беше някакво пипало на чудовище, появило се от дълбините. Преди кормчията да може да извика, Хайторн мушна острието на рибарския нож в тила му. Лявата ръка на Тайръл се издигна и хвана гърлото на провалилия се убиец, така че никакъв звук да не надвиши шума на мотора. Издърпа рязко трупа зад борда във водата и внимателно, като се движеше покрай витлото, се качи на седалката на убития. Мъжът отпред упорито осветяваше повърхността около носа на лодката. Хайторн грабна автомата и каза силно:
— Вълните се плискат звучно в този час и моторът вдига доста шум. Предлагам ти да оставиш оръжието си или ще се присъединиш към своя приятел. Ти също би могъл да бъдеш вкусна храна за акулите. Те наистина са благосклонни същества и предпочитат това, което е вече мъртво.
— Che cosa? Impossibile!26
— Точно за това ще си говорим — каза Тайръл, като насочи лодката в открито море.
5.
Здрачът се спускаше. Водата беше спокойна. Луната едва се виждаше през облаците, докато малката лодка боботеше и се повдигаше нагоре-надолу, в плавен ритъм с океанското вълнение. Останалият жив убиец седеше нервно на малката седалка на носа, като мигаше с очи и държеше вдигнати ръцете си пред яркия сноп на мощния прожектор.
— Долу ръцете — заповяда Хайторн. — Ще ми кажеш каквото искам да знам, или отиваш за храна на акулите. Ако си заслепен, няма да видиш големия бял ред от остри зъби, преди да са те клъцнали на две. Големите риби луминисцират и виждат в тъмната вода. Погледни! Ей там, задната перка! Трябва да е към осемнадесет стъпки. Сега е сезонът, разбираш ме, нали? Защо мислиш, че се провеждат състезания за лов на акули през това време на годината?
— Нищо не знам за тези неща!
— Тогава не четеш местните вестници. Но защо ли трябва да ги четеш? Те не пишат много новини от Сицилия.
— Сицилия?
— Някак си не приличаш на папски нунций. Те вероятно стрелят по-добре… Хайде, paisan27, ела в истинския свят… или отиваш във водата с кървава дупка в рамото си, подобна на моята, и си играеш с нашата голяма риба, дето обикаля в кръг и чиито зъби са дълги колкото една трета от тялото ти.
Главата на мафиота се въртеше, очите му бяха широко отворени. Ръцете му отново се опитваха да го предпазят от светлината. Поглеждаше водата от двете страни на малката лодка.
— Не мога да я видя!
— Точно зад теб е. Обърни се и ще я видиш.
— За бога, не го прави!
— Защо се опита да ме убиеш?
— Заповед.
— От кого?
Убиецът не отговори.
— Идва твоята смърт, не моята — каза Тайръл, посочвайки автомата. — Ще те чукна по лявото рамо. Така кръвта ти ще се лее по-бързо, ще бъдеш като кървяща стръв. Разбира се, големите бели акули обичат да си гризват ордьовър преди главното ядене!
Хайторн натисна спусъка. Експлозията напълни нощта. Фонтанче вода пръсна мафиота.
— Спри!… Спри в името на Христос!
— Ау, ти, приятел, бързо ставаш набожен! — Хайторн стреля отново. Канонадата заглушаваше ушите. Няколко куршума жулнаха лявото рамо на мафиота.
— Per piacere!28 Моля, прости!
— Моята приятелка с гръбната перка долу е гладна. Защо да гладува?
— Ти… ти си чувал за долината…? — убиецът заекна, като търсеше думите си, очевидно в паниката се сещаше за дадената някога клетва — …много далеч, през океана!
— Чувал съм за долината Бекаа — каза Тайръл с равен глас. — Тя е през Средиземно море. И така?
— Това е мястото, откъдето идват другите, сеньор.
— Кой ти даде заповедта?
— Те идват от Маями, какво още мога да ти кажа? Аз не познавам шефа.
— Защо трябваше да ме убиете?
— Не знам, сеньор.
— Баярат! — изрева Хайторн, като откриваше в очите на мафиота това, което искаше да види — Баярат, нали?
— Si, si, чувал съм името. Нищо повече.
— От Бекаа?
— Моля, сеньор? Аз съм само войник, какво искаш от мен?
— Как ме намерихте? Преследвахте ли една жена на име Доминик Монтан?
— Non capisco29, не знам това име.
— Лъжец! — Тайръл отново стреля с автомата.
— Кълна се! — изкрещя мафиотът. — Другите също те търсеха.
— Защото знаят, че търся тази Баярат.
— Каквото води до вас, води до вас, сеньор.
— Очевидно — каза Тай, като обърна лодката.
— Няма да ме убиете…? — провалилият се убиец затвори очи за молитва, докато Хайторн отмести лъча на силния прожектор от лицето му. — Нали няма да стана храна на акулите?
— Можеш ли да плуваш? — попита Тай, без да отговаря на въпроса.
— Естествено — отговори мафиотът, — но не и в тези води, особено когато съм ранен.
— Колко добър плувец си?
— Сицилианец съм от Месина. Като момче се гмурках за монетите, хвърляни от туристите от корабите.
— Това е добре, защото ще те оставя на половин миля от брега. Ще се справиш с останалото.
— С акулите?
— Тук не е имало акули повече от двайсет години. Мирисът на корали ги отблъсква.
Сицилианският убиец лъжеше и Хайторн знаеше това. Който и да стоеше зад опита да го убият, той беше купил цялото крайбрежие и го беше наблюдавал. От долината Бекаа не можеха да направят това. Мафията ли беше или не? Имаше още някой, който познаваше островите! Който и да беше, той охраняваше психопатката Баярат.
Хайторн наблюдаваше иззад доковете как изтощеният мафиот се запрепъва при излизане от лекия прибой на плажа. Съвсем изтощен, той легна по очи на пясъка. Тялото му потреперваше в конвулсии, искаше да си поеме дъх. Беше се освободил от сакото и събул обущата си, но издутият десен джоб на панталона му показваше, че там лежаха нещата, които бе счел за необходимо да не губи. Тайръл разчиташе той да е запазил нужното — пощенският гълъб без послание беше ненужна птица.
Минаха две минути и мафиотът вдигна главата си. Непохватно той се изправи на крака и се огледа бързо наляво и надясно, очевидно за да се ориентира. Главата на мафиота спря да се върти, очите му се концентрираха върху железарската работилница. Това беше мястото, откъдето той и неговият партньор, сега мъртъв, бяха започнали операцията. Нямаше никой друг. Ключът за прожектора беше там, скритите пари. Имаше и телефон на тезгяха… В този момент, помисли си Хайторн, като си припомни дузина такива клопки в Амстердам, Брюксел и Мюнхен, жертвата е като програмиран робот. Трябваше да следва инстинкта си, за да оцелее. Това правеше и тоя.
Без дъх мафиотът изтича надолу по плажа до стълбите на работилницата. Придържайки се за перилата, той се изкачи, като от време на време държеше рамото си и правеше гримаси заради дразнещата го рана. Тайръл се усмихна. Неговото собствено рамо беше промито от морето и само леко кървеше. Убиецът стигна железарската работилница, ритна вратата и нахлу вътре. Секунди по-късно прожекторите бяха изгасени. Остана да свети само една лампа. Хайторн пропълзя до отворената врата и заслуша мафиота, който се
