— Почти всичко, но не мога да кажа защо.
— Дай ми пример.
— Тази сутрин. Имаше някаква статия за американските военни бази в Гърция и последвалите дебати в Обединените нации; руснаците протестирали. Разбирам значението, борбата за власт в Средиземноморието и ексцесиите в Средния изток.
— Дай ми друг пример.
— Имаше статия за контактите на Източногерманското правителство с посолството на Бон във Варшава. Източен блок, Западен блок; отново разбирам.
— Виждаш връзката, нали? Значи имаш ориентация в политиката — геополитиката.
— Или просто съвсем нормални познания за текущите събития. Не мисля, че някога съм бил дипломат. Парите в Гемайншафт изключват всякаква правителствена служба.
— Съгласна съм, но все пак си ориентиран политически. А какво става с картите? Помоли ме да ти купя карти. Какво ти идва наум, като ги разглеждаш?
— В някои случаи имената предизвикват образи, точно както в Цюрих: сгради, хотели, улици… понякога лица. Но никога имена. Лицата нямат имена.
— Все пак си пътувал доста.
— Така ми се струва.
— Знаеш, че си.
— Добре, пътувал съм.
— Как?
— Какво имащ предвид под „как“?
— Това обикновено със самолет ли ставаше, или с кола — не такси, а такава, която ти караш?
— И двете, така ми се струва. Защо?
— Често самолетите означават по-дълги разстояния. Срещал ли си се с хора? Има ли лица по летища, хотели?
— Улици — думата се откъсна неволно от устните му.
— Улици? Защо улици?
— Не знам. Разни лица ме срещат по улиците… и в тихи места. Тъмни места.
— Ресторанти? Кафенета?
— Да. И стаи.
— Хотелски стаи?
— Да.
— Не в офиси? Работни помещения?
— Понякога. Но обикновено не.
— Добре. Срещат те хора. Лица. Мъже? Жени? Или и двете?
— Главно мъже. Понякога жени, но главно мъже.
— За какво говорят?
— Не знам.
— Опитай се да си спомниш.
— Не мога. Няма никакви гласове; няма никакви думи.
— Имаше ли разписания? Срещал си се с хора, което означава, че си имал ангажименти. Те са очаквали да се срещнат с теб и ти си очаквал да се срещнеш с тях. Кой определяше тези срещи? Някой е трябвало да го прави.
— Телеграми. Обаждания по телефона.
— От кого? Откъде?
— Не знам. Те трябваше да ме намерят.
— В хотелите?
— Най-често, струва ми се.
— Спомена, че служителят на рецепцията на „Карийон“ е казал, че си получавал послания.
— Тогава значи са идвали в хотела.
— Нещо като „Седемдесет и едно“?
— „Тредстоун“.
— Тредстоун. Твоята компания ли е?
— Това не означава нищо. Не можах да я намеря.
— Съсредоточи се!
— Правя го. Не беше регистрирана. Обадих се в Ню Йорк.
— И мислиш, че е съвсем необичайно. Не е така.
— Защо да не е?
— Може да е някакъв вътрешен отдел или нерегистрирана дъщерна компания — корпорация, създадена, за да извършва покупки за компанията-майка, чието име би вдигнало договорните цени. Това се прави непрекъснато.
— Кого се опитваш да убеждаваш?
— Теб. Напълно възможно е да си пътуващ посредник, защитаващ американските финансови интереси. Всичко навежда на тази мисъл; фондове като наличен капитал, които компанията има възможност да проверява, но не го е правила досега. Тези факти, както и добрата ти ориентация в политиката сочат, че може да си доверен финансов агент, и съвсем вероятно голям акционер или да имаш дял в компанията- родител.
— Съдиш ужасно прибързано.
— Не съм казала нищо, което да е в разрез с логиката.
— Имаш един-два пропуска.
— Къде?
— От сметката не е теглено. Само е внасяно. Не съм купувал, само съм продавал.
— Не можеш да си сигурен. Не помниш. Разплащанията могат да се извършват чрез краткосрочни депозити.
— Дори нямам понятие какво означава това.
— Един финансист, запознат с някои данъчни стратегии, има понятие. Какъв е другият пропуск?
— Разни хора не се опитват да убият някого само за това, че купува нещо на по-ниски цени. Може да се опитат да го разобличат, но не и да го убият.
— Може и да го направят, ако допусне огромна грешка. Или ако са объркали някого с друг. Опитвам се да ти обясня, че не можеш да си това, което не си! Без значение какво казва този или онзи.
— И си толкова сигурна?
— Да, напълно. Прекарах с теб три дни. Разговаряхме. Слушах те. Допусната е ужасна грешка… Или е някаква конспирация.
— И в какво се състои? Срещу какво?
— Точно това трябва да разбереш.
— Благодаря.
— Искам да те питам нещо. Какво ти идва наум, когато мислиш за пари?
Стига! Не го казвай! Не разбираш ли? Ти грешиш. Когато мисля за пари, мисля за убиване.
— Не знам — каза той. — Уморен съм. Искам да спя. Изпрати телеграмата си утре сутринта.
Минаваше полунощ в началото на четвъртия ден, но сънят не идваше. Борн се взираше в тавана от тъмно дърво, отразяващо светлината на настолната лампа в средата на стаята. Тя винаги светеше през цялата нощ. Мари просто я оставяше така и той не й искаше обяснение, нито тя му го даваше.
Сутринта тя щеше да си отиде и плановете му щяха да изкристализират. Щеше да остане още няколко дни в странноприемницата и да извика лекаря от Волен да свали превръзките му. След това — Париж! Там бяха парите, а и още нещо; знаеше го, чувстваше го. Окончателният отговор. Ще намериш пътя си.
Не си безпомощен. Ще намериш пътя си.
Какво щеше да намери? Човек на име Карлос? Кой беше Карлос и какво означаваше той за Джейсън Борн?
