— Джефри не знае, че едно нещо е достатъчно да се каже само веднъж, не, той държи да го повтори трийсет пъти.
— Ти непрестанно спореше с него, Брей.
— И не без основание, дявол да го вземе, защото той не ми е нужен! Аз си имам Тогаци.
— От което, както знаеш, Джеф изобщо не е във възторг.
— Защото мрази италианците.
— Не, той просто храни известни опасения, тъй като е принуден да работи заедно с този небезизвестен италиански мафиот.
— Това са глупости. Някои от най-добрите си оперативни агенти италианското разузнаване е открило именно в мафията. На всичкото отгоре Силвио от години няма нищо общо с мафията. Почетното му оттегляне е известен факт.
— Колко великодушно от негова страна. — Телефонът звънна и Тони вдигна апарата от старинната масичка, застлана с кожа. — Моля?
— Това трябва да е прекрасната Антония, една средиземноморска перла, която никога не съм срещал, ала ще прекарам в трепетно вълнение миговете на очакване, преди да имам честта да целуна ръката й.
— Английският ви е невероятен… Вие ли сте, синьор Тогаци?
— Същият, а дълго време учих езика при един истински майстор, вашия изключителен спътник.
— Така си и помислих. Ето, свързвам ви с… майстора.
— Долавям извивките на Маре Ностра в говора ви, хубавице! — не я оставяше Тогаци.
— Колко сте мил. Аз пък от години полагам усилия да го премахна. — Тя подаде слушалката на Скофийлд, който вече клатеше глава и сочеше леглото с молба да подремне.
— Здрасти, омразен макаронаджия.
— Неизменно учтивият Брандън. Как е оная фъшкия янки? Май такъв е изразът, а? Разбирам, че вече си тук.
— Не, аз съм просто клонинг, който има нужда от няколко часа сън.
— Не сега, стари приятелю, чака ни работа. Съобщението от пощата в Милано гласи, че е пристигнала друга пратка за секция „до поискване“ от Барселона, за синьор Дел Монте Четвърти. „Дел Монте“ е често срещано име в Италия, „Четвърти“ ще рече код, идентифициращ получателя. Следващата кола се очаква в три днес следобед. Моят помощник ще задържи материала под претекст, че ще се получи с последната доставка. Трябва да бъдем там.
— Та аз току-що идвам оттам! Не държиш ли на заплата някоя „сянка“, която да може да проследи кой ще дойде за пратката?
— Последната поща от Барселона е била преди шест дни. Кога ще има друга?
— О, господи, прав си! Обектът на Кайзерграхт е затворен…
— Какво?
— Много ни се събра тая седмица, по-късно ще ти разкажа. И все пак имаш право, няма да ни се удаде друг шанс да набележим връзката в Милано. Откъде ще ме вземеш?
— Излез през западния вход, все едно се каниш да се разходиш из градините. Тръгни по пътеката, която минава покрай насипа на пътя към вилата и поеми нагоре по улицата към Беладжио. Там ще се срещнем.
— Не съм въоръжен… заради проклетите металотърсачи… а без оръжие никъде няма да мръдна. Разполагаш ли с нещо подходящо?
— В Лигурско море дали има вода?
— Така си и помислих. Ще се видим след петнайсетина-двайсет минути. — Скофийлд затвори телефона и се обърна към Антония. — Чу ли разговора?
— Правилно се досети. Само че това за оръжието никак не ми допада.
— Навярно изобщо няма да ми потрябва, но предпочитам да не се разхождам беззащитен на вражеска територия. Не си забравила какво беше някога, нали?
— Не съм, скъпи. Също така си спомням, че тогава ти беше и доста по-млад. А Тогаци е по-стар от теб. Двама старци да подхващат занимания, които отдавна са загърбили.
— Както си почнала, защо не вземеш да ни мумифицираш. Къде са ми обувките с гумени подметки?
— В шкафа.
— Никога не тръгвай да вършиш нещо важно без обувки с дебели, поглъщащи шума подметки.
— Няма да бъдеш сам, нали? Старците имат нужда от млади мъже.
— Силвио сигурно ще доведе двама-трима младоци.
— Надявам се, че знаете какво вършите.
— Не се надявай, бъди сигурна.
Разстоянието до Милано взеха за рекордно кратко време. Скофийлд и Тогаци приложиха перфектна тактика за бързо проследяване. Двама от охраната на дона седнаха отпред, втора кола с други трима ги следваше; щяха да се срещнат една пряка преди централната поща на Милано. Служителят, помощник на Тогаци, им бе предоставил скица на секция „до поискване“, което бе първо условие за прилагането на правилна стратегия. Телохранителите на дона, всички с радиопредаватели, боднати в сгъвката на реверите им, щяха да се разположат вътре, на еднакви разстояния един от друг, от гишето до изхода, а шофьорът щеше да остане отвън, близо до колата на Тогаци. Довереникът на дона щеше да даде знак на най-близо стоящия телохранител, когато получателят вземеше пратката от Барселона; той на свой ред щеше да насочи другите, описвайки им обекта.
Тогаци остана в своята кола, въоръжен с високоскоростен фотоапарат с телеобектив, а Скофийлд бе застанал наблизо, наблюдаваше вратата и слушаше какво си говорят телохранителите. Ето че се заслуша в онова, което очакваше.
— Мъж в опърпани дрехи, скъсано яке и омачкани панталони.
— Виждам го — рече Брей, забелязал получателя, нисичък човечец, който вървеше с бърза крачка. — Ти виждаш ли го, Силвио?
— Естествено. Насочва се към оставените велосипеди. Не се бавете! Някой да дойде да извади мотора от багажника. Последвайте го.
Най-бързият от телохранителите изпълни заповедта, извади мотора, запали двигателя, метна се на седалката и след секунди беше по петите на онзи с велосипеда. Няколко минути по-късно преследвачът се обади по радиото:
— В най-гадната част на града хлътна, синьор! Велосипедът е нов и много скъп. Страх ме е да не ме очистят.
— Още по-страшно ще стане, ако го изпуснеш, приятелю — рече дон Силвио Тогаци.
— Всемогъщи Боже, предаде пакетчето на друг просяк!
— Не се отделяй от него — заповяда донът.
— Побягна по улицата към една стара църква, синьор. Млад свещеник излиза на стълбите! Онзи му подава плика. Това е Църквата на Светото причастие.
— Скрий мотора и остани там. Ако свещеникът тръгне нанякъде, последвай го, capisce18?
— С цялото ми сърце и душа, дон Силвио.
— Grazie. Ще бъдеш възнаграден.
— Prego, дон… Напуска църквата! Тръгва нагоре по тротоара. Спира до една кола, много стара, много очукана.
— Най-безопасната за такъв квартал — отбеляза Тогаци. — Какъв модел е?
— Не мога да кажа. Толкова е смачкана и изподраскана. Малка е, капакът е наполовина откъртен, навярно е фиат.
— Номерът?
— Табелата е усукана, надраскана… Свещеникът се качва и пали.
— Не го изпускай, следвай го доколкото е възможно. Твоите приятелчета са в другата кола, ние ще бъдем в тази. Съобщавай за всеки завой… Брандън, качвай се.
Последвалото разкритие бе крайно изненадващо, тъй като имението Паравачини все едно бе затворено за посетители, поддържаше го малобройна прислуга, знамето на рода бе свалено наполовина, което
