коприна крак, впи пръсти в мускула и с все сила завъртя в посока обратна на часовниковата стрелка. Тялото на холандеца, за част от секундата загубило равновесие, се завъртя, Кам се хвърли напред и го блъсна в стената. Глух тътен отбеляза удара, главата посрещна инерцията и дребното човече изгуби съзнание. Свлече се на пода, свит като бебе; вещият познавач на бойните изкуства отново бе придобил предишния си безобиден вид.
Един по един командосите се съвземаха, леко зашеметени, но готови за истинска схватка.
— Какво беше това, по дяволите? — викна първият от офицерите на МИ-6, който вече се изправяше на крака.
— Армия нинджи, ако питаш мен — отвърна специалистът по алармите.
— Смахнат маниак в контешки дрехи — добави третият от екипа. — Най-добре ще е и на него да му пръсна малко от моя сок.
— Безвреден е, надявам се — намеси се Прайс. — Ако дозата се превиши, току виж, сме му размътили главата. А на нас ни е нужен с бистър ум.
— И десет от моите спринцовки не могат да се сравнят с ефекта от твоя удар.
— Добре тогава, прави каквото знаеш.
От вътрешния си джоб Кам извади навити на руло чертежи. Това бяха копия от подробния архитектурен план на къщата на Кайзерграхт, датиращ от началото на двайсети век и предоставен от общинския архив. Агентът се приготви да инжектира упойката на Матарайзен и Прайс излезе на площадката, последван от другите двама.
— Според тия скици, над този етаж има и друг, но стълбите свършват дотук.
— Забелязах го още отвън — добави специалистът по алармите, — виждат се очертанията на прозорци.
— Как се стига дотам? — попита вторият командос.
— Сигурно с асансьора, който без съмнение е програмиран — отвърна Камерън и отиде до шахтата, заключена с метална решетка. — Етажът очевидно е изолиран. Това тук е фалшив таван. Забелязвате ли линиите на свързване? Трябва да е подвижен.
— Не искате ли да повикаме асансьора отгоре?
— Защо не? — кимна Прайс. — Отвътре по-лесно ще работим, ще можем да проникнем и надолу.
— По-лесно ще е, вместо да рискуваме да пропаднем три етажа надолу в шахтата. В лодката, закотвена в канала, има инструменти. Да ги донеса ли?
— Побързай, ако обичаш.
Час по-късно, въоръжен с работещи на батерии бормашини и триони, екипът на Прайс успя да отмести фалшивия таван. Сантиметър по сантиметър прегледа стоманената плоча, укрепена с вертикални железни пръти. Отново прибегна до меката като глина субстанция, обгори очертанията и най-сетне с общи усилия отместиха плочата, набраха се на мускули и един по един стъпиха на скрития четвърти етаж. Онова, което откриха, предизвика всеобщо изумление.
— Та това е цял комуникационен център! — възкликна специалистът по алармите.
— Същинска ядрена база — присъедини се колегата му.
— Страховита работа! — додаде и третият. — Я погледнете, карта на света покрива цялата стена!
— Добре дошли в тайното светилище на Матарезе — едва чуто рече Камерън.
— Какво било?
— Няма значение. Но това е причината да сме тук. — Прайс извади мощния си радиопредавател, настроен за връзка с Лутър Консидайн и подполковник Монтроуз на борда на „Бристъл Фрейтър“ на летище Шифол. — Лутър?
— Какво става, драги?
— Ровим се в мръсотията и чакаме награди.
— Хубаво звучи. Мога ли вече да си ходя у дома?
— Смяната ти току-що започна, бе човек. В момента ми е нужна Лезли. Кажи на британския патрул да я доведе тук. Адресът е Кайзерграхт триста и десет, на входа откъм улицата има спряла кола без маркировка.
— Ами тя спи.
— Събуди я.
Подполковник Лезли Монтроуз сякаш бе по-изненадана дори от Прайс и командосите, тъй като разбираше действителните измерения на онова, което трябваше да оцени. Тя премина прохода между компютрите и се насочи към издигнатия подиум в центъра.
— Оборудването тук не е на световно ниво, то е супер класа. Преки сателитни предавания, трафик скрамблери, мигновена смяна пътя на сигнала… мили Боже, цялата тая уредба спокойно може да конкурира Стратегическото управление на военновъздушните сили, а и Лангли. Сигурно струва милиони, а като вземем предвид и спътниците, които обслужват само нея, навярно милиарди.
— Това ще рече цяла планина сложни връзки, прав ли съм?
— Планините са поне няколко, Кам.
— За да успееш, за да измъкнеш нещо от всички тия машинарии, ще ти са нужни помощници, отново ли съм прав?
— Колкото е възможно повече и колкото е възможно по-бързо.
— Някакви предложения?
— Едно-две ми идват на ума… Арън Грийнуолд от Силициевата долина. Той е творческият мозък зад няколко крупни компании, на ниво консултантска работа. Сещам се и за Пиер Кампион от Париж. Не е много известен, но е истински вълшебник, отдавна е изпреварил съвременниците си.
— Познаваш ли ги?
— Участваха в преподавателския състав, нает от Джи-две. Може и да ме помнят, но не гарантирам.
— Ще се наложи да си припомнят. Други?
— Проверете чрез военните. Когато даден екип от преподаватели си свършеше работата, пристигаха други.
— Което означава, че всички са били задълбочено проучени.
— Това е повече от ясно.
Франк Шийлдс здравата заработи във Вашингтон, а Джефри Уотърс се свърза с Дванайсети отдел в Париж. Изминаха четирийсет и осем часа, през които подполковник Монтроуз изучаваше различните компютри в комуникационния център на Матарезе. На третия ден сутринта седем от най-блестящите умове в модерната компютърна наука бяха събрани в Лондон и превозени от Лутър Консидайн до Амстердам. Къщата на Кайзерграхт бе запечатана, патрулираше нов екип от британския отдел МИ-6 в цивилно облекло. Командосите бяха се завърнали в Обединеното кралство; засега в резиденцията на Ван дер Меер пребиваваха Камерън, Лезли, седем изключително способни компютърни специалисти и четирима души обслужващ персонал, всичките англичани, които отлично владееха холандски.
Когато един от четиримата, които доскоро обслужваха компютрите на Матарезе, се обади и поиска да говори с господин Ван дер Меер, казаха му, че собственикът е предприел пътуване извън страната. Добре запознат с обстоятелствата, свързани с работата му, човекът заподозря нещо. С колата си отиде до къщата и доби известна представа какво се върши вътре. След което се обади на колегите си.
— Не доближавайте Кайзерграхт. Случило се е нещо необичайно!
Още от първата среща в приемната на долния етаж стана ясно, че Арън Грийнуолд от Калифорния ще бъде водач на групата компютърни експерти. Той беше четирийсетгодишен, слаб на вид, някои го намираха дори мършав; имаше приятно лице и мек приятен глас. Ако външността издаваше блясъка на неговия ум, то можеше да се открие в очите му. В тях се таеше нежност, ала бяха и проницателни, гледаха право в очите на събеседника, с известна вглъбеност, която говореше за пълна концентрация. Човек имаше чувството, че той отмахва пласт след пласт, откривайки у другия човек особености, които някой друг би пропуснал. Групата бе съставена от петима мъже, две жени и, естествено, Лезли Монтроуз. Настаниха се в съответните стаи, разопаковаха багажа си и скоро изготвиха предварителните планове. Събраха се в приемната на долния етаж и пръв заговори Грийнуолд.
— Ще подхождаме към всяка машина във възходящ ред, от алфа до омега, използвайки всички
