— Кипна ми и се обадих на Хеншо по телефона — аз си мислех, че е Хеншо — и му казах, че ако не плати, направо да забрави за червения ягуар!
— Та за какво бяха онези пари? — настояваше Монтроуз.
— Нали това ви обяснявам, заклех се да не казвам на никого.
Джефри Уотърс бръкна в джоба си и извади за втори път картата на служител в МИ-5, отвори я и рече:
— Мисля, че сега ще трябва да ни кажете, приятелю, или ще бъдете обвинен в държавна измяна.
— Измяна, не, никога! Аз съм член на гражданската отбрана!
— Тя не съществува от десет години.
— Говорете — обади се и Прайс.
— Добре де, не искам да си създавам неприятности с такива като вас… Някъде преди две години Хеншо ми каза, че искал първокласен сейф, всъщност нещо като малка каса, която да се скрие в стоманения под на багажника на ягуара така, че откъм долната част на купето да не си личи нищо. Цяла седмица бачкахме като луди, макар че той го искаше за два дни. Наложи се да зарежем всичко останало — правилно му написах тая сметка, наистина! Особено след като даде на друг сервиз да му монтира ключалката за багажника. Без него никой не може да разбере къде е оная пущина!
— Човекът от търговската банка появявал ли се е след това? — попита Камерън.
— Не, той не, но колегите му идваха.
— Защо?
— Всеки път, когато прибирахме ягуара за ремонт, един от ония идваше да проверява поправките. Честно ви казвам, тая работа никак не ми харесваше, обиждаше ме също както и онова с ключалката на багажника. Аз се славя с добро име, хората ми имат безкрайно доверие.
— Онези хора оставали ли са при колата?
— Откъде да помня, обикновено си имах и друга работа.
— Благодаря ви, господин Нойс — рече Джефри Уотърс. — Помогнахте ни изключително много. Короната ще оцени сътрудничеството ви.
— Слава Богу!
Червеният ягуар стоеше паркиран в триместния гараж в задната част на къщата на Белгрейвия Скуеър. Роджър Брустър беше измъкнал огромната кутия с инструменти на баща си, а в работилницата беше открил и оксижен. Прайс държеше чертежите, които бяха взели от сервиза на Алфред Нойс, а Брустър младши отвори багажника на червения ягуар.
— Навремето седях на тезгяха и с часове гледах как татко човърка нещо по колите — разказваше Роджър. — Не знам дали е бил добър механик, или не, но обикновено се справяше доста добре с всичко, с което се захванеше, защото умееше да се концентрира… Готово — оповести той, като отпра постелката на багажника и откри металния под, след което взе оксижена и си сложи предпазните очила. — Бихте ли очертали участъка с тебешир, господин Прайс?
— Сигурен ли си, че не искаш аз да го направя? — попита Камерън. Той държеше кутия с бял тебешир и чертежите от сервиза в Сейнт Олбънс.
— Не, по две причини — отвърна синът. — Ако тук открием нещо, бих искал лично да пипна тоя негодник, а как по-добре да го сторя, освен с инструментите на баща ми?
Роджър Брустър се залови за работа, синкавобелият пламък постепенно стопяваше стоманата на багажника, очертавайки идеален правоъгълник. Когато свърши, той поля участъка със студена вода; водата изцвъртя и покри с пара вътрешната част на вдигнатия капак на багажника. След това юношата взе чук и изчука изрязаното парче по края така, че то изчезна в тъмната дупка отдолу. Роджър взе клещи от сандъчето с инструменти, бръкна вътре, извади металното парче от дупката и го пусна на пода. Отвътре се видя малка здрава каса със зацапана шайба в центъра. Прайс отново се зае да изучава чертежите от сервиза в Сейнт Олбънс, разчитайки нещо, което на Джералд Хеншо никога не му беше идвало наум да заподозре: поредицата от цифри за ключалката, описани от манчестърската компания за сейфове и каси.
Извадиха съдържанието навън и подредиха всичко едно до друго върху тезгяха. Имаше малка купчинка разписки, платими на приносителя в определена последователност от дати, първата беше отпреди седем седмици — сутринта, когато лейди Алиша бе убита; четири ключа от четири различни врати, вероятно апартаментите на любовниците на Хеншо; няколко пътнически чека с изтекъл срок; смачкани шифровани бележки, които не можеха да бъдат прочетени от друг, освен от мъжа, който бе изчезнал и считан за мъртъв.
— Ама че бъркотия! — възкликна Уотърс. — Къде ще ни отведат тези неща?
— Най-напред — отвърна Прайс, — явно по този начин са му плащали… хората, които стоят зад отвличането и убийството на лейди Алиша. Неврачен автосервиз недалеч от Лондон, чийто собственик е не особено схватлив работяга, но страшно се впечатлява от тузари, както сам ги нарича.
— Това е очевидно, драги, само че Нойс беше напълно откровен, каза ни всичко, което знаеше. Струва ми се, че не е скрил нищо от нас.
— Ти не му даде никакъв шанс, Джефри — обади се Монтроуз.
— Значи успяхме да открием един невероятно хитър начин за врузка, но не можем да я проследим. Никакви лица, никакви описания, въобще никакви улики. Пфу! Всичко отива по дяволите!
— Съгласна съм с теб — прекъсна го Лезли. — Не вярвам господин Нойс нарочно да е скрил някои работи от нас, но нещо ме притеснява.
— Какво? — попита Камерън.
— На няколко пъти повтори как добре му вървял бизнесът, колко добро име имал и най-вече как въобще не бил притеснен за пари…
— На мен преди ми изпя друга песен — обади се Роджър Брустър. — Постоянно хленчеше как го бил закъсал и как не успявал да си плаща сметките и заплатите на работниците. За малко не ми падна на колене, когато му показах парите.
— Това ми звучи по-достоверно — продължи Монтроуз. — Ако бизнесът му върви чак толкова добре, както искаше да ни внуши, защо сервизът му не е по-голям, с места за повече коли? Пък и вътре видях само двама механици, което едва ли може да се нарече голям персонал.
— Може би е излъгал, за да ни направи добро впечатление — обясни Прайс. — Като имаме предвид картата, която Джефри току тикаше под носа му, няма нищо чудно.
— Съгласна съм, но тук има едно противоречие. Той говореше за счетоводителите на Брустър направо с обожание. Те си вършели работата, и той неговата, защо да вдига излишен шум?
— За да задържи Хеншо като клиент — отвърна риторично Уотърс. — Къде е противоречието?
— Нещата просто не стоят така, Джефри. След като съпругът ми почина, се наложи да се оправям с ремонта на колата. Автомонтьорите са доста нахално племе и не ми се вярва тук положението да е по- различно.
— Не се обиждай — намеси се Прайс, — но този род хора наистина се държат малко по-грубичко с жените, понеже се предполага, че те не разбират нищо от работата им.
— Точно това исках да кажа, поне отчасти. Когато Джим не се върна повече, един наш приятел, експерт-счетоводител със собствена счетоводна фирма, пое грижата за всичките ни финанси, докато успея да се съвзема. Понеже няколко пъти ми сменяха назначението, уреждането на нещата продължи близо година…
— Давай по същество, Лезли — нетърпеливо я прекъсна Камерън.
— Направих няколко катастрофи, една от тях беше по моя вина, поради отвличане на вниманието, другите две бяха незначителни повреди от паркингите. Джо Гамбъл, така се казва нашият счетоводител, сподели, че най-трудно му било със сметките от автосервиза. Не само че счетоводителите на застрахователите били невъзможни, но и самите собственици на сервизи, чиито сметки били направо възмутителни, непрекъснато му досаждали и го тормозели за парите си.
— Скъпо момиче — намеси се Джефри Уотърс, — тук едва ли можем да правим подобни паралели въз основа на едно случайно съвпадение?
— Не става дума за паралели, а за противоречие, нещо просто не се връзва.
