които се намираха там, а също и невидими вулканични скали, отбелязани така, че моряците да не налетят върху тях или да потънат в бурните води. — Има прекъсване през външния риф тук — каза той, докосвайки моряшката карта.
— Нашият радар няма ли да го засече? — попита Пул.
— Ако сме под вода, вероятно ще го засече — отговори Тай. — Но ако сме на повърхността, няма да може. Бихме се натъкнали на струпване от корали точно под лъча.
— Тогава ще останем под водата — каза Катерин.
— След това, ще стигнем до вътрешния риф, за който нямаме никакви данни и ще плаваме със затворени очи — отговори Хайторн. — И това е едва първият остров. Идиотщина!
— Мога ли да направя предложение? — попита Нелсън.
— Моля.
— При бойни тренировъчни полети, когато налетяваме на масивна облачна покривка, ние се движим по възможност по-ниско, точно над килима от облаци, където нашето оборудване има максимален обхват на разгръщане. Защо да не повторим процедурата? Ще се движим по възможност максимално високо, използвайки широкоъгълния перископ и при минимална скорост, едва ли не еластично, ще отскачаме от рифа или скалите, с които влезем в съприкосновение.
— Като оставим терминологичния език — каза Пул, — то е много просто.. Подобно е при компютрите. Наполовина си в тях, наполовина извън — част от погледа е върху екрана, част — върху десетте пръста на бутоните.
— Какви бутони?
— Можеш ли да ми намериш един обикновен портативен компютър и една дузина сензорни дискове? Моментално се лепвам за заобикалящия свят край подводницата.
— Разбира се, че не. Няма време.
— Тогава да тръгваме. Теорията на Кати е в сила.
— Много се надявам да е така.
9.
Долнопробният мотел в Уест Палм Бийч беше само една временна междинна спирка за barone-cadetto di Ravello59. Към девет и половина сутринта „лелята“, и „племенникът“ бяха на Уъртф авеню в Палм Бийч, като избираха и плащаха в брой най-хубавите дрехи в най-скъпите магазини на тази много шикарна част от града. И слуховете започнаха да се разнасят: „Той е един италиански барон, казват от Равело, но шшшт! Никой не трябва да знае! Наричат го barone-cadetto. Той е първият син, на него ще остане титлата. Леля му е contessa, истинска контеса! Казвам ти, те пазаруват нагоре по улицата, всичко от най-хубавото! Целият му багаж бил загубен от Ал Италия, можеш ли да си представиш?“
Естествено всеки на Уъртф авеню го повярва, когато узна похарчените суми, а собствениците уведомиха платените си журналисти от вестниците в Палм Бийч и Маями, като нарушиха мълчанието, за да се споменат техните знаменити фирми.
В девет часа вечерта стаята в мотела беше пълна с кутии от облекла. Баярат съблече връхната си дреха, въздъхна шумно и падна в двойното легло.
— Изтощена съм! — извика тя.
— Аз не съм! — Николо бликаше от енергия. — Никога не са се отнасяли с мен така. Беше magnifico60!
— Спести си го, Нико. Утре се местим в един грандхотел през моста отсреща. Всичко е уредено. Сега ме остави сама, никакви буйни младежки изблици, ако обичаш. Трябва да мисля, после да спя.
— Ти мисли, сеньора. Аз ще си налея чаша вино.
— Не прекалявай. Утре ни чака труден ден.
— Naturalmente61 — съгласи се момчето от пристанището. — Тогава аз ще почета още малко. Il barone-cadetto di Ravello трябва да бъде подготвен, нали?
— Да.
Десет минути по-късно Бая спеше насред стаята, под светлината на лампиона до дивана. Николо надигна чашата си над листата, описващи новата му самоличност.
— За теб, Кабрини — каза той тихо. — И за мен, барона на бъдещето.
Беше единадесет и петнадесет. Нощното небе бе ясно, карибската луна — блестяща. Лъчите й се отразяваха в тъмната водна повърхност. Самолетът-амфибия се беше срещнал с кораба на въздушна възглавница от Вирджин Горда в 10,05 ч Междувременно тримата американци бяха сменили дрехите си с черни непромокаеми костюми, осигурени от британците. Носеха малки безшумни пистолети, прикрепени на коланите им, редом с водонепромокаеми торбички за ракетите, бинокли за нощно виждане и ръчни радиостанции. Моряците инструктираха майор Нелсън как да управлява миниатюрната подводница.
— Разчитаме на теб — каза Тайръл — Ако имаш някакви физиологични нужди, направи ги сега. Може да нямаш възможност до сутринта.
— Погрижила съм се, благодаря ти. Всъщност мразя хората, които са измислили тези проклети костюми. Ясно е, че въобще не са мислили за жените.
— Като те гледам, нямаш никакви проблеми — каза Тайръл, хвърляйки кратък поглед към облечената в черно фигура пред него, обляна в лунна светлина.
— Да вървим.
Първият остров беше вулканичен боклук, нищо повече. Бяха проникнали във вътрешния риф, вдигнаха се на повърхността и не видяха нищо освен назъбени скали и гниеща растителност, която се поддържаше жива от непостоянните дъждове, просмуквани от изсушаваната от слънцето земя и пясъка.
— Зарежи го — нареди Тайръл на командира в предната седалка. — Давай напред към номер две. Той е на по-малко от миля от тук, посока изток-югоизток, доколкото помня.
— Помниш правилно — каза Катерин. — Имам карта и съм програмирала нашето излизане. Затваряй люковете и се приготви за потапяне.
Вторият остров, по-малко от миля на североизток, беше още по-скучен за електронните уреди на Пул. Представляваше безплодно скално образувание, лишено от зеленина или пясъчен плаж. Едно отклонение на някогашната лава, което не ставаше нито за хора, нито за животни. Тримата в миниподводницата се насочиха към третия остров, четири мили право на север от втория. Имаше буйна растителност, но беше обрулен от скорошните бури и изоставен от хората. Палмовите дървета там бяха направени на пух и прах, приведени, изкъртени от корен, а земята на много места бе измита до скалната основа. Почти си бяха тръгнали, вече се насочваха на изток, към следващия остров, когато Хайторн, изучавайки екрана пред Нелсън, заговори.
— Задръж малко, Кати — каза той тихо. — Намали ход и обърни на деветдесет градуса от твоята позиция.
— Защо?
— Нещо не е наред. Най-горният радар се отразява. Потопи ни.
— Защо?
— Прави каквото ти казвам.
— Разбира се, но бих искала да знам защо.
— Както и аз — каза Пул откъм страничното отделение.
— Мирувайте. — Хайторн гледаше ту пред себе си, ту в радарната мрежа. — Дръж перископа над водата.
— Той е там — каза Нелсън.
— Ето го! — каза Тайръл. — Машините ви бяха прави. Намерихме го.
— Какво сме намерили? — попита Нелсън.
— Стена. Това е стена. Стена, направена от човек, която отразява радара. Железобетонна,
