— Искам то да бъде записано — прекъсна го Хайторн.
— Защо?
— Защото Ван Ностранд е единствената ни връзка с Баярат и ако предположим, че не знае за неговата смърт, тя ще се опита да се свърже с него.
— Това не отговаря на въпроса ми. Не че не бих се съгласил да позвъня на капитан Стивънс, за да потвърди всичко, което ми казахте, но все пак защо?
— Защото искам да използвам името ви в този град, за да стигна до Момиченцето-кръв, а не ми се иска да получа трийсет години затвор заради злоупотреба с авторитети.
— Тогава вярвам, че ще трябва да обсъдим вашия план.
Телефонът иззвъня, стряскайки и двамата. Секретарят стана от стола и бързо се насочи към апарата.
— Палисър е, какво има?… Той какво? — Лицето на държавния секретар загуби цвета си. — Не мога да проумея! — Палисър се обърна към Хайторн. — Хауърд Девънпорт току-що се е самоубил! Прислужницата го е намерила…
— Самоубийство? — намеси се Тайръл меко. — Да се обзаложим ли, че не е?
22.
Баярат, с лице, покрито с тъмен воал, стоеше сама на бюрото в стаята на един евтин, отдалечен хотел, избран набързо. Тя се обади на сенатора от Мичиган и му се оплака, че е изтощена от телефонните обаждания в предишния хотел, добавяйки, че еднодневното й пребиваване в имението на неин познат било още по-голямо изпитание поради светските задължения, които е имала.
— Аз ви споменах, че ще бъдете затрупана — беше казал Несбит. — Затова ви предложих офиса и персонала си.
— И аз ви казах защо това е невъзможно.
— Така е, и не бих могъл да виня барона. Този град е водовъртеж, дори яма от натрапници, появяващи се където не трябва.
— Тогава сигурно бихте помогнали на Данте Паоло и на мен.
— Бих направил всичко за вас, контесо, знаете това.
— Бихте ли ни препоръчали добър хотел, където да отседнем дискретно?
— Сещам се за един — отговори законодателят от Мичиган. — „Карилон“. Обикновено е пълен, но сега е лято и туристите трудно могат да си го позволят. Аз ще уредя резервациите, ако желаете.
— Баронът ще бъде очарован от вашата любезност и съдействие.
— Ще се радвам. На ваше име или предпочитате да бъдете инкогнито?
— О, не бих искала да извършвам нещо незаконно…
— Това не е незаконно, контесо, то е ваше право. Нашите хотели се интересуват само от плащането. Не ги е грижа защо сте избрали анонимността. Моят офис ще гарантира вашата надеждност. Какво име бихте желали да използвате?
— Аз се чувствам толкова — как го казвате — нечиста да правя такова нещо.
— Недейте. Не сте. На чие име?
— Предполагам, че трябва да бъде италианско… Ще използвам сестриното, Балзини, сенаторе. Мадам Балзини и нейния племенник.
— Уредено е. Къде мога да ви се обадя?
— По… по-добре е аз да ви се обадя.
— Дайте ми петнайсет минути.
— О, вие сте чудесен!
— Не искам да настоявам, но бих бил благодарен, ако кажете на барона и това.
— Certo, signore!106
Новият хотел беше съвършен. Потвърждаваше го и присъствието на четирима членове на саудитското кралско семейство, които Бая разпозна. В по-ранните дни тя би ги застреляла на място и би избягала, но сега залозите бяха толкова високи, а резултатите — толкова важни, че тя кимна любезно на четиримата, белязани с кръв саудитски наследници, които я подминаха във фоайето.
— Николо! — извика тя, ставайки от бюрото във всекидневната на апартамента, внезапно забелязала светещия бутон на телефона. — Какво правиш!
— Обаждам се на Анжел, Каби! — Баярат се спусна към вратата на спалнята и я отвори. — Опасявам се, че трябва да правиш това, което ти казвам.
Младежът затвори телефона сърдито, очевидно раздразнен.
— Тя не отговори. Беше ми казала да изчакам телефона да звънне пет пъти и тогава да оставя съобщение.
— Ти остави ли съобщение?
— Не, бяха минали само три сигнала, когато ти ми изкрещя.
— Bene107. Съжалявам, че ти говорих толкова грубо, но ти не трябва никога да използваш телефона, освен ако не си ми казал предварително и аз не съм го одобрила.
— Да използвам телефона? Ревнуваш ли?
— Всъщност, Нико, ти можеш да спиш с някоя принцеса, проститутка или магаре, за мен няма значение. Но не трябва да водиш разговори, които могат да разкрият къде сме.
— Ти ми каза да й се обадя, когато бяхме в другия хотел…
— Там ние бяхме регистрирани с истинските си имена, а тук не сме.
— Не разбирам…
— Няма нужда. Това не е част от нашата сделка.
— Но аз обещах да й се обадя!
— Ти обеща? — Бай размишляваше, докато се взираше в момчето от доковете на Портичи. Николо се държеше странно противоречиво, с кратки изблици на гняв, като младо животно в клетка, раздразнено от ограниченията си. Така беше. Трябваше да го поотпусне малко. В този момент, толкова близо до предначертаното убийство, би било глупаво да има на главата си ядосано момче от доковете. Освен това имаше неотложен разговор, който трябваше да проведе. Тъй като щяха да последват други, увеличаваше се опасността да бъдат разкрити. И както Ван Ностранд я беше предупредил, би било по-добре да не ги провежда от телефона в хотела. — Прав си, Нико, аз съм прекалено строга. Ще ти кажа какво ще направим. Трябват ми някои неща от аптеката отсреща, така че ще сляза долу и ще те оставя сам. Обади се на твоята bella ragaza108, но не й давай номера тук, нито името на хотела. Кажи й истината, Нико, защото не бива да лъжеш твоята хубава приятелка. Ако трябва да оставиш съобщение, кажи й, че се местим след час и ще се свържеш с нея по-късно.
— Но ние току-що пристигнахме.
— Нещо се случи, плановете ни се промениха.
— Madre de Dio109, сега какво? Знам, знам, това не е част от нашата сделка. Ако някога се върнем в Портичи, ще трябва да те заведа при Ennio il Coltello110. От него всички се страхуват, защото казват, убивал. Той бръсне мъжете с камата си, когато е ядосан, и човек никога не знае какво ще направи в следващия миг. Мисля, Каби, че ти ще го уплашиш.
— Аз го сторих, Нико — каза Баярат просто, с лека усмивка на лицето си. — Той ми помогна да те открия, но повече никой на доковете няма защо да се страхува от него.
— Che?111
— Той е мъртъв. Обади се на красивата си актриса, Николо. Ще се върна след петнайсет минути. — Бая вдигна чантичката си от стола, отиде до вратата, оправи воала си и излезе.
Сама в асансьора, тя тихо си повтори телефонния номер, който Ван Ностранд й беше дал. Сега той беше програмиран на новия Скорпион едно. Заповедта, която тя щеше да издаде, трябваше да бъде изпълнена без въпроси, за двайсет и четири часа, колкото се може по-скоро. Ако последваше и най-малко колебание,
