— Майор… капитан?… — извика помощник-пилотът. — Какво, по дяволите, е това? Изстрели, горяща писта в богато имение, военни. В какво са ни въвлекли тия кучи синове, Бен?
— Аз съм лейтенант — каза Пул.
— Проклет да съм, ако знам, Сони, но щом се измъкнем оттук, сваляме имената си от списъка.
— От кой списък? — попита Хайторн.
Летците се спогледаха.
— Давай, кажи му — каза пилотът. — Те нямат нищо против нас.
— Скай Транспорт Интернешънъл — каза помощникът. — Нещо като агенция за намиране на работа.
— Сигурен съм, че е така. Къде се намира?
— Нешвил. Никога не сме транспортирали съзнателно някой престъпник, нито спекуланти с наркотици…
— Да, казахте го вече, пилот. Къде сте се обучавали? При военните?
— Съвсем не — отговори сърдито помощник-пилотът. — В най-добрите цивилни школи, плюс пет хиляди допълнителни летателни часа.
— Вие да нямате нещо против военните? — попита Пул.
— Строгостта на йерархията изключва личната инициатива. Ние сме професионални пилоти.
— Сега изчакай една проклета минута!…
— Задръж, лейтенант. — Катерин Нелсън излезе от постройката.
— Някакви изненади? — попита Хайторн, кимайки на майора да върне паспортите и портфейлите.
— Една или две — отговори Кати, връщайки нещата на пилотите. — Нашите момчета се казват Бенджамин и Езекил Джоунс. Те са братя. Пътували са нашироко през последните двайсет месеца. По интересни места като Картахена, Каракас, Порт о Пренс и Естеро, Флорида.
— Хубави местенца за пускане на оръжия, наркотици и разни нещица — каза Пул с отвращение.
— Можем ли да се измъкваме оттук? — попита помощник-пилотът, а от челото му се стичаше пот, докато гледаше горящия плет.
— О, ще заминете веднага — отговори Хайторн, — и ще заминете където аз ви кажа и както аз ви кажа. Лейтенантът ме информира, че имате разрешение за Шарлот, Северна Каролина…
— Времето за заминаване отмина, а не сме заявили ново — възпротиви се Бенджамин Джоунс. — Никога няма да получим разрешение за същия маршрут — горе си има трафик!
— Вие, момчета, по-добре се върнете в една от вашите висши школи — каза Джаксън. — Докато направите един кръг, аз или ще съм ви осигурил нов маршрут, или ще съм потвърдил стария.
— Можеш ли да направиш това, Пул?
— Разбира се, че може — отговори Кати. — И аз мога. Тези уреди достигат кулите от Дълес до Атланта. Както Бен каза, при Ван Ностранд всичко е първа класа.
— Очаквате да долетим право при тълпата агенти на ФБР, чакащи пътник, който не водим? — извика Сони Джоунс. — Направо сте си загубили ума.
— Ти си загубен, ако не го направиш — каза Тайръл спокойно и бръкна в джоба си за малкото тефтерче и молив от хотела в Сан Хуан. — На този номер трябва да се обадите, когато стигнете Шарлот. Използвайте кредитна карта, защото той е на Вирджинските острови и ще ви се обади телефонен секретар.
— Ти си луд — каза Бенджамин Джоунс.
— Наистина трябва да го направите. Виждате ли, вие никога повече няма да управлявате самолет в тази страна, ако откажете. От друга страна, ако правите това, което ви казвам, ще бъдете свободни да си отидете у дома — при едно условия, което ще спомена след малко.
— Какво условие? Какво трябва да направим?
— Да започнем с това, че няма да ви посрещне тълпа, а дипломатическият ескорт на Ван Ностранд — най-много един-двама души. Искам техните имена — ще отказвате дори да разговаряте с тях, докато не подпишат някакъв документ.
— Какъв документ?
— Датата, времето и подписите, които отговарят на самоличността им, както и името на индивида, който е дал пропуск на вашия пасажер и е осигурил посещението му. Това няма да им хареса, но ще ви разберат.
— Е, значи вземаме информацията и после какво? — попита по-умният, Бен Джоунс… — Не можем да доставим Ван Ностранд!… Къде е той всъщност?
— Неразположен е.
— И какво, по дяволите, ще им кажем?
— Че това е било суха тренировка по заповед на Ван Ностранд. Това дори ще го разберат по-добре. Тогава намирате телефон и се обаждате на този номер. — Хайторн пъхна малко листче в джоба на ризата на помощник-пилота.
— Хей, почакай още една минута! — каза Сони. — Ами парите?
— Колко ви се полагат?
— Десет хиляди — по пет на човек.
— За един ден работа! Обзалагам се, че е по две на човек?
— Ще се съгласим и на четири. Значи осем.
— Виж какво ще ти кажа, Сони. Съгласен съм на четири хиляди, ако предадете информацията от Шарлот. Ако не — нищо.
— Думи, капитане — каза Бенджамин Джоунс. — Те звучат хубаво, но как ще ни се плати?
— Най-лесното нещо на света. Дайте ми петнайсет часа след обаждането си от Шарлот. После назовете времето и мястото на телефонния секретар в Сейнт Томас и при вас ще се появи пратеник с парите.
— Думи.
— Приличам ли ви на глупак, че да ви кажа номер, който можете да проследите?
— Ами ако никой не ни отговори? — настоя по-младият брат.
— Ще има кой. Вижте, губим време, а вие нямате избор! Предполагам, че ключът за запалването, или както му викате, е във вас.
— В мене е — отговори Сони. — Само че това е ключ към пилотската врата. Самолетът работи с превключватели.
— Тогава тръгвайте.
— Изобщо не си помисляй да ни прецакаш — каза Бенджамин. — Не знаем какво е станало тук, но ако си мислиш, че сме повярвали на вашата версия… Пак си помислете — фактът, че нашият работодател не е в самолета, ни кара да се чудим. Аз съм чел за този Ван Ностранд — той е известен, разбираш ме. Можем да се разприказваме срещу пари…
— Вие да не заплашвате един офицер от военноморските сили на САЩ, от военното разузнаване, да бъдем по-точни?
— А вие подкупвате ли ни, капитане? С парите на американските данъкоплатци?
— Твърде рязък си, Джоунс, но аз знам, че това е често срещано при по-малките братя… Изчезвайте. Ще се обадя в Сейнт Томас след няколко часа.
— Обиколете и ми се обадете отгоре — каза Пул. — Дръжте апаратите си настроени.
Братята се спогледаха. Сони сви рамене, след това отново погледна Хайторн.
— Свържете се с този ваш секретар, капитане. После отново се свържете за нашите пари, само че да не бъде чек, а в брой.
— Бен — каза Тайръл твърдо, гледайки в лицето на по-младия брат Джоунс, — доставете ми информацията от Шарлот, или ще проследя този самолет. И последното мое условие: напуснете търговията с наркотици!
— Кучи син! — промърмори помощник-пилотът, когато двамата мъже се обърнаха и затичаха към плета, който вече догаряше.
— Огънят догаря — каза Кати.
— Сухите клонки изгоряха бързо — отбеляза Джаксън. — Повече свети, отколкото гори, така че суровото няма да прихване.
— Има още да гори нататък — каза Хайторн.
