— Трябваше да се обаждам на онова говедо Стивънс, за да науча къде си.
— Не провери ли при Марти?
— Марти си е отишъл, както и неговият приятел Мики. Те просто са изчезнали, стари момко.
— Кучи синове! — изрева Хайторн. — Това ли е похищението?
— Пликът, който оставих за теб в трезора, също е изчезнал. Всичко… всичките ни материали до днес.
— Боже господи!
— В неподходящи ръце този материал…
— Пукната пара не давам за неподходящите ръце. Искам да знам къде са Марти и Мики! Те не биха изчезнали. Не е в техен стил. Щяха да оставят бележка. Никой ли не знае нищо?
— Очевидно не. Казват, че един тип, наречен стария Риджили, отишъл в работилницата, където двете момчета трябвало да работят по машината му, и открил, че момчетата не са там, а машината му още стои разглобена.
— Тук има нещо гадно! — извика Хайторн. — Те са ми приятели… Какво става, по дяволите!
— Почакай, сега следва най-лошото — каза Кук. — Чиновникът, който дал плика, каза, че е предал писмото на „един твърде уважаван в Лондон джентълмен на име Гримшоу“, който ни е идентифицирал всичките и дал да се разбере, че писмото е негова собственост, защото ни е платил за информацията.
— Каква информация?
— Оценка на яхта, която неговият клуб в Сан Диего щял да купи, списък на оборудването, което трябва да се подмени, и обща оценка на възможностите й. Трябва да призная, че звучи убедително. За нещастие, младият човек клъвнал.
— Кучият му син застреля ли се или изхвръкна от хотела?
— Той вече напусна, стари момко. Прекрати договора си веднага щом беше здраво наруган. Каза, че ще получи място в Савой в Лондон, а и се чувствал зле на този остров. Хвана първия полет за Пуерто Рико, като арогантно ни заяви, че доста се надява да пътува в същия самолет за Лондон, в който е и неговият Гримшоу. Казал на управителя, че сигурно ще остане без работа само един ден, нещо такова.
— Провери пътниците от Пуерто Рико за всички полети до… — Тайръл спря, като въздъхна шумно. — По дяволите, ти вече си го направил.
— Естествено.
— Никакъв Гримшоу — каза Хайторн.
— Никакъв Гримшоу — потвърди Кук.
— И той със сигурност не е в тамошния клуб.
— Стаята му е без петънце, телефонът е избърсан чисто, двете брави — също.
— Професионалист… Дяволите да го вземат!
— Така е, не може постоянно да мислим за това, Тай.
— Аз постоянно мисля за Марти и Мики и ти трябва да си скъсаш задника да ги намериш.
— Уведомили сме британската флота в Пуерто Рико, а властите ги издирват из острова… Една минута, Тайръл, Жак току-що влиза. Има да ми каже нещо. Остани на телефона.
— Добре — каза Хайторн, като сложи ръка на слушалката и се обърна към Катерин Нелсън и Джаксън Пул. — Там, на Горда, жестоко са ни изиграли — обясни той. — Мой добър приятел, който ми беше връзка, заедно с помощника си, също приятел, са изчезнали. Също и всички документи, с които разполагахме за тази кучка.
Нелсън и Пул се спогледаха. Лейтенантът вдигна рамене, за да покаже, че не разбира думите на Тайръл. Майорът повдигна вежди, а после сви рамене и поклати глава, сякаш да каже, че е излишно да се пита.
— Джеф, къде си? — извика Тайръл по телефона, защото проточилото се мълчание стана не само обезпокояващо, но зловещо. Накрая гласът се появи.
— Страшно съжалявам, Тайръл! — започна тихо Кук. — Бих желал да не ти казвам това. Една патрулна лодка е прибрала тялото на Майкъл Симс на около деветстотин метра от брега. Бил е застрелян в главата.
— О, Боже — каза Хайторн тихо. — Как се е оказал там?
— Според предварителното разследване, понеже са намерили следи от боя по дрехите му, властите смятат, че е бил застрелян, после поставен в моторна лодка и отпратен на автоматична скорост в открито море. Те мислят, че той е бил наведен над борда и ударът го е запратил вътре в лодката.
— Което означава, че никога не ще намерим Марти. А ако го намерим, ще бъде мъртъв в лодка с празен резервоар.
— Боя се, че британският флот поддържа това мнение. Нарежданията от Лондон и Вашингтон са да запазим мълчание по въпроса.
— Проклети да са! И двете момчета ги слагам по-горе от тази скапана операция. Те бяха герои от войната, а загинаха за нищо.
— Прости ми, Тай, но аз наистина вярвам, че не е за нищо. Ако не друго, то това, прибавено към убийството в Маями, твоето преживяване на Саба и самолета в Сейнт Мартин доказват, че имаме работа с много сериозен проблем. Тази жена… тези хора… имат източници, надхвърлящи всякакви предварителни очаквания.
— Знам — каза Хайторн едва чуто. — А освен това вече знам как новите ми сътрудници се чувстват след смъртта на Чарли.
— Кой?
— Нищо, няма значение, Джеф. Стивънс съдейства ли на вашите планове там?
— Да, сътрудничи ни. Тай, откровено трябва да те попитам, ти искрено ли мислиш, че си в състояние да продължиш? Искам да кажа, че все пак си бил няколко години далеч от такива неща…
— Какво, по дяволите, правите ти и Стивънс, седянка на стари моми с бродерия ли? — прекъсна го Хайторн сърдито. — Нека ти обясня нещо, Кук, аз съм на четирийсет години…
— Четирийсет и две — прошепна Катерин Нелсън през стаята. — Досието…
— Млъкни!… Не, не ти, Джеф. Отговорът на твоя въпрос е да. Тръгваме след час и имаме за вършене много работа. Ще се свържа с вас по-късно. С кого ще държиш връзка?
— С управителя? — предложи сътрудникът на МИ-6 по телефона.
— Не, не той. Зает е твърде много с хотела… Използвай Роджър, младия барман, това е идеалният вариант.
— О, да, черният приятел с пушката. Добър избор.
— Бъди на разположение — каза Тайръл, като затвори телефона и се обърна към майор Нелсън. — Моята възраст няма нищо общо с последиците. Бях точен, когато казах, че ще имаме двуместна — за мъже, подводница, защото е така. Не трима или четирима, а двама. Надявам се, че ти и твоят „драг“ сте страшно близки, защото след като настояваш да бъдеш на борда, ще трябва да си или върху него, или под него.
— Една незначителна поправка към номенклатурата на миниподводницата, командир Хайторн — възкликна майорът. — Отзад… или може би следва да кажа — към кърмата… се намира временен склад, отделение, равно по големина, ако не и по-голямо от пространството за персонала. Там се държи една спасителна лодка, основни провизии за пет дни, както и оръжие и сигнални ракети. Предполагам, че ще извадим някои провизии, товарите, излишната екипировка и ще се отвори място за мен.
— Откъде знаеш толкова много за миниподводниците?
— Някога тя излизаше с един морски авиоатлет от Пенсакола, който беше много близък с водолазния свят — отговори лейтенантът. — Сал, Чарли и аз бяхме много щастливи, когато тя му каза да се разкара на Сатурн. Той беше един нещастен арогантен глупак.
— Моля те, Джаксън, някои неща не са за говорене.
— Имаш предвид неща като досиетата? — попита Хайторн.
— Прочела съм само един протокол.
— Изровен от войната през 1812… Добре, забрави. — Хайторн отиде до масата и книжата. — Можем да започнем от точка, например на миля или миля и нещо на юг от първия остров. Със загасени светлини, ще се движим само чрез дългообхватния навигатор58. Ето, точно тук. — Тайръл посочи с линийката към координатите, фиксирани от Вашингтон. Това бе всичко известно за атола. За щастие бяха включени чертежи, подготвени от специалисти като Хайторн от преди шест години. Рифове,
