доставят по магазините из цял Париж. Някъде из този подобен на лабиринт комплекс се намираха квартирите на „Блицкригер“ — елитните убийци на Братството. Докторът се приближи до човек, облечен със спортна риза в бяло и червено, облегнал се на микробуса, както му бяха заповядали.
— Пристигна ли маласолът88, мосю? — попита той.
— Най-добрият хайвер от иранските води — отвърна мускулестият мъж със спортната риза. Хвърли цигарата си и втренчено погледна Крьогер.
— Наистина ли е по-добър от руския? — продължи Герхард.
— Всичко е по-добро от руското.
— Добре. Значи знаете кой съм.
— Не, не знам кой сте, мосю, и не ме интересува. Качете се отзад при останалата риба и ще ви заведа при друг човек, който със сигурност знае кой сте.
Пътуването към целта бе мъчително за Герхард и поради силния мирис на замразена риба, и поради факта, че му се налагаше да седи на грубо скована пейка, докато микробусът се движеше с голяма скорост по павираните шосета, останали вероятно още от линията „Мажино“. Накрая, след почти трийсет минути, те спряха и той дочу дрезгавия глас на невидим събеседник.
— Слизайте, мосю. И, моля ви, запомнете добре — вие никога не сте ни виждал и ние никога не сме ви виждали; и никога не сте се возил в нашия бус.
— Що за транспорт беше това? — възкликна Герхард. — Знаете ли кой съм аз?
— А вие знаете ли кои сме ние, хер Крьогер? Ако е така, въпросът ви е глупав. Присъствието ни във Франция трябва да се пази в най-строга тайна.
— Ще обсъдим това, когато се срещна с началниците ви. Веднага ме заведете при тях!
— Аз нямам началници, хер доктор. Държах лично да ви посрещна.
— Но вие… вие сте…
— Толкова млад ли, господине? Само млади хора могат да се справят с това, което вършим. Нашите рефлекси са бързи, нашите тела са тренирани до съвършенство. Възрастни хора като вас ще бъдат дисквалифицирани още след първия час на обучение.
— Трябва да се съглася с вас, но вие можете да бъдете дисквалифициран поради неизпълнение на заповед!
— Нашето подразделение е най-доброто. Бих желал да ви напомня, че ликвидирахме обекта при най- неблагоприятни обстоятелства.
— Но не този, когото трябваше, глупако!
