обратно. Щяхме да бъдем проклети глупаци, ако не бяхме го направили. Но фактически не успяхме, нали? Британци и французи успяха, но ние — не! Нямаме човек на островите, който да те познава отпреди.
— Не е трудно да бъда намерен. Дори давам обяви.
— И като се има предвид фактът, че искаме помощта ти, последното нещо, което бихме направили, е да задържим твоята приятелка за разпит. Това е твърде тъпо…
— Тя се връщаше в Париж днес, а утре трябваше да бъде в Ница. Нямаше да тръгне, без да се обади.
— Вероятно грешиш. Не е искала дълги сбогувания.
— Знаеш ли — отговори неохотно Хайторн, съпротивата му изведнъж отстъпи. — Тя го направи и преди. Тя просто изчезна.
— Кълна се в пенсията си, че ще го направи пак. Обади й се в Париж довечера. Предполагам, че ще я намериш там.
— Не мога. Не знам името на съпруга й.
— Никакъв коментар, командире.
— Не разбираш…
— Не се и опитвам…
— Не очаквам от теб друго. — Отново последва мълчание.
— Знаеш ли, Хайторн — каза тихо Стивънс. — Мога да се примиря с твоето държание само до тук…
— Ще се примиряваш с всичко, което ми скимне да ти поднеса, Хенри, нека да сме наясно! Ти си брънка от веригата, а аз съм независим партньор. Не го забравяй. Аз ти давам заповеди, но ти не можеш да ми заповядваш, защото ако се опиташ, се оттеглям. Разбра ли?
Последва продължителна пауза, преди шефът на морското разузнаване да проговори.
— Искаш ли да ми докладваш за хода на операцията?
— Прав си, че искам. Искам незабавно съдействие. Имам телефонен номер в Маями, който се ползва за сателитно препредаване някъде тук, на островите. Нужно ми е местонахождението му. Веднага щом го установите.
— Баярат?
— Вероятно. Ето номера. — Тайръл го изрецитира. Даде радиочестотата на аеродрума на Саба и вече щеше да окачи слушалката, когато Стивънс проговори: — Тайръл — каза той, — нека оставим противоречията си настрана — искам да кажа — можеш ли да ми разкажеш някаква предистория, нещо по- конкретно?
— Не.
— За бога, защо не? Аз съм сега твоята официална връзка. Стана така не по мое желание, а ми беше наредено, знаеш какво значи това. Ще правя сериозни запитвания и хората ще искат обяснения.
— Което означава, че кабинетните доклади са вече написани, така ли?
— С максимална секретност. Както обикновено.
— Тогава моят отговор е твърдо не. Долината Бекаа може да бъде и зимен курорт за теб, но не и за мен. Виждал съм проклетите им пипала да се протягат от Ливан до Бахрейн, от Женева до Марсилия. Ти просто не си ги видял… Ако научиш скоро нещо, обади ми се тук, на Саба. Ако ти е по-лесно, потърси ме в яхт-клуба на Вирджин Горда.
През следващия час и половина три частни самолета прелетяха в коридора на Саба, без никой да се отзове на неясните позиви на Хайторн. Въпреки знаците, че е спешно, и обещаните пари никой не искаше да го превози до Горда. Според радиооператора четвърти и последен самолет се очакваше след около 35 минути. След неговото пристигане радиовръзката за през нощта прекъсваше.
— Прави ли връзка, преди да се приземи?
— Тъй вярно, тъмно е за кацане. Ако има вятър, аз му давам посоката и скоростта.
— Когато пилотът се обади, искам да говоря с него.
— Разбира се.
След четиридесет и една минути, изпълнени с нетърпение, радиото на кулата изпращя.
— Саба, тук е полет от Оранжестад, Ф-О-465, по график. Нормални ли са условията?
— Още 10 минути и кацате, без да има изменение в обстановката. Закъсняхте.
— Не се превземай, момче, хората са ми сериозни клиенти.
— Не те познавам…
— Ние сме нови. Виждам светлините ти. Повтори, всичко ли е нормално? Имаше дяволски много опасности напоследък.
— Нормално е, само дето тук има един, който иска да говори с теб. Един янки.
— На кого, дявол те взел, мислиш, че говориш…
— Тук е командир Хайторн, САЩ, флота — каза Тайръл, като грабна телефона. — Имаме извънредно положение тук на Саба и трябва да ангажирам самолета ви, за да летя до Вирджин Горда. Планът за полета е утвърден и ти ще бъдеш щедро възнаграден за времето и неудобството. Как си с горивото? Ще намерим, ако е необходимо.
— Ай, ай, моряк! — достигна възторженият отговор по високоговорителя, докато Хайторн се взираше през широкия прозорец, който стигаше до тавана и обхващаше полосата на аеродрума. После за негов ужас светлините на снишаващия се самолет се извиха нагоре, завиха надясно и се отдалечиха от Саба колкото се може по-бързо.
— По дяволите, какво прави? — извика Тайръл. — Какво правиш, пилот? — повтори той в микрофона: — Току-що ти казах, че има извънредно положение!
Нямаше отговор от самолета. Само тишина.
— Не иска да се приземи — каза радиооператорът.
— Защо не?
— Сигурно защото вие му говорихте. Той каза, че е от Оранжестад. Може и да е, а може и да не е. Може да е излетял от Вигес, да идва от Куба.
— Кучи син! — Хайторн стовари ръката си върху облегалката на стола. — Какво правят тук вашите хора?
— Не ми крещете. Аз докладвам всеки ден, но хората от управлението не ме слушат. Такива самолети идват тук по всяко време, но никой не слуша.
— Извини ме — каза Тай, като гледаше в съучастническото лице на черния радист. — Имам да проведа още един разговор. Флотът ще плати.
Той набра по международната мрежа Горда.
— Тай-бой, къде си, дявол те взел? — извика Марти. — Предполагах, че ще се върнеш.
— Не можех… не мога… да намеря самолет от Саба. Опитвам се от три часа.
— Онези малки острови затварят рано.
— Ще доживея до сутринта, но ако не мога да хвана полет, ще ти се обадя да изпратиш самолет.
— Лесна работа, но имаш съобщение, Тай…
— От мъж на име Стивънс?
— От Париж. Преди два часа позвъниха от международните линии и попитаха дали си тук и естествено аз им казах, че приемам всички съобщения за теб. Ето го пред мен. От Доминик е. Има телефонен номер в Париж.
— Дай ми го! — каза Хайторн. — Задръж за минута. — Тай се обърна към радиста. — Очевидно не мога да хвана полет тази нощ, така че къде ще мога да отседна? Важно е.
— Ако е толкова важно, можете да останете тук. Има легло в стаята, ей там, но няма храна. Само много кафе. Моите началници ще напишат сметката на флота и сами ще вземат парите, но можете да останете. Когато затворя, ще донеса нещо за хапване. Сутрин идвам в 6.
— А ти ще получиш достатъчно пари от мен, за да кажеш на шефовете си да ни издрусат добре.
— Това е идея.
— Кой е номерът тук? — Радистът му го даде и Хайторн се върна до телефона, за да го повтори на Марти. — Ако човек на име Стивънс… или ако някой ме потърси… дай му този телефон, о’кей, и благодаря.
