разправяше с телефонния оператор в района на Карибско море.
— Si! Да, да, Маями numero — номер! — Мафиотът повтори числата и Хайторн ги запечата незаличимо в паметта си — Боже мой! Emergenza!30 — извика мафиотът, когато се свърза с Маями. — Cerca il padrone via satellite! Presto!31 — минаха секунди, преди паникьосаният човек, който сега се държеше за слабините, да заговори отново. Той извика:
— Padrone, esso incredible! Scozzi e morto! Un diavolo da inferno…!32
Тайръл не можеше да разбере всичко, но беше разбрал достатъчно. Имаше телефонния номер в Маями и знаеше за някой си, наречен padrone, до когото се стига със сателитна връзка. Човек тук, на островите, който подпомага и подстрекава Баярат.
— No capito! Nuova York. Va bene!33
Тези последни думи също бяха трудни за разбиране. Мафиотът окачи слушалката и тръгна нервно към вратата. Беше му наредено да тръгне за Ню Йорк, където можеше да изчезне до повикване. Тайръл взе една от извадените на сушата, покрити с ръжда котви, които лежаха на платформата на работилницата, и когато убиецът мина през вратата, метна тежкия двузъб предмет към краката на мафиота, като засегна и двете му колена.
Мафиотът извика и падна на дъсчения под в безсъзнание.
— Ciao! — каза Хайторн, наведе се над тялото и пъхна ръката си в десния джоб на панталона, като извади всичко отвътре. Той прегледа предметите, погнусен от собственика им. Имаше обемиста библия на италиански, молитвена броеница и пачка с деветстотин френски франка — приблизително сто и осемдесет долара. Нямаше нито портмоне, нито чантичка, нито други документи.
Тайръл взе парите, стана на крака и бързо се отдалечи. На всяка цена трябваше да намери самолет и пилот.
Болнавата фигура в инвалидната количка се придвижи вън от кабинета в мраморното фоайе, където го чакаше Баярат.
— Бая, ти трябва да напуснеш веднага — каза той твърдо, — сега. Самолетът ти ще бъде тук до един час, а Маями праща двама мъже да стоят около мен.
— Padrone, ти си луд! Направила съм връзките — твоите връзки. Хората ще долетят насам да ме видят през следващите три дни. Ти потвърди депозитите в Сейнт Бартелеми; няма да има документирана следа.
— Има далеч по-лоша следа, моя единствена дъще. Скоци е мъртъв, убил го е твоят Хайторн. Маджио е в истерия на Саба, обявил е любовника ти за човек от ада!
— Той е само един мъж — каза Баярат студено. — Защо не са го убили?
— Бих искал да знам, но ти трябва да тръгнеш. Веднага!
— Padrone, как можеш въобще да мислиш, че Хайторн ще ме свърже с теб? Невероятно е дори да си помисли, че Доминик Монтен има някаква връзка с Баярат? Боже мой, ние се любихме днес следобед и той вярва, че аз летя в момента за Париж! Той ме обича, глупакът!
— По-умен ли е, отколкото го мислехме?
— Не! Той е едно ранено животно, което се нуждае от подкрепа, следователно е идеална мишена.
— Какво ще кажеш за себе си, дъще? Преди четири години, спомням си добре, пълнеше тези стаи с възторжени песни. Очевидно тогава много държеше на този човек.
— Не ставай смешен! Само преди часове щях да го убия. Добре че навреме осъзнах, че от рецепцията ме видяха с него… Ти одобри моето решение, padrone, дори похвали моето усърдие. Какво мога да кажа?
— Ти нямаш думата, Бая. Аз казвам! Ще те откарат със самолет до Сейнт Бартелеми. Взимаш си парите сутринта и после ще те заведат до Маями или където кажеш.
— А какво ще стане с моите срещи? Хората очакват да видят мен.
— Ще се погрижа за тях. Ще ти дам телефонен номер. Те ще извършат необходимото. С теб ще се свържат хора от по-високо ниво на властта. Ти си все още моята единствена дъщеря, Ами.
— Padrone, телефонът! Знам точно какво да правя.
— Разчитам първо да ме информираш.
— И двамата имаме приятели в Париж?
— Naturalmente34
— Molto bene35
Хайторн отчаяно се нуждаеше от самолет, но това не беше най-важното. Трябваше да се свърже с един гаден плъх на име капитан Хенри Стивънс от морското разузнаване на САЩ. Споменът от Амстердам изведнъж оживя. Сейнт Бартелеми и изчезването на Доминик предизвикваха твърде сходни чувства с тези от ужасните събития, които доведоха до смъртта на жена му. Нищо нямаше смисъл. Стивънс беше свързан косвено. Той трябваше да знае! След като беше дал хиляда френски франка и беше казал буква по буква името си и придобития си ранг на самотния, незаинтересован радиооператор в контролната кула, която нито беше кула, нито имаше голям контрол над нещо освен осветлението, той получи възможността да ползва телефона на аеродрума на Саба. Беше запомнил номера в Маями.
— Морски отдел — каза гласът от 1500 мили на север.
— Подразделение едно, разузнавателно, моля. Секретен код четири — нула.
— Тревога ли, сър?
— Правилно, моряк.
— Тук едно — каза втори глас няколко мига по-късно. — Правилно ли разбрах, че това е четири — нула!
— Да, правилно.
— От какво естество?
— Това може да бъде предадено само на капитан Стивънс. Намерете го. Сега.
— Работя извънредно. Кой сте вие?
— Амстердам. Кажете му само това. Той ще пожелае да побързате.
— Ще видя!
Сдържаният морски офицер очевидно видя за секунди, защото гласът на Стивънс се извиси мощно.
— Хайторн?
— Сигурен бях, че ще схванеш връзката, кучи сине.
— Какво има?
— Дяволски добре знаеш какво означава! Твоите роботи ме откриха и защото твоето малко его не може да накара МИ-6 да ме вербува, ти я отвлече, за да откриеш каквото можеш, защото знаеш, че не бих ти казал нищо! Ще предам задника ти на военен съд, Хенри.
— Уф, запомни, нямам представа къде си или коя е тази, за която говориш. Прекарах два въшливи часа с шефа на ЦРУ вчера и този задник беше сърдит, че ти дори не ми говориш. А сега ми проглушаваш ушите за някакво „намиране“, където и да си, по дяволите, и отвличане на жена, за която никога не сме чували. Разкарай се!
— Ти си шибан лъжец! Ти излъга в Амстердам.
— Имах веществено доказателство и ти го видя.
— Ти го изгради.
— Не съм изграждал нищо, Хайторн. То беше изградено за мен.
— Това е същата история както с Ингрид!
— Идиотщини! Няма никой на островите, който да знае нещо за теб. Нито знаем за някаква жена!
— Наистина ли, капитане! Двама от твоите клоуни ми телефонираха тук и се опитаха да ми предадат една приказка за паника в Държавния департамент. Те знаеха къде съм. Останалото беше лесно дори и за тях. — Тогава знаят нещо, което аз не знам! И тъй като ще се срещна с всички така наречени клоуни тази сутрин, може би те ще ми кажат. Сигурно са ме проследили до Сейнт Бартелеми, видели са я с мен и са я отвлекли, след като е излязла.
— Тай, за бога, сбъркал си с всичко това! Разбира се, ние се опитахме като дяволи да те привлечем
