— Не се колебай! Ще помислят, че лъжеш.
— Кои?
— След като те повика баща ти обратно, какво стана?
— Аз наех собствени учители… — Николо направи пауза, присви очи, после припомнените думи се заизнизваха от устата му — …в продължение на две години, за да запълня празнотата от университетското обучение… пет часа всеки ден! Казаха ми, че резултатите ми от esami di stato62 в Милано ме поставят в най-високите нива.
— Също е документирано — каза Баярат, като кимаше. — Справил си се много добре, Нико.
— Ще го направя по-добре, но всичко е лъжа, нали, сеньора? Да предположим, че някой говори италиански и ми зададе въпроси, на които не мога да отговоря?
— И това го учихме. Просто сменяш темата. Впрочем ще го направя аз вместо теб, на английски.
— Защо ме събуди и ме изпитваш точно сега?
— Беше необходимо. Не си го чул, виното беше запушило ушите ти, но аз имах телефонен разговор. Когато пристигнем в хотела утре, ще ни чакат хора от пресата, които искат да ни интервюират.
— Не, Каби. Кой го е грижа да интервюира едно момче от пристанището на Портичи. Те не искат да интервюират мен, а barone-cadetto di Ravello, не е ли така?
— Слушай, Нико. — Бая усети негодуванието в гласа му и седна на ръба на съседното легло. — Ти наистина можеш да бъдеш този barone-cadetto, знаеш ли. Тази фамилия е видяла твоите снимки и е научила за твоите искрени желания да станеш образован човек, един хубав nobile italiano63. Те са готови да те посрещнат като свой син.
— Още веднъж говориш откачени неща, сеньора. Кой между благородниците иска да опетни кръвта си с докер?
— Това семейство иска, защото нищо друго не им е останало. Те ми имат доверие, така както и ти трябва да ми имаш доверие. Смени жалкия си живот с нов, много по-добър и по-богат.
— Но докато дойде това време, ако наистина дойде, само ти искаш аз да бъда barone-cadetto, не е ли така?
— Да, разбира се.
— Това е много важно за теб. За причините казваш, че не трябва да питам?
— Като вземеш предвид всичко, което съм направила за теб, включително, че ти спасих живота, мисля, че заслужавам това мълчание.
— О, да, заслужаваш, Каби. И аз заслужавам да бъда възнаграден за всичкото учене — Николо вдигна ръце и ги постави на раменете й. Леко я положи напряко на леглото. Тя не се възпротиви на възбуденото момче.
10.
Беше минало два след полунощ, когато Хайторн и Пул, в черни непромокаеми костюми, изпълзяха по острите скали — входът им за неотбелязания на картите остров. Третият вулканичен остров.
— Стой по корем! — каза по радиото Тайръл. — Горната част на главата да наподобява част от боклуците, разбра ли?
— По дяволите, не се тревожи за това — беше прошепнатият отговор.
— Когато минем покрай първите сензори, продължи да пълзиш още петдесет, шейсет стъпки, о’кей? Лъчите се разсейват на различна височина след около трийсет крачки. Предполага се, че хората ще се изправят, щом стъпят на брега, но змиите и зайците не могат, сега схващаш ли?
— Има ли змии тук?
— Не, няма змии, просто се опитвам да ти обясня как работят тези системи — каза остро Тай. — Само стой долу, докато аз не стана.
— Както кажеш — каза Пул.
Шейсет и осем секунди по-късно бяха стигнали плоска поляна с изгорена от слънцето трева, толкова обичайно за тези острови, безплодно кътче, на което не можеха да виреят нито палми, нито пищни дървета.
— Сега — каза Хайторн и се изправи. — Пред нас е чисто. — Те притичаха през площта, около един акър пуста земя. Изведнъж спряха, защото чуха странни, приглушени звуци в далечината. Животински звуци, извисени и бесни.
— Кучета — прошепна Тайръл в радиото. — Те са надушили десанта ни.
— О, боже мой!
— Заради вятъра е. Духа от северозапад.
— Какво означава това?
— Означава, че ще тичаме като луди на югоизток. Следвай ме. — Хайторн и Пул затичаха по диагонал вляво от бреговата линия, като навлязоха в горичка от палми. Тайръл каза:
— Това няма смисъл.
— Защо? Кучетата лаят.
— Вятърът вече не духа от нас към тях. Само че ти говоря за друго. — Той се заоглежда наоколо и нагоре. — Това са странстващи палми. Растат като ветрила, подобни на тези, дето си вееш пред лицето.
— Така че какво?
— Те първи се чупят при силни ветрове… Виж, някои са били отчупени от бурята, но повечето не са.
— Така че какво?
— Какво видяхме от подводницата право пред пещерата? Повечето дървета бяха приведени към земята, изкоренени.
— Не знам за какво говориш. Някои дървета оживяват, други не. Та какво?
— Тези са доста високо, пещерата е по-долу.
— Прищевки на природата — каза Пул. — Когато има ураган, се случват всякакви ненормални неща. Веднъж цяло дърво на нашето място беше изтръгнато, но къщичката на кучето, точно отпред, не беше засегната. В природата стават и необясними неща.
— Може би да, може би не. Хайде.
Те поеха пътя си през гъстата горичка от ветрилообразни палми, докато стигнаха до един малък нос, който се подаваше над пещерата. Тайръл извади бинокъла за нощно виждане от торбичката на колана си и го поднесе към очите си.
— Ела тук, Джаксън. Погледни право насреща, близо до върха на хълма, ей там, и ми кажи какво виждаш. — Тайръл даде на младия човек бинокъла и го наблюдаваше, докато Пул оглеждаше земята над пещерата.
— Хей, това е неземно, Тай — каза офицерът от военновъздушните сили. — Има няколко неясни ивици светлина през дърветата, вървят право на доста дълго разстояние, а после правят ъгъл, но няма откъде да излизат.
— Дълбоки зелени капаци против урагани. Маскировка. Никой още не е конструирал перфектна машинария за урагани. Не са измислени щори, които да се затварят идеално плътно. Твоите писукащи машини отбелязаха точното място, лейтенант. Това е една голяма къща-майка, ей там, а вътре има някой много важен, може би самата кучка.
— Знаеш ли, командире, не мислиш ли, че е време да кажеш на майора и на мен за какво е цялото това проклето нещо? Чуваме неща като „тази кучка“ и „терористи“, „изчезващи тайни документи“ и „международен хаос“, а ние сме страшно добре инструктирани да не задаваме въпроси. Добре, Кати не би го казала, защото тя е уставната Нелсън, и подобно на мен, прави каквото прави заради Чарли, но тук аз се отделям от компанията й. Не давам и пукната пара за инструкциите. Ако ще застрелят безценното ми тяло, искам да знам защо.
— О, небеса, лейтенанте. Не съм предполагал, че знаеш толкова много думи.
— Аз съм един надарен кучи син, командире. Сега, каква е тази мръсна работа?
— Не спазваш субординацията. Добре, Пул, ще приравня ранговете. Отнася се до убийството на
