голямо изумление лесно се справил с двете яки момчета, убил едното и облякъл униформата му. След това трябва да е взел портфейлите, парите и документите им за самоличност, тъй като не ги открихме, и се втурнал навън.
— Кои са били агентите на смяна, Ребека от фермата Сънибрук и Полиана?
— Прекаляваш, Брей! — отново се намеси Антония. — Едно от тия момчета е било убито.
— Съжалявам… но това звучи налудничаво.
— Камерън Прайс може да ти опише невероятната техника на Матарайзен в бойните изкуства… Той самият за пръв път среща подобен противник. Естествено, претърсваме целия град, включили сме и лондонската полиция, без да им разясняваме причината да поискаме съдействие.
— Няма да го откриете — заяви Скофийлд. — Сигурно разполага с мрежа от верни слуги, които ще го скрият и ще уредят да напусне страната.
— И ние стигнахме до същия извод, но това не е най-голямата ми тревога. Безпокоя се най-вече за теб и Антония. Както казваме ние тук, от „Савой“ ви местим в „Риц“.
— Защо? — продължаваше да негодува Брей. — Ван дер Меер няма да се мотае из Лондон, а Гуидероне е мъртъв. Нищо не ме заплашва.
— В това не можем да бъдем сигурни — настоя шефът от МИ-5. — Не знаем дали Гуидероне е поддържал връзка с Матарайзен, а и не знаем какво е казал на холандеца. Гуидероне се готвеше за последното и най-важно за него убийство. Навярно се е подсигурил, използвайки Ван дер Меер, както го нарече ти.
— Твърде невероятно, ако не и невъзможно — сопна се Скофийлд. — Ако съм си свършил работата, с което обикновено мога да се похваля, аз осъществих разцеплението между Гуидероне и Кайзерграхт.
— При цялото ми уважение, стари приятелю, никой от нас не може да предвиди докъде са готови да стигнат другите при изключителен натиск. Това е непредсказуема територия.
— Добре тогава, местим се в „Риц“.
— Благодаря ти, Брей — рече Антония.
Телефонът на бюрото иззвъня.
— Моля? — обади се Уотърс. Миг-два стоя заслушан, след което затвори и се вгледа в приятелите си.
— Обаждат се от патрулните коли, току-що са засекли Матарайзен. Той забелязал автомобила и побягнал към метрото. Преследването е в ход.
— Защо смятат, че е бил той?
— Първо заради дрехите, а освен това разпространихме и описание въз основа на снимките, които направихме, когато го докарахме от Амстердам.
— Като спомена Амстердам, възможно ли е в онези компютри да има някакви данни за Лондон? Начини за свръзка, или канали?
— Там няма нищо — отвърна сър Джефри. — Обадих се на Грийнуолд в къщата на Кайзерграхт. Успя да открие само неясни данни за улици и паметници, но те датират отпреди месеци. Места за срещи, които отдавна не се използват. — Телефонът отново зазвъня и сър Джефри грабна слушалката. — Моля? — Заслушан в гласа отсреща, той се втренчи в стъкленото преспапие. Най-сетне докладът приключи, той стисна за миг очи и затвори, без да каже нито дума. — Изгубили са го — въздъхна и се отпусна в стола си.
— Алармирайте всички частни летища — предложи Брей, — той ще използва някое от тях.
— Къде ще отиде? — попита Антония. — В Амстердам не може да се върне. Има ли други къщи, в Холандия или в някоя друга страна?
— И да има, невъзможно би било да ги открием. Той оперира посредством холдинги и фалшиви корпорации, също както службата за отдаване на лимузини под наем и групата Аргус. Предвид средствата, с които разполага, сигурно притежава много други жилища, но ни е нужна документална следа, с каквато не разполагаме.
— Няма ли адвокати? — попита Антония. — Сигурно използва услугите на правна кантора.
— Вероятно са десетки, и то в най-различни страни. Проследихме групата Аргус до Марсилия. Офисът се състои от две помещения, тоалетна и една секретарка, чиято единствена работа е да препраща писма и друга поща до Барселона, откъдето попадат в секция до поискване в Милано. Схващате ли картинката, приятели?
— В три измерения — поклати глава Скофийлд. — Объркване, заличаване на следите, неуловимост. Изненадва ме обаче междинният пункт в Милано. Това навежда на мисълта, че някой е поел района на Паравачини, един от крупните играчи.
— В тази връзка аз също имам някои съмнения — рече Уотърс. — Ако съм на прав път, те определено бързо са се съвзели.
— С твърде голяма бързина — прекъсна го Брандън, — което означава, че някой на място е приел властта. — Скофийлд се обърна към Антония. — Какво ще кажеш за една кратка ваканция край езерото Комо, любов моя? Не се колебай, защото сър Голямото Прасе плаща, аз не бих могъл да си го позволя.
— Струва ми се, за Комо вече платих — вметна Уотърс.
— Което включва услугите на несравнимия дон Силвио Тогаци, който вече сигурно притежава повечето от онова, което си струва, в Милано, а без съмнение и съюзите на пощенските служители. Един истински мафиозо никога не би ги пренебрегнал, невидимите комуникации са твърде важни.
— Секцията до поискване?
— Именно. Сигурно предаването става през междинни пунктове, някоя бедна душа получава хиляда лирети, за да предаде пратката на друга бедна душа, която я предава на трета и така нататък, докато достигнат големия играч. Ние ще бъдем там, когато това стане и едва ли държиш да чуеш каква тактика ще приложим. Боя се да не нараня чувствата ти, но пък трофей на всяка цена ще донесем, това ти обещавам.
— При това положение чувствата ми не могат да бъдат наранени. Просто не ми носете труп. Трупът не може да говори.
Ян ван дер Меер Матарайзен стоеше превит в една телефонна кабина на оживения Пикадили Съркъс. Устата му бе пълна с тампони памук, които бе пробил със зъби, за да симулира кръвоизлива. Той тъкмо сваляше дегизировката, когато чу сигнал свободно в отговор на набрания телефон оттатък Ламанша, в Брюксел.
— Ало — обади се гласът от Белгия.
— Аз съм. Имате ли вече информация и ако отговорът е положителен, за колко време можете да направите необходимото?
— Разполагам с информация и съм готов да направя необходимото, щом ми наредите.
— Първо информацията.
— Частното игрище за голф се нарича Флийтуд. Намира се на трийсет и шест километра северозападно от Лондон, а дотам се стига по следните маршрути…
— Районът ми е познат, дотам ще ме откара такси. Подготовката?
— Малък самолет, „Чесна“ с витлов двигател, ще кацне между единайсета дупка и дванайсета позиция — това е най-големият равнинен участък и същевременно най-отдалечен от къщичката на клуба. Ще бъде там около четири и четирийсет и пет, когато все още е светло, но недостатъчно за играчите, макар че по това време на годината няма голям наплив. Ще ви откарат на едно летище в Шотландия, където ви чака вашият реактивен самолет. Планът за полет в посока Марсилия ще бъде изготвен на името на една от вашите корпорации с непопълнен час на излитане и при гарантирано разрешение. Всичко е готово, да действам ли?
— Веднага.
Ян ван дер Меер уби останалата част от времето в едно кино. В три часа спря такси и поръча на шофьора да го откара в голфклуб Флийтуд. Пристигнаха в четири и десет, заради натовареното движение и Ван дер Меер нареди на шофьора да обиколи игрището. Четиринайсет минути по-късно холандецът откри флагчето на дванайсета дупка; след малко спря таксито, плати на шофьора, излезе от автомобила и тръгна да се връща обратно, а колата се скри зад завоя.
