вариации, които сме в състояние да създадем, документирайки всеки успешен пробив и проникване. Подготвил съм еднакви карти с предложения, но това са само предложения. Моля ви, не ги възприемайте като ограничения… вашата изобретателност е важната в случая, не моята. Трябва да знаете, че разгадахме кода на асансьора и сега вече има достъп до последния етаж. Помнете, в кабината да не влизат повече от трима души. И накрая, за максимална оперативност, разписанието на дневните и нощните смени е изложено на дъската за съобщения в трапезарията на горния етаж.
Заловиха се със задачата, и то здраво. Работеха напрегнато, денонощно, до изтощение, защото никой нямаше желание да изостави екипа. Забравиха графика; спяха, когато умората ги повалеше, хранеха се, когато гладът започваше да пречи на мисълта и способността им за концентрация. От време на време специалистите изоставяха поверените им машини, заглеждаха се в други, окуражаваха колегите си, когато успехът изглеждаше близо. С всеки елемент изтръгната информация, който вещаеше нови възможности, нарастваше чувството, че изостават с времето. Имаше още много въпросителни, съществени връзки им убягваха, губеха се в догадки.
— Трябва да има кодова верига, която поне донякъде да е общовалидна — настояваше Грийнуолд от издигнатия подиум. — Поне в началната си част тя е еднаква за всички.
— Нещо като пощенския код ли, Арън? — попита Лезли, седнала долу, отляво на калифорниеца.
— Да, поредица опознавателни символи, чиито крайни елементи са уникални за всеки отделен терминал. С оглед на оперативността, а и за идентифициране.
— Това напълно съответства на целия замисъл на този център — рече Прайс, застанал до Грийнуолд, втренчен в пръстите, които бягаха по клавиатурата. — Жадно за власт его стои зад всичко това.
— Името му е Матарайзен, естествено — отбеляза Арън с отвращение. — Сър Джефри постигна ли някакъв напредък с него в Лондон?
— Не, и се чувства в безизходица. Тоя тип е непристъпен като Гибралтар. Опитали са с всички известни серуми, от пентотал до добре познатия скополамин и никой не дава резултат. Тоя човек има мисловната нагласа на робот. Поражението му е факт, но според Уотърс се държи, като че ли е победил. Затворили са го в денонощно осветена килия, не му позволяват да заспи, държат го на минимално количество храна и вода… нищо не е в състояние да го срази. Як е като бик.
— Или ще го пречупим, или ще го загубим — рече Грийнуолд. — Дано да стане първото, и то скоро.
— Защо говориш така?
— Отново се връщам към рамката във времето. Каквото ще се случи, е планирано за точно определен ден и час, при това едновременно във всички набелязани пунктове.
— А ние и представа нямаме какво е то. Единствената ни насока, всъщност изровена от Скофийлд, гласи „пожари в Средиземноморието“.
— Ето че се връщаме към алфата и омегата, хипотези и множество вариации — заключи Арън Грийнуолд и се облегна във въртящия се стол, протегна се и тутакси отново се изправи, пръстите му захвърчаха по клавиатурата.
Пробив!
Случи се в 3,51 сутринта на четвъртия ден. Експертът от Париж, Пиер Кампион, връхлетя в стаята на Грийнуолд, където изтощеният водач на екипа се бе оттеглил преди по-малко от половин час.
— Арън, Арън, събуди се, приятелю! — викна французинът. — Мисля, че успяхме.
— Какво… какво? — Грийнуолд рязко се изправи и отметна дългите си крака отстрани на леглото. Не беше събличал изпомачканите си дрехи, големите му кротки очи бяха зачервени от умората. — Кога? Как? — продължаваше да пита.
— Преди няколко минути. Алгебричен израз, комбиниращ някои от първите ти хипотези-уравнения, Арън! Хайде идвай, Камерън и Лезли са там с другите двама колеги. Не искаме… не смеем да продължим без теб.
— Само да си наплискам лицето и може би ще мога отново да мисля. Къде ми са очилата?
— На носа ти.
На горния етаж, в просторната зала на комуникационния център петимата експерти и недоумяващият Прайс се бяха струпали около компютъра на подиума, който Кампион бе поел от Грийнуолд.
— Символите Бе и еМ са включени в прогресия, в която делението ги прави еквивалентни — разсъждаваше на глас Арън.
— Барон Матарезе — обясни Камерън, — върховният исполин и източник на всичко, с което разполагаме. Той никога не напуска съзнанието на Матарайзен. Маниакална цел, която този луд се чувства длъжен да следва.
— Нека започнем… много внимателно — добави Грийнуолд. — Ще се ограничим върху параметрите, с които разполагаме, и ще си поиграем с уравнението, по всяка вероятност в геометрична прогресия.
— Но защо? — попита Камерън.
— Защото трета, четвърта и пета степен противоречат на логиката. А нелогичната логика може би е в основата на кодовете, използвани от Матарезе.
— Не те разбирам, Арън.
— Аз самият не разбирам напълно, Кам. Правя догадки.
Двайсет и шест минути по-късно пръстите на Грийнуолд заудряха с още по-голяма скорост, и ето че внезапно многоцветната карта на света, окачена на стената, оживя. Десетки мигащи червени светлинки изпълниха полето. Сякаш огромната карта бе заживяла свой живот, бе заявила присъствието си и не допускаше да бъде пренебрегната. Ужасяваща, властно хипнотизираща гледка.
— Всемогъщи Боже! — прошепна Лезли, втренчена в дисплея, докато Кампион заедно с останалите пристъпи напред, сякаш не вярваше на очите си.
— Какво ще рече това, Арън? — попита Прайс.
— Предполагам, каквото ще се случи, ще обхване тези пулсиращи точки… Доближаваме се до целта. Някъде в тия машини се крият отговорите.
— Продължавай, моля те.
— Разпечатка! — викна Кампион, който се бе върнал пред компютъра си. При тази неочаквана тревога всички настръхнаха. — Mon Dieu, принтерът сам се задейства, нищо не съм пипал!
— Грешката не е твоя, Пиер — рече Грийнуолд. — Препълнил си буфера и това е задействало принтера. Какви са данните?
— Сектор двайсет и шест — започна французинът, който се опитваше да чете гърчещата се разпечатка. — Първа фаза стартира. Очаквани просрочени плащания, банкрути, преустановяване на дейността: за трийсет работни дни, четири едно, три нули.
— Някаква индикация за това кой е секторът под този номер?
— Трябва да е отбелязан на картата — обади се подполковник Монтроуз, като посочи стената с мигащите светлини. — Ето една точка, свети в синьо, на западния бряг на Съединените щати.
— Права е — рече Камерън. — Това е районът на Лос Анжелис.
— Нещо, което да ни насочи към датата, Пиер?
— Много повече. Две седмици и пет дни, броено от днес.
— Събудете останалите от екипа! — нареди Грийнуолд, като се обърна към колегите си. — Лезли, ти и Пиер заставате пред компютрите си и започвате да набирате всички негови кодове, които сме открили. Като свършите, аз ще се включа аналогово.
— Какво каза? — сепна се Прайс.
— На нашия жаргон това ще рече избирателно свързване на апаратурата. Всъщност е много просто, макар да се прави рядко. Използваш основен кабел и свързваш модемите към централна база. — Арън обясни, че тъй като разполагаха с частични кодове, може да спестят време, като ги свържат, тоест да включат и допълнителни компютри.
Чувството, че времето неумолимо напредва, нарастваше с всяка минута; цялата група заработи на пълни обороти. Нетърпението достигна връхна точка, когато втори и трети принтер заработиха, сетне и други, и ето че навсякъде взеха да се гърчат разпечатки. Часовете се нижеха, умората прерасна в еуфория. Бяха ли отключили тайните на Матарезе?
