— Получих инструкции да се свържа с Ян ван дер Меер тази вечер, точно в този час.
— От кого?
— Четирима от Ню Йорк. Господата Уайтхед, Уолбърг, Фаулър и Никълс. Въпросът не търпи отлагане. Моля, уведомете господин Ван дер Меер.
— Твърде късно е. Той се е оттеглил.
— Предлагам да го информирате за моето пристигане, за да не се наложи вие да се оттеглите без време.
— Не обичам заплахите…
— Това не е заплаха, господине. Просто факт.
— Изчакайте тук. Ще затворя вратата.
В мрака, прихлупил канала, командосите от МИ-6 бяха поставили два диска, чиито пластмасови капачки прикриваха намотания вътре кабел, върху огромните прозорци от двете страни на стоманената врата. Това бяха подслушвателни устройства. Между тях Прайс плесна топка лепкава смес с диаметър десетина сантиметра; разстла я около ключалката и топката на вратата. При възпламеняване тя можеше да прогори и трисантиметрова стоманена плоча.
— Пазачът се втурна към горния етаж — тихо отбеляза командосът отдясно.
— Потвърдено — рече колегата му отляво. — Пали, приятел.
— У кого от вас е деактиваторът на алармата?
— У мен — отговори първият командос. — По данни на чистачите, всеки изход има плафон отдясно на вратата, който се задейства след интервал от двайсет секунди. Фасулска работа. Залепвам ей това върху цифрите и по-нататък то си знае работата.
Прайс бутна електронното фенерче в топката лепкава смес. Разстланата пихтия внезапно се нажежи до червено, сетне в ослепително бяло, и ето че прогори стоманата. Когато цвъртенето стихна, Кам измъкна от якето си спрей в метална опаковка и напръска изгореното място, което бързо се охлади и почерня. С помощта на тънки пинсети Прайс вкара раздвоено острие, дръпна изтънялата стоманена плоча и я пусна да падне.
— Да вървим! — рече той.
Тримата мъже бутнаха тежката врата; първият веднага се извърна и постави деактиватора върху плафона на алармата. Последва серия прищраквания и ето че върху обезвреждащото устройство се появи червена светлинка.
— Нашето опако приятелче си свърши работата — прошепна командосът. — Препятствието е неутрализирано. Тук не е много светло, а? Нито една шибана лампа в цялата бална зала… ако това е предназначението й.
Шум от стъпки. По стълбите. Телохранителят, втурнал се на горния етаж, се спускаше надолу, този път с автоматичен пистолет в ръка. Прайс и хората му приклекнаха в сянката на рояла и проследиха как наемникът на Матарезе изтича до вратата, отвори я и даде знак на третия командос да влезе.
— Не се мотай — викна той. — Ако не си забелязал, в ръката си имам пистолет и ще го използвам, ако си наумиш нещо непредвидено.
— Нямам работа с теб, господине, тъй че не очаквам нито похвала, нито порицание.
— Мисля, че разбра какво ти говоря. Хайде, размърдай се, великият Ван дер Меер ми се стори доста разстроен. Сигурно ще поиска да му представиш препоръки.
— Добре ще е да се вразуми. Препоръките си ги нося в главата.
— Много си нагъл.
— Добре ще е да се вразуми — повтори агентът на МИ-6, мина пред пазача и се насочи към стълбите.
Камерън пристъпи между двамата командоси и сложи ръце върху раменете им — безмълвен сигнал. Надянали обувки с дебели каучукови подметки, те се изправиха като един иззад рояла, пристъпиха напред и като в заучен танц Камерън нанесе саблен удар. Пазачът усети как въздухът напуска дробовете му и изпусна оръжието си. Вторият от екипа на МИ-6 завлече отпуснатото тяло до стената и бръкна в джобовете си за намотка тънка тел и здрава лепенка.
— На втория етаж няма никой — тихо рече Кам на другите двама. — Нямаме нито секунда за губене. Матарайзен очаква посетителя и сигурно е привикал втория си човек. Изкачваме се до третата площадка по двойки, гръб в гръб. Заглушителите сложихте ли?
— Още преди да влезем — отвърна командосът, проникнал през главния вход. Третият от екипа се присъедини към групата.
— Приспахме ли го? — попита Прайс.
— Няма да ни пречи. Боднах го във врата и му вкарах малко упойваща течност.
— Ей, умнико, ти си бил садист…
— Добре, че не съм кръвопиец.
— Млъквайте. Тръгваме!
Още от първото стъпало групата се нареди в кръг, първите двама тръгнаха нагоре, другите безшумно ги последваха, извърнати гърбом. Изведнъж командосът, обезвредил алармата, натисна спусъка; изстрелът безпогрешно бе попаднал в целта и ето че някаква фигура беззвучно се свлече в ъгъла на площадката.
— Там трябва да има врата, обзалагам се, че зад нея ще открием домакина.
— Защо? — попита любителят на приспивателните.
— Онзи беше застанал точно насреща й.
— Това ми е достатъчно — прошепна Камерън. — Отбор ли сме, момчета?
— С вас сме, сър.
— Обръщението е напълно излишно. Операцията предполага пълна заменяемост. А за такива задачи вие сте много по-добре тренирани от мен.
— Не се подценявай, старче. Сабленият ти удар много ми се хареса.
Опрели рамене един в друг, като същински таран от човешки тела, четиримата се втурнаха напред. С оглушителен трясък тежката дървена врата откърти пантите и ключалката. Скован от изненадващото нападение, Ян ван дер Меер Матарайзен стоеше насред стаята в къс халат от синьо кадифе и долнище на бяла копринена пижама.
— Велики Боже! — възкликна той на холандски.
В следващия миг последва непредвидимата му реакция — повече от изумителна при тези обстоятелства. Преди някой от групата да посегне за оръжие, той се хвърли в атака. Дребното, лишено от привлекателност тяло внезапно се преобрази във въртящ се като пумпал дервиш, крайниците нанасяха светкавични удари и ритници, като да бяха задвижвани от ротор мечове. За секунди домакинът бе успял да зашемети двама от стреснатите командоси, които лежаха проснати на пода, опитвайки се да прогонят болката, да възвърнат чувствителността на сетивата и разсъдъка си. Третият командос се бе свил в ъгъла и се държеше за гърлото.
С блеснали, хвърлящи пламъци очи Ван дер Меер се обърна към Камерън.
— Провървя ти, американецо. Всъщност пистолет не ми е нужен, в противен случай щеше да бъдеш мъртъв!
— Добре се справяш, не мога да отрека.
— По-добре, отколкото в най-страшните ти кошмари, господин Прайс.
— Нима знаеш кой съм?
— О, следим те още от… как беше името на онзи остров? Означение двайсет и шест?
— Траулерът. Ти си пратил онзи „Хариър“. Изби няколко прекрасни младежи, които просто си вършеха работата.
— Жалко е, че тогава ти оцеля. Сега обаче си мъртъв!
Последните думи на Матарайзен прозвучаха като неистов крясък и ето че той отново се превърна в шеметно въртящ се дервиш, но този път мечовете имаха една-единствена цел — тялото на Камерън. Американецът посегна към пистолета, втъкнат в колана му; в момента, в който обви пръсти около дръжката, оръжието изхвърча, избито от прецизно насочен, злобно нанесен ритник. Прайс се съвзе от удара, отстъпи крачка назад и фиксира десния крак на Ван дер Меер. Ритникът не закъсня, Прайс сграбчи покрития в
