майка ми ще побеснее.
— Разбирам — Хайторн беше изучил лицето на младия човек. — Чуй ме, Тод — твоето име е Тод, нали?
— Да, сър.
— Точно сега това няма да има смисъл за теб, но твоят дядо те обича много. Аз не знам много за него, но от няколкото минути, които прекарахме заедно, разбрах, че той е прекрасен човек.
— Ние всички знаем това…
— Дръж се за това, Тод, повярвай го… Поне що се отнася до теб.
— Какво говорите, по дяволите?
— Не съм сигурен. Просто исках да знаеш, че напускам тази къща с чисти ръце.
— Лицето ви, сър. Вижте лицето си!
Тайръл усети вадичките кръв, които се стичаха по бузите му. Той се обърна и избяга през вратата.
Хайторн беше на половината път към Ленгли, когато удари спирачки и завря колата на Държавния департамент почти до канавката. Майерс! Максимум Майк Майерс, председател на Обединените началник- щабове. Тежка категория в Пентагона. Описанието на О’Райън. Беше ли възможно? Името в първия момент не каза нищо на Тайръл. Той не се интересуваше от военната аристокрация, нито кой какъв пост заема. Но прякорът Максимум Майк беше запазен в паметта му, защото го мразеше, както мразеше всички, подчинени на носителя на този прякор. А неговото име беше Майерс. Най-тежкият от най-тежките!
Тайръл натисна бутона на пряката линия с Пул.
— Тук съм — отговори веднага гласът на лейтенанта.
— Нещо ново за Кати?
— Тя е помръднала малко с левия крак, но това не е достатъчно. Ами ти?
— Задраскай Ленгли. Обади се на Палисър и му кажи, че съм на път за неговата къща. Имаме нова следа.
30.
— Продължавай нататък! — нареди Баярат, когато шофьорът на лимузината отклони към един хотел до летището. — Предпочитам някой по-отдалечен.
— Те всички са еднакви, мадам — каза шофьорът.
— Опитайте някой друг, моля — Баярат не сваляше очи от прозореца, следеше движението след тях за преследващ ги автомобил, спираща кола, колебаещи се предни светлини — за всичко. Тя усещаше препускащия си пулс, стиснала пакета в скута, и потта, стичаща се по врата й. Мосад я беше открил, беше я открил, въпреки че тя беше засипала всички следи. Сега в играта участваше и Йерусалим, изпращайки човека, за когото знаеха, че може да я идентифицира най-бързо от всеки друг. Някогашният любовник, който познаваше нейната походка, нейното тяло, малките жестове, неизтриваемо записани в паметта на един офицер от разузнаването, който ляга със заподозряна.
Как се вписваше Мосад? Как? Каква беше връзката му с вашингтонския кръг на Момиченцето-кръв?… Най-новият лидер на Скорпионите дали щеше да го знае? Той беше признал, че не само знае, но одобрява нейната мисия. Спомняте ли си Далас отпреди трийсет години? Ние си спомняме, беше казал той ентусиазирано. Също беше споменал, че мрази проклетите лигльовци, които не дали огнева мощ във Виетнам. Струваше си да опита.
— Шофьор — обади се Баярат. — Закарайте ни на паркинга, моля.
— Моля, мадам?
— Разбирам, че ви е неудобно, но има някои вещи, които искам да взема от багажа си.
— Както кажете, мадам.
— И моля да осигурите наблизо да има удобен обществен телефон.
— Ето тук има един много удобен.
— Бих предпочела другия…
— Да, хората правят това все повече и повече, гледах по телевизията. По тези целофанени телефони може спокойно да се подслушва.
— Това съвсем не ме е грижа. — Имаше нещо друго, разсъждаваше Бая. Един вътрешен паркинг беше затворено пространство. Колите, влизащи и излизащи от него, лесно се забелязваха. Ако бяха следени, тя щеше да го научи за секунди, големите засенчени пространства през нощта бяха познати на Амая Акуире… Баярат. Тя попипа чантичката си, усещайки хладната стомана на пистолета. Беше зареден.
Единственият автомобил, който пристигна минути след тяхното влизане, беше един ярко осветен джип. Шофьорката и спътничките й бяха весели млади хора. Изходът беше на неколкостотин метра след паркинга, отвъд редовете паркирани коли. Бяха в безопасност, нямаше опашка. Имаше и телефон.
— Аз съм — каза Бай. — Може ли да говорим?
— Аз съм в обхвата на Пентагона. Дайте ми десет минути да пусна скрамблера и отново ще бъда на линията. — Осем минути по-късно председателят на Обединените началник-щабове се върна. — Вие сте разтревожена, мадам. Аз дадох схемата на един специалист на заплата при мен, който знаеше всичко за нея, работил е в Близкия изток. Ще бъде доставено утре, не по-късно от седем сутринта.
— Вие сте завиден професионалист, Скорпион едно, но не за това се обадих. Можем ли да говорим свободно или сме под наблюдение?
— Можете да кажете и ядрените кодове и никой няма да ги засече.
— Но вие сте в автомобил…
— Едно много особено превозно средство. Току-що отдадох уважението си към един шубелия, когото ми направихте услуга да премахнете. Кучият му син можеше всички ни да издаде.
— Може би го е сторил.
— Няма как, мадам, щях да разбера.
— Да, вие казахте, че сте привилегирован…
— До максимум — пошегува се Майерс, — което е смешно, като се има предвид прякорът ми.
— Моля?
— Нищо, просто малко хумор.
— Това, което трябва да попитам, не е ни най-малко смешно. Мосад се появи. Какво знаете за това?
— Тук?
— Точно така.
— Проклет да съм. Не съм чул, а щях, защото имам някои приятели там от десните.
— Това никак не ме успокоява.
— Аз отделям и разпределям, мадам. Всичко идва първо при мен, а всеки друг чака на опашката.
— Включително и аз ли?
— Точно сега вие сте върховната ми грижа. Вие ще ни върнете отново там, където трябва да бъдем. Така че няма нищо, което не бих направил за вас. Мога да подуша вече огньовете, да чуя писъците на изплашените тълпи, да видя колоните, когато започнем да маршируваме. Отново ще сме на власт.
— Muerte a toda autoridad!
— Какво казахте?
— Няма значение за вас. Само за мен.
Баярат затвори телефона на паркинга, намръщена. Този човек беше фанатик. Той й харесваше, стига да беше истина, а не просто поза. Истински ли беше той или беше просто инфилтриран от същия вътрешен кръг, към който твърдеше, че принадлежи? Тя щеше да научи сутринта, когато разглобеше Ботуша на Аллах, за да провери структурата и компонентите му. Можеше да го направи само опитен специалист. Един техник би могъл да построи копие, което да изглежда като истинско, но имаше три контактни точки, които бяха същественото. Приятел или враг, това всъщност нямаше значение. Тя не му беше казала нищо.
Бая пусна друга монета и се обади в „Карилон“, за да получи съобщенията си. Те бяха няколко, все от молители, с изключение на едно. Съобщението беше от офиса на мичиганския сенатор Несбит и думите му бяха максимално точни. Приемът на контесата в Белия дом е планиран за осем часа утре вечер. Сенаторът ще й се обади утре сутринта.
