че оттам виждал езерото и пътищата. Това му бил наблюдателният пост.
— Che cosa?22 — викна някой откъм вратата. След миг се появи висок едър мъж с изкривено от гняв лице. — Нещастни червеи, видях ви как допълзяхте по пътя, но не забелязах да си тръгвате! Какво се мотаете тук?
— A spiacente, signore23 — отвърна вторият от хората на Тогаци, обърна длани нагоре, протегна ръце и бавно тръгна към горилата. — Дойдохме да почетем паметта на великия дон Карло… — Застана между приятеля си и наемника на Матарезе. Не за пръв път прилагаха този трик, целящ да пресече линията на видимост. Приятелят му тутакси извади от джоба си пистолет със заглушител. В мига, когато помощникът му продължи да върви, откривайки мъжа в рамката на вратата, той даде два изстрела със смъртоносна точност и шефът на тукашната охрана падна мъртъв.
Жената пое дъх да изпищи; вторият от хората на Тогаци се втурна към нея, сложи ръка на устата й, а с другата й нанесе удар в гърдите с такава сила, че въздухът излетя от дробовете й, заглушавайки звука. От джобовете си мъжът извади тънко въже и широка лепенка, завърза прислужницата за един дървен стол и сложи лепенката на устата й.
— Сега сме сигурни, че няма да мърда оттук.
— Свършихме — рече помощникът му. — Чисто е. Да вървим на следващата позиция.
Вторият автомобил спря за кратко. Скофийлд и Тогаци слязоха и тръгнаха бързо към близката гора, доколкото позволяваха отслабващите им крака. Колата продължи по пътя с изключен двигател и спря на моравата отляво на голямата къща, невидима откъм яхтата. Третият и четвъртият от групата на дона стъпиха на тревата, безшумно затвориха вратите и тръгнаха покрай стената на къщата. Спряха, когато достигнаха откритата южна морава. Прекрачеха ли по-нататък, от яхтата щяха да ги забележат. Което бе недопустимо, тъй като онези, заради които бяха дошли, се намираха на яхтата, а те трябваше да пресекат всички възможни изходи. Тъкмо затова хората на дона от първия автомобил бяха разположени отдясно на голямата къща, прикрили се на десет стъпки от чакълената пътека. Схема на действие тип пинсета, фланговете подсигурени.
Две бяха причините, за да изберат точно тази тактика. Първото и най-важно съображение бе числеността на наемниците. Нямаше как да разберат на колко души могат да се натъкнат. А второто бе напълно реалната възможност, ако хората на Тогаци бъдат забелязани, кардинал Паравачини да унищожи материала от Барселона, например да подпали плика. И тъй, най-важно бе да се предотврати бягството на когото и да било от имението и да се използва елементът изненада.
За да изпълнят второто условие, Скофийлд и донът се съблякоха в гората край езерото. Останаха по бански, а на кръста си вързаха непромокаеми торбички, в които носеха пистолетите си. Предвид възрастта и двамата носеха шнорхели, да изминат спокойно разстоянието под вода. Целта им бе да достигнат десния борд на яхтата, където имаше метална стълбичка за плувци, пожелали да се върнат на долната палуба. Принудени да си припомнят някогашни превъплъщения от Италия, Сицилия и Черно море, двамата бивши суперспособни тайни агенти се гмурнаха във водите на езерото Комо.
Брандън и Тогаци се подразниха от необходимостта да използват шнорхелите, но поне не се чувстваха прекалено изморени, когато достигнаха стълбичката. Донът се закашля и Скофийлд се принуди да потопи главата му под водата. Тогаци изплува, в очите му се четеше бяс, ала Брей сложи пръст на устните си и донът разбра. Не биваше да издават и звук. Скофийлд отвори непромокаемата кесийка и измъкна оръжието си; Тогаци го последва. Кимнаха си един на друг и Брандън заизкачва стълбата. Някъде към средата на корпуса стана ясно, че донът не е в състояние повече да сдържа кашлицата си, тъй като вода бе проникнала в шнорхела му.
Откъм палубата възмутени гласове забъбриха на италиански.
— Какво беше това?
— На стълбата има някой! Ще видя…
— Не губи нито миг. Ето, взимай това и бягай! Иди до къщата и повикай Бруно.
Скофийлд се прехвърли на палубата, с пистолет, насочен към кардинал Паравачини.
— На ваше място не бих правил излишни движения. Може пък да реша, че на църквата ще й олекне, ако ви очистя. — Брей сложи край на любезностите и кресна: — Спри го, тръгва към пътеката! Вземи пратката!
Показа се Тогаци, който с мъка прехвърли скованото си мършаво тяло, но това явно не му пречеше да сипе цветисти ругатни. Сетне жално приплака на английски:
— Какво става с телата ни? Преди бяха много по-послушни.
— Дон Силвио! — възкликна кардиналът. — Вие сте на страната на това американско прасе?
— О, да, ваше високопреосвещенство — отвърна Тогаци. — И то отпреди много години, когато започнахте да позорите Църквата ни с издигането си във Ватикана.
В далечината, на моравите отвъд яхтата, фигури се стрелкаха между статуите, ловци, които преследваха фалшивия свещеник, побягнал с пратката от Барселона. Чуха се изстрели, два куршума рикошираха, посипаха се отломки мрамор. Скофийлд се хвърли към отсрещната страна на палубата.
— За Бога, не го убивайте! — ревна той. Чу се крясък и стрелбата престана. Някой извика откъм моравата:
— Твърде късно, signore. Тоя пръв стреля по нас, рани Паоло в крака. Като се откри, го гръмнахме.
— Донеси плика тук и заведи Паоло на лекар! Бързо! — Брандън се върна при умълчалия се кардинал, прикован от пистолета на Тогаци. — С огромно удоволствие лично бих ви предал на папата. За жалост, имаме по-неотложни въпроси за решаване.
— Аз ще се заема, стари приятелю — рече дон Силвио. — Някоя и друга благословия няма да ми е излишна.
По мостчето изтича човек от групата на Тогаци, който носеше пратката от Барселона. Предаде я на Скофийлд и набързо обясни, че се връща обратно, за да откара ранения си приятел на „частен лекар“, личен познат на дона. Брандън разкъса дебелия плик и разгърна листата. Седна в близкия стол и се зачете, усещайки, че кардинал Паравачини го фиксира с поглед.
След няколко минути Скофийлд пусна листата в скута си и вдигна очи към кардинала.
— Голяма промяна, а, отче?
— Нямам представа за какво говорите — отвърна Паравачини. — Не съм чел това, тъй като то не е мое. Ако сте забелязали, пликът е адресиран до някой си Дел Монте, а това не е моето име. Личната кореспонденция, също като изповедта, е неприкосновена.
— Сериозно? Защо тогава писмото беше отворено?
— По волята на моя млад послушник, когото убихте. Ще се моля за душата му, дори за душите на онези, които го убиха, както Исус се е молил за римляните, разпънали го на кръста.
— Звучи красиво. И все пак защо този млад човек ви донесе това?
— Трябваше да попитате него. За жалост сега това е невъзможно. Допускам, че писмото е било погрешно оставено в пощенската ми кутия в Беладжио, която използвам, когато съм далеч от Рим.
— Дел Монте ни най-малко не наподобява Паравачини.
— В бързината се допускат грешки, особено когато млад човек се старае да бъде в услуга на своя далеч по-възрастен наставник.
— Значи е бил свещеник?
— Не. Той бе един обещаващ младеж, който за нещастие се отклони от вярата си, а и от закона…
— Ваше високопреосвещенство — рязко се намеси Тогаци, — напразно губите време, а лъжите само умножават греховете ви. Направих снимки, от Милано, от първия до третия куриер, който дойде в Беладжио. Никой не е спирал пред никаква пощенска кутия. Преди да се оттеглим, снимах този човек. Носеше свещеническа яка и безпогрешно откри пътя към имението Паравачини.
— Шокирате ме, дон Силвио. Говорите неща, които изобщо не са ми известни, а отговорите са у един мъртвец, убит от този смахнат американец.
— И ти не си губи времето, стари приятелю — обърна се Тогаци към Брандън. — Имаме си начини да се справяме с подобни невероятни лицемери. Каква промяна спомена преди малко?
— Новината не е добра — отвърна Скофийлд, като вдигна листата. — Ускоряват изпълнението… Матарайзен е решил да избързат… Ето слушай. „Скоро ще обявя нова дата, вероятно от друго място. Не
