мога да се свържа с нашия човек в Лондон и това ме тревожи. МИ-пет ли са го хванали? И ако е така, проговорил ли е? Жена му твърди, че не знае нищо, но тя поначало не е била посветена. Настоящото положение е крайно обезпокоително. На следващите страници ще откриете кодираните късовълнови предавания за секторите в реда, в който са извършени. Това са обширни региони, специфичните данни трябва да сте запомнили. Използвайте компютърния си достъп за дешифриране. Ако действително реша да сменя местонахождението си, то ще използвам някоя от безбройните възможни бази, които са достатъчно добре оборудвани, а и там никой не ще бъде в състояние да ме открие. Останете на поста си. Моментът настъпва. Светът ще се промени.“ Тук свършва, няма подпис, естествено, но това е Матарайзен. Невероятната ирония се състои в това, че Гуидероне, собственият му довереник, ако не и върховен водач, уби тяхната къртица в Лондон, този, когото той не можа да открие. А още по-невероятно е онова, което аз самият постигнах чрез Ленард Фредерикс, да разединя двамата копелдаци… Зная, че думите ми не ще ви обидят, отче, с поведението си вие много по-злостно скверните църквата.
— Не се чувствам обиден — рече красивият благ кардинал с леден глас. — Възмутен съм до дъното на душата си. Аз съм не само висш сановник на светата църква, аз съм й посветил живота си. Да свързвате името ми с някаква налудничава глобална икономическа конспирация е пълна безсмислица и светият отец без съмнение ще прозре истината. Това е просто поредната филипика срещу католицизма, а ние сме навикнали да ги понасяме.
— Е сега вече, кардинале, сам се издаде. Кой ти е споменавал глобалната икономика?
Паравачини рязко извърна глава към Брей. Знаеше, че е попаднал в капан.
— Нямам какво повече да кажа.
— В такъв случай ще трябва да ти пообработя физиономията, за да те чуя. — Скофийлд сложи листата и плика на дървения под, изправи се и застрашително пристъпи към висшия католически сановник.
— Не е нужно да нараняваш нежните си ръце, стари приятелю — рече Тогаци, като се отдалечи от перилото. — Дадох фотоапарата на един от моите хора. Той сигурно ще заснеме тялото на моравата, а заедно с останалите снимки поредността ще бъде повече от ясна. Момчето ще ми донесе фотоапарата, а ти ще вдигнеш плика от Барселона пред нашия прегрешил кардинал. Доказателството ще бъде неоспоримо.
— Повече от убедително — съгласи се Брандън.
— Освен това моите приятели имат приятели в курията. Този изменник ще стане позор за църквата, парий в собствения си свят.
Внезапно, без никакво предупреждение кардинал Паравачини скочи от стола си и изтръгна пистолета от ръката на Тогаци. Още преди Скофийлд да успее да реагира, свещеникът опря пистолета в слепоочието си и стреля.
— Morte prima di disonore — промълви дон Силвио, като сведе очи към тялото с раздробен череп. — Това е стар италиански израз, от шестнайсети век.
— Смърт пред позора — също тъй тихо отвърна Брандън. — Модата да го пишат по татуировките го направи банален, но до това се свежда в крайна сметка. Този човек притежаваше власт, богатство, огромно влияние в църквата и извън нея. Отнемеш ли му го, нищо не остава.
— Rispetto24 — рече Тогаци. — Радвал се е на уважение, а без него би загубил мъжеството си. Мъжът в Италия, и особено ако той е свещеник, трябва на всяка цена да запази мъжеството си.
— Дотук приключваме с италианския клон на Матарезе. Ще трябва да изпратим материала на компютърните вълшебници в Амстердам. Може би те ще открият нещо. Само с това разполагаме. — Телефонът на яхтата звънна и стресна двамата мъже. Прозвучаха пет сигнала, преди Брандън да го открие. — Buon giorno — каза той, готов да предаде слушалката на Тогаци, ако отсреща заговорят твърде бързо на местния език. Думите обаче бяха ясно произнесени на английски; говореше жена.
— Проляхте кръвта на един Паравачини, един почитан човек. Ще платите за това.
В имението, застанала на прозореца в библиотеката, прислужницата затвори телефона и остави бинокъла на близката масичка. По бузите й се стичаха сълзи; любовникът й си бе отишъл, а заедно с него и оня живот, който тя никога повече нямаше да има.
Трийсет и четвърта глава
— Вие тримата трябва да се върнете в Лондон. — Франк Шийлдс се бе свързал по телефона с Прайс във Филаделфия. — И това трябва да стане веднага.
— Какво направихте с Уолбърг?
— Ние тук ще се погрижим. Нашите хора вече бяха там, изнесли са тялото и са отстранили всички следи от самоубийството. В пресата нищо няма да излезе, лицето просто е изчезнало.
— Никой друг ли не е живял в къщата?
— Само един иконом, прислужник или както там им казват. Обитавал стая на етажа, където открихте Уолбърг. Бил правоспособен болногледач, а Уолбърг го наел, защото си падал малко нещо ипохондрик. Съпругата му починала преди няколко години, двете му дъщери са омъжени и живеят в Лос Анжелис и Сан Антонио. Не се очакват усложнения. Телефонният секретар се включва на запис за отсъствие от града.
— Ти какво очакваш?
— Надявам се онези три приятелчета от Матарезе, Фаулър, Уайтхед и Никълс, да изпаднат в паника, като не успеят да го открият. Пък ако и ти си свършил работата в Ню Йорк и Палм Бийч, ще си помислят най-лошото и ще почнат да си търсят убежище. Тогава можем да очакваме и да допуснат грешки.
— Аз наистина си свърших работата, Франк. А как да разбирам необходимостта от присъствието ни в Лондон?
— Дръж се здраво или най-добре седни. Матарайзен е избягал от МИ-пет.
— Невъзможно! — изкрещя Прайс.
— Напротив, оказа се напълно възможно. — Няма да навлизам в подробности, това е истината и се предполага, че вече пътува някъде из Европа.
— Всемогъщи Боже!
— Това не е всичко. Скофийлд и неговият приятел Тогаци са открили връзката на Матарезе в Милано. Въпросният кардинал Паравачини, когото споменаваш в доклада си.
— Не се учудвам — отбеляза Прайс. — На сигурно място ли е?
— Не, самоубил се е. Прострелял се в главата, като разбрал, че е разкрит.
— Дали са му пистолет?
— Дръпнал го от ръката на стария Тогаци. Въпросът е, че посредством верига от куриери кардиналът получил пратка от Матарайзен. По-съществените данни са компютърно кодирани, затова са препратени на Кайзерграхт. Най-важното е, че Матарезе ускоряват изпълнението на плана…
— Ускоряват — викна Прайс. — Та ние бездруго разполагаме с броени дни!
— Затова и Скофийлд настоява да се върнеш. Не казва защо, нито на мен, нито на Джефри. Това трябвало да свършите само вие двамата.
— Лаконично се изразява старият вълк!
— Всички имате билети за полета на Конкорд утре сутринта в девет и половина от летище Кенеди. Пилотът е капитан Терънс Хендерсън, наш добър приятел от МИ-пет. Ще ви посрещне в чакалнята и ще ви придружи до самолета.
— Не ни остава много време.
— Хеликоптер ще ви вземе от откритата площадка западно от паркинга на хотела и ще ви откара където трябва. Подсигурили сме разрешение за полета. Хеликоптерът ще пристигне след петдесетина минути.
— Тая смяна на часовите зони направо ще ни съсипе.
— Въртележката едва започва. На Хийтроу ще ви чака друг самолет. Лейтенант Консидайн ще ви достави директно в Милано, при Брандън и Тогаци.
— Както неведнъж съм ти казвал, Жмичка, ти си истинско съкровище.
— Никога не съм го крил, Кам. Стягайте си багажа.
