вираж в полукръг. — Съжалявам, командире, докъде бяхме стигнали?… О, да, как мога да ви помогна?
— Можете да почнете чрез обяснение: какво е последната траектория, защо я поемате отново и какво, по дяволите, му е гениалното да се връщате пак тук?
Майорът се засмя. Беше хубав смях, лишен от насмешка или претенциозност. Това беше смях на пораснало момиче, защото ситуацията беше смешна.
— Да започнем с „Джаксън е гений“, сър…
— Зарежи това „сър“, моля.
— О’кей, мистър Хайторн…
— Опитай Тай. Краткото на Тайръл. Това е моето име.
— Тайръл? Какво страшно име! Той убил две млади принцеси в Тауър в Лондон. Така е в „Ричард III“ на Шекспир.
— Баща ми е имал деформирано чувство за хумор. Ако се бях родил момиче, щял да ме нарече Медея, така се бил заклел. А за брат ми татко се спрял на името Маркус Антониус Хайторн. Майка ми го промени на Марк Антъни.
— Мисля, че бих харесала баща ти. Моят, който едва поддържаше фермата си в Минесота, беше образован, гладуващ син на шведски емигрант. Учил като луд, за да влезе в Уест Пойнт за безплатното обучение в колежа, но гледаше крави във фермата през останалия си живот.
— Мисля, че и аз също бих харесал баща ти.
— На въпроса, моля — каза Нелсън, изведнъж станала делова. — Джаксън Пул… фамилия Пул от Луизиана, напомням ти — тя позволи една слаба усмивка да проличи на устните й, — е гениален пилот. Той е моето подкрепление, но ако пипна машинарията му, ме навиква.
— Това са два жестоки таланта. Звучи така, като че ли е страхотен тип.
— Наистина е. Той дойде в армията, защото тук за наука и електроника се хвърлят страшно много пари, без да има кой знае колко истински добри специалисти. Има дяволски способности. Добродетелите в службата се зачитат. Шефовете не могат да си позволят недоглеждане. Сега той току-що ми каза да навляза в тази траектория. На прост език това означава, че се връщаме и наново опипваме нашата текуща пътека през набелязаната площ от параметрите на стартовата точка.
— И това означава?
— Опитва се да намери такова място, което да бъде в обхвата от петдесет до седемдесет и пет, но да е доста необичайно, относително непроследимо. Той може да направи това.
— Мразя ренесансовите мъже.
— Споменах ли ти, че той е един от най-добрите инструктори по карате в Патрик?
— Ако той захванеше борба с теб, майоре — каза Тайръл, усмихвайки се, — аз съм на негова страна. И сакато мъниче би могло да ме изхвърли от ринга.
— Не и според досието ти.
— Моето досие? Не е ли нещо неприкосновено?
— Не и когато поемеш дори и ограничен контрол над равен по ранг офицер от друго ведомство. Военната суета, както и правилата, изискват изместваният офицер да бъде убеден в правилността на замяната. Аз бях убедена.
— Щом си убедена, защо, по дяволите, не го показа на Саба.
— Бях ядосана, толкова ядосана, колкото и ти би бил, ако един непознат беше влязъл в твоята сфера на действие и беше казал, че той поема ръководството.
— Никога не съм го казвал.
— Разбира се, че го направи. Ти го направи съвсем ясно, когато каза „качвайте задника си обратно вътре“. Точно тогава разбрах, че си все още командир, Хайторн.
— Задръж го! — един вик от залата на огромния АВАК-II прозвуча над воя на двигателите, а в слушалките предизвика шокова вълна. — Страхотно е! — Джаксън Пул стоеше над пеленгаторския си пулт и махаше с ръце.
— По-спокойно, драги мой! — нареди майор Нелсън, като задържаше курса на самолета. — Седни и ни кажи спокойно какво си хванал… Командире, моля, сложи си слушалките, за да можеш да чуеш всичко.
— Драги мой? — прекъсна Тайръл, без да иска.
— Това е самолетен жаргон, командире. Не се впрягай от всяко нещо — каза майор Нелсън.
— В нищо не се впрягай, морски — добави старши сержантът по сигурността, наречен Чарли. — Може и да имаш звездички, сър, но си все още гост тук.
— Знаеш ли, сержант, ти си едно голямо кабарче в задника!
— Сложи си лепенка върху задника, Хайторн — каза русокосата жена. — Какво намери, лейтенант?
— Това, което не съществува, Кати! Няма го на нито една карта… местна карта… и засякох всяка една подробност на екрана!
— Бъди по-ясен, моля.
— Сигналът излиза от японски сателит и отива надолу на никъде, поне според нашите карти. Но това място трябва да е някъде!
— Лейтенант — прекъсна го Тайръл, — можеш ли да ни кажеш откъде идва потвърждението?
— Не съвсем точно. Нашите по-големи братя биха могли, но ние сме е ограничени възможности. Всичко, което мога да ти дам, е компютризирана лазерна проекция.
— Какво, по дяволите, е това?
— Знаеш онези компютърни игри на голф, където уж удряш топката в купчинката пясък за започване на играта и екранът ти показва накъде ще отиде тя.
— Не играя голф, но разбирам обяснението ти. Колко време ще ти отнеме?
— Работя по това, докато говорим… Почти мога да го гарантирам.
— Кое да гарантираш?
— Този обект долу, който получава сигнала и не е отбелязан на картите. Предаването идва от Средиземноморието посредством японска сателитна антена „Ногума“.
— Италия? Южна Италия?
— Може би. Или Северна Африка. Това е обща площ.
— Лейтенант, можеш ли да ми дадеш прецизни навигационни координати на това място долу, което го няма никъде по картите?
— Дявол да го вземе. Малки земни маси на около тридесет мили по на север от Ангуила.
— Съвсем съм сигурен, че ги знам! Пул, ти си гений.
— Не аз, сър. Това е от апаратурата.
— Можем да дадем и по-точни координати — каза Катерин Нелсън, като включи руля към снишаване. — Ние ще погледнем това „никъде“ долу толкова ясно, че ще знаем всеки инч от терена.
— Не, моля, не прави това.
— Сигурен ли си, че не искаш? Ние сме тук, над него и можем да го направим.
— И хората долу ще знаят, че го правим.
— Дяволски прав си.
— Кое е най-близкото място, където можеш да приземиш тази крава?
— Този самолет, който много харесвам, не може да се приземява на чужда територия. Това е военен закон и аз стриктно го спазвам.
— Не попитах дали ти е позволено, майор, а просто попитах къде можеш. Къде?
— По картите се вижда Сейнт Мартин. Територията е френска и датска.
— Знам това, аз давам платноходи под наем, ако помниш?… Намира ли се сред тази екзотична техника пред мен нещо, което мога да ползвам като съвсем нормален телефон?
— Разбира се. Казва се телефон и е точно под поставката за ръката ти на седалката.
— Майтапиш се. — Хайторн го намери, измъкна го от нишата и попита: — Как да го използвам?
— Както би ползвал един нормален телефон, но знай, че разговорът ти ще бъде записан във военновъздушната база Патрик и моментално препратен към Пентагона.
— Обичам това — каза Тайръл, като набираше гневно. След секунди продължи: — Аз съм Първи и действай бързо, моряк! Кодът е четири — нула, моят човек е капитан Хенри Стивънс и ми направи услугата да подминеш подслушвалката, дето събира историята на живота ми. Името е Тай… по букви Т-А-Й, ще ти
