— Тай-бой — каза механикът предпазливо. — Заплашва ли те нещо, момче?
— Надявам се, не — отговори Хайторн, като прекъсна линията и набра номера в Париж.
— Allo, la maison de Couvier36 — каза женски глас.
— S’il vois plait, la madame37 — отговори Тайръл. Неговият френски език беше съвсем добър за случая. — Мадам Доминик, моля.
— Съжалявам, monsieur, мадам Доминик едва беше пристигнала, когато съпругът й се обади от Монте Карло, като настояваше тя да отиде при него веднага… Тъй като съм й доверено лице, може ли да попитам дали вие сте мъжът от островите?
— Аз съм.
— Тя ме инструктира да ви предам, че всичко е наред и ще се върне при вас веднага щом може! Моля господ за вас, monsieur. Вие сте това, от което тя има нужда, което тя заслужава. Аз съм Полин и вие трябва да говорите само с мен в тази къща, с никой друг. Ще си имаме ли код в случай, че мадам не може да говори с вас?
— Знам само един. Аз ще казвам: „Обажда се Саба“. И й кажете, че не разбирам. Тя не беше на острова.
— Сигурна съм, че има причина, monsieur. Уверена съм, че мадам ще обясни.
— Имам ви за приятел, Полин.
— Завинаги, monsieur.
На своя частен остров padrone свиркаше и се кикотеше, докато се придвижваше с количката до телефона. После набра номера на хотела в Сейнт Бартелеми, а неговият нов помощник подтичваше след него.
— Ти беше права, моя единствена дъще! — извика той в телефонната слушалка, след като стигна в стаята. — Хвана се! Кукичка, корда и тежест, както казват ограничените американци. Сега той има доверена приятелка в Париж, на име Полин!
— Разбира се, мой единствен татко — каза Баярат по телефона. — Но има друг проблем и той ме притеснява много.
— Какво има, Ами? Твоята интуиция е доказала, че е твърде вярна, за да се пренебрегва.
— Тяхната главна квартира временно е на яхт-клуба на Британска Горда… Какво са получили от МИ-6? Или от американското разузнаване?
— Какво искаш да направя?
— Изпрати животното от Маями в Порто Рико. Открий с кого работят там и какво знаят.
— Това е направено, дете мое.
Четири часа сутринта. Телефонът прониза тишината на празната контролна кула. Хайторн се изтърколи от леглото в паника, като примигваше с очи и се опитваше да се ориентира. Втурна се през отворената врата към телефона на бюрото.
— Да? — извика той. — Кой е? — повтори бързо, като разтърсваше глава, за да прогони съня.
— Стивънс, копеле — отвърна офицерът от разузнаването във Вашингтон. — Занимавам се с това в продължение на шест проклети часа и някой ден ще е добре да обясниш на жена ми, която кой знае защо се оказва, че те харесва, че съм работил за теб, а не съм обикалял нощните заведения с несъществуваща приятелка.
— Всеки, който използва фразата „обикалям нощните заведения“, няма защо да се тревожи. Какво си научил?
— Да започна с това, че всичко е погребано и ще е нужен археолог, за да го изследва. Този номер в Маями го няма в указателя, естествено…
— Надявам се, че това не е било проблем за теб — прекъсна го Тайръл саркастично.
Стивънс не му обърна внимание.
— Води се на известен ресторант на Колинс авеню, само че собственикът нищо не знае за него, защото никога не е получавал сметката. Той съобщи името на отговорната фирма, която му води финансовия контрол.
— Линията може да се проследи. Нарича се „инсталация-та“.
— О, тя беше проследена добре. Отива към телефонен секретар, който се активира от глас, на яхта в пристанището в Маями. Собственикът е бразилец, понастоящем в Бразилия, и не можем да направим връзка с него.
— Мафиотът не говореше на машина! — настояваше Хайторн. — Някой отговаряше на другия край на линията.
— Не се съмнявам. На човека от яхтата му е било казано да бъде там, когато твоят lupo38 е звънял.
— Тогава нищо не си открил.
— Не бих казал — поправи го Стивънс. — Ние се обадихме на специалистите по електроника. Казвали са ми, че те работят акуратно, както правят швейцарските часовникари. Достигат този ефект с няколко стотици програми и използват тъй нареченото сателитно, лазерно търсене.
— Какво означава всичко това?
— Означава, че го определят с координатите на карта. Предполагат наличие на сателитна трансмисия. Те са стеснили приемащите области до приблизително сто и няколко квадратни мили между прохода Анегада и Невис.
— Това е безсмислено.
— Не съвсем. Първо тази яхта е под постоянно наблюдение. Сега, който и да се приближи, ще бъде прибран и разпитан.
— Какво е второто?
— Боя се, че е по-малко ефективно — отговори Стивънс. — Изградихме малък вариант. Ще проведем операция със самолета АВАК-II от военновъздушната база Патрик, намираща се в Кокоа във Флорида. Така може да се засече сателитната трансмисия. Обаче трансмисиите трябва да се провеждат непрекъснато, за да се фиксират приемащите чинии. Изпращаме екипа и техниката на място.
— Значи, те ще засекат от двете страни всички трансмисии.
— Точно на това разчитаме. Някой ще посети тази яхта. Трябва да я посетят. Ние сме направили късо съединение и някой трябва да слезе в яхтата, да открие повредата и да вземе получените съобщения. Това е съвсем просто, Тай. Те не знаят, че сме ги открили, и щом някой доближи тази яхта, ще го заловим.
— Нещо не е наред — каза Хайторн. — Нещо не е наред, но не знам какво е то.
Последните лъчи на избледняващата луна се изгубиха над небето на Маями. Една видеотелескопична камера беше подготвена на яхтата в морето така, че всеки един образ се проектираше на екран в приемателен пункт на двеста ярда от бреговата линия. Трима агенти от Федералното бюро за разследване държаха очите си отворени, като се редуваха на масата, където един червен телефон с единствен черен бутон щеше моментално да ги свърже и с ЦРУ, и с военноморското разузнаване във Вашингтон. Някой потропа отвън.
— Истинска гадост — каза агентът на пост, като стана от стола си, за да отвори вратата. — Пицата е тук, а аз не мога да си хапна.
Двамата му компаньони отвориха очи, както си стояха по столовете. Те останаха ококорени, когато вратата се отвори.
За по-малко от четири секунди тримата агенти бяха избити. Лежаха проснати на пода. Кръвта им квасеше надупчените от куршуми тела. На телевизионния екран яхтата в пристанището избухна. Остри, назъбени пламъци се издигнаха към небето на Маями.
6.
— Боже всевишни! — ревеше по телефона Стивънс към Хайторн на Саба. — В Маями имаше масово убийство! Те знаят всичко! Всичко, което ние правим!
— Което означава, че при вас има изтичане на информация.
