обтягаха сакото му. Хайторн докосна рамото на Пул, сочеше към къщата и с жест подкани офицера от военновъздушните сили да го последва. Лейтенантът тръгна след него. Всеки от тях разтваряше безшумно огромните платнени палми и си проправяше път, за да продължи. Накрая Тайръл стигна до мястото, където беше преценил, че е стаята, в която влезе старецът с инвалидната количка. Противоураганните капаци на прозорците не пропускаха никаква светлина в тази част на стената. Хайторн хвана ръката на Пул, придърпа го до себе си и раздалечи две щори на нивото на очите.
Вътрешността беше невероятна, създадена от фантазията на комарджия-маниак. Беше миниатюрно казино, достойно за император, измъчван от безсъние. Имаше монетни апарати, билярдна маса, една много ниска, кръгла маса за карти и купища долари. Всичко бе на височината на инвалидната количка, както и банката с пачки книжни банкноти. Който и да беше старецът, той залагаше сам за и против. Нямаше начин да загуби.
Русокосият бодигард стоеше до едрия, олисяващ белокос мъж в количката и се прозяваше, докато старецът пускаше монети в един монетен автомат и се смееше или гримасничеше на резултата. После се появи втори човек, който докара количка с храна и гарафа с червено вино и я постави редом до инвалида. Старият сакат човек се навъси, после извика нещо на втория, който моментално се наведе и взе една чиния, очевидно за да бъде подменена веднага.
— Хайде — прошепна Тайръл. — Няма да има по-удобно време. Трябва да влезем вътре, докато едната горила я няма!
— Как?
— Откъде да знам? Да вървим.
— Една минута! — прошепна Пул. — Знам ги тези стъкла на прозореца. Те са двупанелни, с вакуум по средата. Веднъж да влезе въздух между стъклата и можеш да ги разбиеш със силен удар с лакът.
— Как ще го направим?
— Пистолетите ни са със заглушител.
— Да.
— А когато монетният автомат плаща, сигнализира със звънене, нали?
— Така е.
— Чакаме, докато видим, че улучва голямата награда, правим две дупки от всяка страна и чупим проклетите стъкла.
— Лейтенант, ти понякога си гениален.
— Опитвах се да ти го кажа, но ти не чуваше. Ти стреляш в десния долен ъгъл, аз — в левия. Даваме на стъклото няколко секунди да се напълни и после го разбиваме. Фактически с въздушната възглавница ще вдигне по-малко шум от обикновено стъкло.
— Както кажеш.
Двамата мъже отвориха кобурите и извадиха оръжието си.
— Той улучи, Тай! — извика Пул, докато старецът вътре махаше с ръце пред ослепителните светлини на мигащия монетен автомат.
Двамата стреляха и вдигнаха външните капаци, докато мъгливи пари изпълниха стъклата. После разбиха прозореца, а монетният автомат все още светваше и угасваше, изхвърляйки монети. Неговите камбани вдигаха оглушителен шум, който отекваше в мраморните стени.
Сред разбитите стъкла те скочиха и приклекнаха на пода, докато слисаният бодигард се извърти и посегне към колана си.
— Дори не се опитвай! — каза Хайторн с пронизващ шепот, тъй като монетният автомат затихваше. — Ако някой от вас повиши глас, това ще е последният звук, който издава. Вярвайте ми, аз наистина ще го направя.
— Impossibile! — изпищя старецът в инвалидната количка. Беше шокиран при вида на двамата нашественици в черни непромокаеми костюми.
— О, ние сме напълно истински — каза Пул, който стана на крака пръв и насочи дулото към инвалида. — Говоря малко италиански, научих го от един тип, когото мислех за приятел. След убийството на Чарли нямаш нужда от тази количка.
— Искам го жив, не мъртъв — намеси се Тайръл. — По-спокойно, лейтенант, това е заповед.
— Заповед, трудна за изпълнение, командире.
— Прикривай ме — каза Хайторн. Приближи русия бодигард, повдигна сакото и измъкна револвера от кобура на кръста му. — Иди към арката, Джаксън, и се прилепи до стената — продължи Тайръл, като вниманието му беше насочено към вбесения объркан бодигард. — Ако мислиш това, което мисля и аз — заприказва той бързо, — откажи се. Казах, че го искам жив. Мини между онези два монетни автомата, сега. И не си въобразявай, че можеш да рискуваш да скачаш върху мен. Гангстери не ме интересуват. Те са излишен лукс. Мърдай!
Грамадният бодигард се провря между ниските монетни автомати. Пот се стичаше по челото му, а очите му сипеха огън и жупел.
— Няма да излезеш оттук — мърмореше той на развален английски.
— Така си мислиш — Хайторн отиде бързо до напречната страна на съседния автомат, прехвърли оръжието си в лявата ръка и извади радиостанцията от торбичката. Включи предавателя, поднесе го до устните и заговори спокойно: — Можеш ли да ме чуеш, майоре?
— Всяка сричка, командире. — Женският глас, който долетя от миниатюрния говорител, удиви бодигарда и за момент вбеси безпомощния старец в количката. Тялото му затрепери изведнъж от яд и страх. После страхът изчезна толкова бързо, колкото се беше появил. Вместо това инвалидът изгледа Хайторн и се захили. Беше най-злобната усмивка, която Тай беше виждал. — Какво е положението ви? — попита по радиото Нелсън.
— Обикаляме къщата, Кати — отговори Хайторн, като вдигна очи от разстроеното лице на стария дявол. — Ние сме във вилата на първия братовчед на император Адриан. Хванали сме двама от обитателите и чакаме трети. Кой още е тук, не знаем.
— Да се свържа ли по радиото с Британско Пуерто Рико за това, което сте открили? — Като чу думите, старецът завъртя напред количката. Ръката му стискаше инструмента за придвижване. Яростта му се беше възвърнала. Пул го спря с крак. Ръката на стареца падна долу и хвана някаква спица.
— Това е извън обхвата на военните честоти, нали?
— Така е.
— Тогава изчакай Джаксън да огледа апаратурата тук. Не бих желал някои хора да хванат предаването. Но ако случайно връзката прекъсне, тогава бързо прави повикване.
— Оставете включена станцията.
— Оставям я. Ще я пъхна в торбичката, но ще чуваш достатъчно.
Стъпки! Отвън се чуваха колела по твърдия мрамор.
— Свърших, майоре — прошепна Тай. Хайторн върна станцията в торбичката, махна предпазителя на пистолета и го насочи съм главата на русия гигант.
— Arresto!65 — изписка старият италианец, като изведнъж придвижи стола си към арковидния изход. Щом направи това, блондинът гигант блъсна с грамадното си туловище автомата от лявата му страна и го запрати към тялото на Тайръл с такава сила, че Хайторн падна на мраморния под. Машината и човекът моментално се оказаха отгоре му, дясната му ръка бе прикована, а оръжието — безполезно. Едновременно зад арката се строшиха някакви порцеланови чинии. Докато пръстите на гиганта се вкопчваха в гърлото на Тайръл и изкарваха въздуха му, един приглушен изстрел прониза пространството над Хайторн и отнесе половината глава на бодигарда. Той падна, а Тайръл измъкна ръката си под масивния, святкащ, но замлъкнал монетен автомат. Скочи на крака и започна да наблюдава как Андрю Джаксън Пул нападна третия мъж със серия от наказателни удари, нанесени с летящ крак и плоска ръка, докато го укроти и просна на земята. После го сграбчи и изхвърли с цялата му тежест върху крехкия гръб на инвалида, спирайки по този начин патриарха по средата на бягството му.
— Хайторн?… Джаксън? — гласът на Катерин Нелсън долетя от прибрания апарат в торбичката. — Какво се случи? Чух много шумове!
— Задръж линията — каза Тайръл, останал без дъх. Отиде до монетния автомат, наведе се и извади щепсела от контакта в стената. Вманиаченото святкане спря. Старецът се бореше с безчувственото тяло на
