помогне за връзката.
— Хайторн, къде сте? Какво открихте? — Стивънс беше на линията само три секунди по-късно.
— Нашият разговор се записва на лента и препраща към Арлингтон…
— Не и от този самолет. Не се записва, получих черна завеса над него. Можеш да считаш, че се изповядваш на най-високопоставено лице. Каква е новината?
— Този тромав грозен самолет, дето ми прати от Патрик, е едно чудо. Намерихме обекта, получател на съобщенията, и искам лейтенантът на има Пул да бъде произведен полковник или генерал веднага.
— Тай, да не би да пиеш?
— По дяволите, бих желал. Също, докато ти си играеш с твоите играчки в Пентагона, тук има един пилот Нелсън, първо име Катерин, която настоявам да бъде произведена шеф на военновъздушните сили. Как ти действа това, Хенк?
— Ти се навираш обратно в кашата — каза Стивънс ядосано.
— По никакъв начин, Хенри — Тайръл говореше меко, убеден в думите си. — Просто искам да знаеш колко добри са те.
— О’кей, приемам това и ще последвам препоръките, става ли? Сега кажи за целта!
— Тя не е в списъците, не е посочена на картите, но аз познавам това струпване на необитавани островчета… трябва да са пет или шест… и благодарение на този самолет тук, имам точните им координати.
— Това е ужасяващо. Баярат трябва да е там. Ще пратим ударна група.
— Не още. Нека първо отида аз, за да съм сигурен, че тя е там. И ако е там, трябва да узнаем нейните връзки и канали. Те ще ни разкрият и терористичната мрежа, работеща в нашия регион.
— Тай, трябва да те попитам. Ти беше много добър преди години, но измина доста време… Можеш ли да се справиш, командире? Не желая… животът ти да тежи на моята съвест.
— Предполагам, че намекваш за кончината на жена ми, капитан.
— Нека не започваме това отново. Нямаме нищо общо със смъртта й.
— Тогава защо продължавам да гадая?
— Това е твой проблем, Тай, не наш. Аз просто исках да се уверя, че не се захващаш с лъжица, която не е за твоята уста.
— Нямаш друг на разположение, затова дай да отминем тези приказки. Искам този самолет да се приземи във френската част на Сейнт Мартин. Така че ти се свържи с Дьозием в Ке д’Орсе и оправи нещата с военновъздушната база Патрик във Флорида. Приземяваме се и ми се дава необходимата апаратура. Всичко и край, Хенри. Действай.
Хайторн свали слушалката и затвори очи за миг. После се обърна към пилота.
— Курс към Сейнт Мартин, майоре — каза той отегчено. — Ще разчистят за нас, уверявам те.
— Бях на телефонния канал — каза Нелсън сдържано. — Всъщност задължение на капитана е да изслушва всички разговори от самолет като този. Сигурна съм, че разбираш това.
— Сигурен съм, че трябва да разбирам.
— Ти спомена твоята съпруга… смъртта на жена ти.
— Предполагам, че съм го споменал. Стивънс и аз имахме обща работа отдавна и понякога му припомням неща, които трябва да забравя.
— Съжалявам. Искам да кажа, за жена ти!
— Благодаря ти — каза Тайръл, потъвайки в мълчание.
— Сейнт Мартин право отпред…Тай — каза меко майор Нелсън.
— Какво?
— Ти беше или в транс, или дремеше с отворени очи за няколко минути. Беше ми дадено разрешение до Сейнт Мартин и от Патрик, и от френските власти. Ще се приземим в края на полето и самолетът ще бъде ограден с щателна охрана, осигурена от Чарли. Какво, по дяволите, става, Хайторн? Ти говориш за терористи и връзките им със света, а ние намираме острови, липсващи на картата, които флотът е готов да атакува от водата! Бих казала, че това е малко повече от обикновеното, дори за нашата работа.
— Всичко е извън обикновеното, повече от извънредно, мадам пилот.
— Бъди сериозен, имаме право да знаем. Ти определяш местата, където отиваме. Току-що го доказа. Но аз съм пилотът и аз отговарям за тази много скъпа машина и нейния екипаж.
— Права си, ти си пилотът. Тогава защо не ми каза къде е твоят първи помощник, твоят съпилот, както ние, земните цивилни, го наричаме?
— Казах ти, че Пул е квалифициран пилот — отговори Нелсън, а гласът й беше приглушен.
— Ее… ух, майор Нелсън, шокира ме това, че някой наистина липсва на тази птичка!
— Добре — каза Катерин смутено. — Твоят капитан Стивънс много настояваше да тръгнем от Патрик начаса, в 1 ч сутринта, но не можахме да открием Сал, който обикновено седи на твоето кресло. Всички знаем, че той има някакви проблеми с жена си, така че не го търсихме твърде добросъвестно… Както казах, лейтенант Пул е добър колкото мен и ще свърши работа.
— Положително е така. А този Сал сигурно е също изключително квалифициран офицер?
— Сал е съкратено от Салватор. Той е страхотно момче, но има една разпусната жена, която много пие. Нареждането беше внезапно и трябваше бързо да отлетим, за да обслужваме вашето нетърпеливо разузнаване.
— Това нарушение ли е на устава?
— Слушай, не ми казвай, че никога не си покривал приятеля си. Мислихме, че ще имаме два до три часа претърсване от небето. Ще се върнем и никой няма да открие липсата му, а може би Манчини в това време би могъл да си реши проблемите. Престъпление ли е да спасиш един приятел?
— Не, не е — отговори Хайторн, а умът му препускаше, връщайки го назад към дребните пропуски, които бяха обезсмислили стотина прикрити операции в неговия предишен живот. — Може ли Патрик да подслушва разговорите от този самолет?
— Да, но ти чу Стивънс. Нищо не се регистрира или изпраща до Пентагона. Спусната му е черна завеса.
— Да, разбирам това, но базата във Флорида може да слуша.
— Няколко подбрани хора, да.
— Свържи се по радиото в базата и искай да говориш с приятеля си Манчини.
— Какво? И да го издам?
— Просто го направи, майор. Моля те, започни, аз контролирам този самолет.
— Ти, копеле.
— Просто го направи. Сега.
Нелсън избра радиочестотите на Патрик и с нежелание заговори.
— Моят офицер би желал да говори с капитан Манчини. Там ли е той?
— Съжалявам, майоре — каза женски глас по високоговорителя. — но Сал тръгна за в къщи преди десет минути. След като не ни записват, трябва да ти кажа, Кати, че той наистина оценява жеста ти.
— Тук е командир Хайторн, военноморско разузнаване. — Тайръл се включи, микрофонът беше на устните му. — Капитан Манчини дочува ли нашия разговор?
— Сигурно. Той е избран на линията. Кой е морският призрак при теб, Кати?
— Просто му отговори на въпроса, Алис — каза Нелсън, като гледаше Тайръл.
— Кога капитан Манчини пристигна в центъра за връзка?
— О, не знам, преди около три или четири часа. Около два часа след като се вдигнахте във въздуха.
— Беше ли видът му непривичен за него? По график той трябваше да е на борда, но не беше.
— Хей, командире, ние всички сме човешки същества, не роботи. Не можаха да се свържат с него навреме, а всички знаем, че самолетът е осигурен с автопилот.
— Все още искам да знам, защо той е бил в центъра за връзка при тези обстоятелства. Струва ми се, че би трябвало да остане скрит още за известно време.
— Откъде да знам, сър! Капитан Сал е много съвестен човек. Предполагам, че се е чувствал виновен или нещо такова.
— Издай заповед за арестуването му — каза Хайторн.
