В дванайсет и десет на обед Арън Грийнуолд се изправи иззад компютъра на подиума и заговори.
— Чуйте ме всички. Запазете тишина, моля ви и ме изслушайте. В този момент разполагаме с повече материал, отколкото сме в състояние да възприемем, но трябва да смелим една огромна част. Предлагам да съберем каквото имаме до момента, да го сортираме по източници, да изнесем схванатите си сгърчени тела от тия убийствени столове и… да започнем да четем отново!
В три и половина следобед, близо дванайсет часа след първия пробив, огромната купчина хартия, излязла от принтера, бе систематизирана и групата специалисти се събра в приемната на първия етаж, за да изложи общите си заключения.
— Ужасяващо е и в същото време, трагично недостатъчно — започна Пиер Кампион. — Гибелна финансова вълна ще залее индустриалните нации. Буквално милиони хора ще загубят работата си, компании и корпорации ще рухнат.
— На този фон депресията от края на двайсетте ще изглежда като вълничка в детско басейнче — добави американецът.
— Проблемът е, че не разполагаме със солидна основа, на която да стъпим — обади се друг.
— И все пак разполагаме с насочващи данни, дами и господа — настоя Грийнуолд. — Те се съдържат в думите! Например „медии“ ще рече вестници, телевизия, „консолидирани мрежи“ — комуналните услуги, енергийните компании; в „таблици стат.“ лесно откриваме статистически таблици: застрахователни компании и техните клонове в здравеопазването. Има и други, сред тях се набиват в очи „трансфери“, „сривове“. Трансфери, момичета и момчета… тоест банки. Всеки замисъл от такъв мащаб неизбежно включва крупни капитали, които не присъстват в аналите на икономистите.
— Знаем кои са някои от банките, претопени посредством сливане или консолидация — намеси се Прайс. — От международните са.
— Четохме и за здравните организации, които се изяждат една друга — разсъждаваше на глас Лезли. — Печалбата е на първо място, пациентите отсъстват от списъка на приоритетите.
— Естествено, познати са ни много аналогичния явления — включи се и французинът, — но проблемът е, че в огромния материал, който изчетохме, не присъстват специфичните данни.
— Не бива да забравяме — вметна още един американец, — че онези от Матарезе не са глупаци… алчни психопати, зинали да погълнат света, това да, но не са глупаци. Отдавна подготвят замисъла, на който се натъкнахме, и трябва да признаем, че досега по всяка вероятност не са нарушавали закона.
— Естествено — потвърди Арън, — „на повърхността“ означава просто фраза, употребена за удобство. Не сме в състояние да разкрием очевидното, защото, както каза Пиер, не разполагаме със специфичните данни…
— С такива параметри действително не разполагаме — гневно ги прекъсна Камерън, — но пък имаме нещо друго и то ни е достатъчно, за да работим в момента! Със сигурност знаем, че четиримата, които Франк държи под наблюдение, са предани слуги на Матарезе. Започваме с тях, аз лично започвам с тях!
— Сам ли? — скочи от стола си Лезли Монтроуз и гневно го изгледа.
— Правил съм го и преди. Проникване и изправяне на индивидите един срещу друг. От всички глупави игрички в тоя занаят тази има най-висок процент на успех. Пък и нямаме време за каквото и да било друго. За Бога, всички чухте какво каза Кампион. Две седмици и пет дни!
— Но как тъй ще действаш сам? — възпротиви се и Грийнуолд.
— Е, малко преувеличавам. Ще убедя Шийлдс да ми предостави всички магически оръжия, с които разполагаме, а и няколко души.
— Което означава да заминеш за Щатите…
— Колкото е възможно по-бързо, Арън. Уотърс ще ме прехвърли, а държа и Лутър да бъде с мен, в случай, че се наложи да предприемем внезапно таен полет… без риск да изтече информация от някой по- доверчив колега от службата или проследяване на обичайните канали за получаване на разрешение.
— Идвам с вас, офицер Прайс — заяви Лезли.
— Очаквах подобно предложение, подполковник.
— Ние тук продължаваме — обеща Грийнуолд. — Моля ви, подсигурете пряка връзка, за да ви предоставим моментално всяка нова информация, до която се доберем.
— Смятай, че е сторено. — Прайс бръкна във вътрешния джоб на сакото си и измъкна радиопредавателя. — Лутър, подготви птичката за полет. След двайсет минути ще бъдем при теб.
Свръхзвуковият реактивен самолет на Кралските военновъздушни сили на Великобритания кацна на летище Дълес в 7,05 вечерта източно време. Кола на ЦРУ без маркировка откара Прайс, Монтроуз и Консидайн в Лангли, където Франк Шийлдс ги чакаше в кабинета си. Новодошлите поздравиха, представиха Лутър и Франк изложи подготвения план.
— Командир Консидайн…
— Приятно ми е да чуя, че ме повишавате, но Лутър е напълно достатъчно, сър.
— Благодаря, Лутър, сдобихме се със самолет „Рокуел“; намира се на частна писта във Вирджиния, на по-малко от четирийсет минути от Вашингтон. Одобряваш ли избора?
— Нямам възражения. Машината е добра, зависи колко дълъг полет се предвижда.
— В момента разстоянията не са проблем. Джеймисън Фаулър пътува непрестанно между Бостън, Мериленд, и Флорида; Стюарт Никълс и Албърт Уайтхед са в Ню Йорк, а Бенджамин Уолбърг е във Филаделфия. Нито една от тези отсечки не отстои на повече от три часа и половина, включително и Флорида.
— В такъв случай проблеми няма. Утре сутринта мога ли да проверя самолета, най-вече доколко е надежден?
— Заедно ще го проверим, Лутър. Искам да отида в Ню Йорк — прекъсна го Камерън.
— Ти пък какво разбираш, бе приятел?
— Зная просто, че трябва да бъда в Ню Йорк.
— В такъв случай по-добре най-напред ме изслушай — властно се намеси Шийлдс. — Според Джефри Уотърс, намислил си да притиснеш Уайтхед и всички останали, но поотделно, прав ли съм?
— Да. Един по един.
— Установихме, че Уайтхед напуска кабинета си между пет и четирийсет и пет и шест часа всяка вечер; ползва само една лимузина под наем. На път за апартамента си на Пето Авеню се отбива само на едно място. Това е бар на име „Темплърс“ в центъра Рокфелер. Управата му е подсигурила постоянна резервация. Изпива ни повече, ни по-малко от две мартинита с водка и се връща в колата.
— Много точно разписание.
— Това не е всичко. Съвсем дискретно заставихме фирмата, осигуряваща лимузината, да ни съдейства, тъй че в деня, който посочиш, шофьорът ще бъде от нашите. Направи връзката още на бара, свърши каквото трябва и придружи обекта до колата. Ще успееш ли?
— Разполагаш ли с всичките пики в ръка, можеш да вдигаш анонса колкото искаш.
— Искам да бъда с него — намеси се Монтроуз. — Тия хора са убийци, а както добре знаете, аз съм експерт по различните видове оръжия.
— Не е необходимо, Лезли…
— Напротив! И ти си причината, скъпи.
— Оставям без коментар — промърмори заместник-директорът. — Ще ти осигурим пост в някое сепаре.
— Ами аз? — попита Консидайн. — Някой трябва да се грижи за фланговете, това е правило в авиацията.
— Стига, Лутър! Ще изглежда, че ме прикриваш, а в края на краищата шофьорът ще бъде от нашите.
— Както кажеш, друже, но аз съм израснал на улицата, нали не си забравил? Всеки заместник може да бъде и чужд наемник.
— Преувеличаваш, приятелю.
— Колкото и да е невероятно, съгласен съм с Камерън — рече Шийлдс. — Но за твое успокоение, ще те разположим в централното помещение на бара, съгласен?
