— Радвам се да се запознаем, господин Никълс, наистина ми е приятно да ви видя — рече Уилям Клейтън, или Брандън Скофийлд, или Беоулф Агът, както щете. И подаде ръка на госта си. Скофийлд бе облечен в тъмносин строг костюм, очевидно излязъл изпод ръцете на високоплатен шивач. Отведе новодошлите до определените им места, всеки стол до малка помощна масичка, и разклати сребърно звънче. Появи се Антония в колосана униформа на камериерка, прибрала прошарената си коса в стегнат кок. Изглеждаше невероятно.
— Кафе, чай или някакво по-силно питие? — попита Брандън. — Впрочем това е Константина, от персонала на хотела. Не знае и дума английски. Сам помолих да ми намерят точно такъв човек, разбираме се на италиански.
— Жалко, че езикът не е френски — отбеляза Стюарт Никълс, адвокатът. — Учил съм го няколко години в началното училище и доста ми послужи в Сайгон.
— Я да проверим… Константина, vouz parlez francais?
— Che cosa, signore?
— Capisce francese?
— Non, signore. Linguaggio volgare!14
— Боя се, че не ще може да се включи в нашия разговор. Според нея това бил простоват език. Кога ли най-сетне тия два народа ще се помирят? — Гостите не пожелаха нищо за пиене, Антония бе освободена с кратко кимване и се оттегли. — Зная колко е ценно времето ви господа — продължи Скофийлд, — затова да преминем направо към повода за нашата среща.
— Нима има такъв повод, господин Клейтън?
— Без съмнение. Общи интереси, сър — отвърна Беоулф Агът. — Акции, облигации, ценни книжа, заеми… корпоративни и транснационални, и най-вече началните оферти за акции, естествено, но което е по-важно, начинът, по който вие обслужвате сливането на различни компании, откупуването на изпадналите в несъстоятелност. Неоценим принос, това е безспорно.
— Говорите за твърде широк обхват от дейности — отбеляза шефът на „Суонсън и Шварц“, — а много от тях са от строго поверително естество.
— Както и всички сделки на борсата в Лондон, Париж, Рим и Берлин, всички са строго поверителни. Но не и по отношение на Амстердам.
— Говорете по-ясно, моля ви — настоя Никълс.
— Щом се налага. Вероятно вие не познавате клиента, или неговата фирма, както си мислите — отвърна Брандън.
— Аз съм адвокатът на фирмата, господин Клейтън. И тя е единственият ми клиент. Нищо не се пази в тайна от мен.
— Това отнася ли се и до господин Уайтхед? Защото в противен случай ще предложа да ни остави сами.
— Той вече ви каза, отнася се и до мен.
— В такъв случай не мога да допусна, че не знаете за Амстердам… Преди двайсет години Рандъл Суонсън, вече покойник, и човек на име Сиймор Шварц, понастоящем оттеглил се от активна дейност и установил се в Швейцария, обединяват усилия, за да основат нова брокерска къща в най-конкурентните нови сектори на капиталистическия свят. Чудо на чудесата, за няколко години съдружието процъфтяло и се превърнало в значим играч, компанията нараснала толкова бързо, че заплашвала да се превърне в безспорна сила, съперничеща на Кравис и доскорошния Милкен. И което е още по-учудващо, през последната година Суонсън и Шварц замислят и осъществяват най-внушителните сливания на компании. Просто забележително, но как е станало това?
— Талантът дава плодове, господин Клейтън — невъзмутимо заяви адвокатът. — За господин Уайтхед казват, че е изключителен, ако не и най-изключителният изпълнителен директор в съвременните финансови кръгове.
— О, да, той е добър, много добър дори, но възможно ли е човек действително да е толкова добър? Талантът без ресурсите, които да гарантират неговата изява, е ужасно прахосничество, нали тъй? И все пак аз може би казах достатъчно, защото, ако греша, то аз съм загубил времето ви, както и своето собствено, а това е непростимо. Времето е пари, нали ще се съгласите с мен, господа?
— Какво точно искате да кажете с определението „ресурси“? — попита изнервеният Уайтхед, несъумял да се овладее, въпреки красноречивите знаци от страна на адвоката.
— Това, което казах — отвърна Скофийлд. — Вложения във вашите таланти, в частност чуждестранни вложения, ако предпочитате.
— В това няма абсолютно нищо незаконно, господин Клейтън — рече Стюарт Никълс.
— Не съм и намеквал противното… Вижте, разполагам с ограничено време, както и вие. Онова, което искам да кажа, се свежда до следното… и ако то не се отнася до вас, забравете, че изобщо сме говорили… И тъй, сложете край на отношенията с Амстердам. С Амстердам е свършено, край, отстранен е от отбора, защото държи сам да установи пълен контрол, а това не може да се допусне. На Амстердам повече не може да се вярва; заслепен от желанието да постигне собствени краткосрочни облаги, той се обрича на самоунищожение. Това е и причината аз самият да напусна… да потърся убежище, ако трябва да бъда по- точен.
— Възможно ли е да се изразявате по-ясно? — недоумяваше адвокатът.
— Не, не мога — отвърна Беоулф Агът, — по простата причина, че проследяването е безкрайно сложно. Нямам право да навлизам в подробности. И въпреки това, ако държите да се свържете с мен, позвънете тук в хотела, поискайте да ви свържат с управителя и от него ще получите номера и кода. Обаче повтарям, ако разбирате за какво ви говоря, послушайте ме, не се обаждайте на Амстердам. Сторите ли го, може да попаднете в списъка за елиминиране… А сега вече можем да си пожелаем приятен ден, господа.
Скофийлд изпрати двамата объркани мъже и решително затвори вратата зад гърба им. Когато се върна в дневната, откъм кухнята се появи Антония, все още в униформата на камериерка, но с разпусната коса.
— Ръсиха само лъжи, от първата до последната дума — отбеляза Брей, като запали малка тънка пура. — А ти, любов моя, беше невероятно убедителна.
— Не беше трудно, скъпи, ролята ми подхожда, тъй че не се изискваше особено майсторство. Виж, ти изнесе прекрасно представление, прояви невероятна изобретателност.
— Благодаря ти, любима, на какво дължа тази похвала?
— Прочетох бележките ти за всеки, с когото си се срещнал досега. При другите лесно се ориентирах, тъй като имаше твърде много съвпадения, твърде често засичане на сходни интереси, водещо до комплот. Неколцина си уплашил не на шега, а те са прикрили страха си с мълчание и неясно отричане; останалите са били напълно объркани. Ала когато спомена пред тези двамата чуждестранните инвестиции, тяхното мълчание бе повече от красноречиво, а споменаването на Амстердам ги подплаши или поне така изглеждаше.
— О, това наистина бе удар напосоки. Доста успешен, бих казал. Не съумяха достатъчно бързо да го отблъснат или поне да го приемат само като информация.
— Как се досети, Брей? Просто съм любопитна.
— Късчета истина, Тони, късчета от особена важност. Навремето ги наричахме празноти… останали незапълнени отрязъци… Откъде-накъде една просперираща посредническа фирма с името „Суонсън и Шварц“ ще тръгне да се разпродава, когато по всичко личи, че най-добрите й години тепърва предстоят? Суонсън починал от инфаркт, а никога преди това не бил страдал от болно сърце. Шварц пък напуснал Щатите и станал швейцарски гражданин. Нека не забравяме, че и двамата били в активна възраст, четирийсет и няколко. За мен това е класическата схема за манипулиране, използвана от Матарезе. А нашите гости са стопроцентови продажници от Матарезе.
— Понякога изцяло се превръщаш в някогашния Беоулф Агът, не мислиш ли?
— Ако Змията бе все още жив, надявам се, щеше да се съгласи. Много дължим на Таленков.
— Живота си, Брей, само живота си.
