му; той не беше където е, а там, където е бил. В един свят, отдалечен във времето и пространството. Болката. О, Исусе! Болката…
Тао!
Чи-са!
Там Куан.
Алфа, Браво, Каин… Делта.
Делта… Каин!
Каин е вместо Чарли.
Делта е вместо Каин!
— Какво става? — Жената го погледна обезпокоена. Изучаваше лицето му, очите й се впиваха в неговите. — Изпотихте се. Ръцете ви треперят. Криза ли имате?
— Бързо минава. — Джейсън отмести ръката си от китката на лявата и посегна за салфетка, за да избърше челото си.
— От налягането ли е?
— Да, от налягането… Продължавайте. Нямаме много време; трябва да се свържа с хората, да се вземат решения. Може би вашият живот е едно от тях. Да се върнем на Каин. Казвате, че е дошъл от американската… „Медуза“.
— Дяволска машина — каза Лавие. — Това е прякорът на „Медуза“, даден й от индокитайските колонисти — от останалите от тях. Много подходящо, не мислите ли?
— Това, което аз мисля, няма значение. Или което аз знам. Искам да чуя какво мислите и какво вие знаете за Каин.
— Вашата атака ви прави груб.
— Моята нетърпеливост ме прави нервен! Казахте, че сме избрали не онзи, когото е трябвало; щом сме го направили, значи сме имали такава информация. Les mecaniciens du Diable.61 Да не би да намеквате, че Каин е французин?
— Нищо подобно, не ме изпитвайте толкова елементарно. Споменах го само за да ви покажа колко дълбоко сме проникнали в „Медуза“.
— „Ние“ са хората, които работят за Карлос.
— Може и така да се каже.
— Така казвам. Щом Каин не е французин, какъв е?
— Несъмнено американец…
О, господи!
— Защо?
— Всичките му действия носят печата на американската безразсъдност. Той си пъха носа в какво ли не без никакъв или почти никакъв финес, приписва си неща, които нямат нищо общо с него, включително и убийства, които не е извършил. Изучил е методите и връзките на Карлос както никой друг на света. Казаха ни, че ги описва в пълни подробности пред потенциалните си клиенти, и то така добре, все едно че е бил на мястото на Карлос и убеждава глупаците, че той, а не Карлос е приел и изпълнил въпросните поръчения. — Лавие направи пауза. — Познах ли? Постъпил е така и с вас — с вашите хора — нали?
— Може би… — Джейсън отново хвана китката си, защото потвърждението пак се върна. Потвърждение, дошло в отговор при една ужасна игра.
Щутгарт, Регенсбург, Мюнхен. Две убийства и едно отвличане, отговорност на „Баадер“. Заплатени от източници в САЩ…
Техеран? Осем убийства. Поделена отговорност — Хомейни и ООП. Такса — два милиона. Югозападният съветски сектор.
Париж?… Всичките контакти минават през Париж.
Чии контакти?
На Санчес… Карлос.
— … способ на действие е съвсем елементарен.
Лавие беше казала нещо; не беше я чул.
— Какво казахте?
— Припомняхте ли си нещо? Използвал е същият способ на действие и при вас — при вашите хора. Така си осигурява ангажименти.
— Ангажименти? — Борн стегна мускулите на стомаха си, докато накрая болката го върна на масата в ресторанта на Аржантьой. — Значи получава ангажименти — изрече безцелно.
— И ги изпълнява със завидна вещина; никой не му го отрича. Списъкът на убийствата му е внушителен. В много отношения той е вторият след Карлос — но не му е равен. Във всички случаи обаче е много над обикновените „горили“. Той е човек с изключителни умения, извънредно нападателен, обучено смъртоносно оръжие, излязло от „Медуза“. Но неговата арогантност и лъжите му за сметка на Карлос са тези, които ще го унищожат.
— И от това следва, че е американец? Или са си лично ваши умозаключения? Струва ми се, че харесвате американските пари, но май това е единствената им експортна стока, която харесвате.
Изключителни способности; извънредно нападателен; обучено смъртоносно оръжие… Пор Ноар, Ла Сиота, Марсилия, Цюрих, Париж. О, господи!
— Това твърдение не е основано на емоции, мосю. Самоличността е потвърдена.
— Как се добрахте до нея?
Лавие докосна столчето на чашата си и прокара по него показалеца си с яркочервен нокът.
— Подкупихме недоволен от положението си човек във Вашингтон.
— Във Вашингтон?
— Американците също търсят Каин. Доколкото подозирам, с настойчивост, близка до тази на Карлос. Но „Медуза“ никога не е била разгласявана и Каин би могъл да се окаже доста конфузна тема за разискване. Недоволният успя да ни даде информация, включително архивите на „Медуза“. Съпоставянето на имената от списъка с тези от Цюрих се оказа проста работа. Проста за Карлос, не и за някой друг.
Прекалено проста, помисли се Джейсън, без да знае защо тази мисъл го изненада така неприятно.
— Ясно.
— А вие? Как го открихте? Не Каин, естествено, а Борн.
Джейсън успя да извика в паметта си през мъглата от неувереност друго твърдение. Не негово, а на Мари.
— Още по-просто — каза. — Платихме му парите посредством краткосрочен депозит в сметка, чийто дефицит се насочва безусловно към друга. Номерата могат да се проследят; това е данъчен способ.
— И Каин го е допуснал?
— Той не знаеше. За тези номера беше заплатено… както вие сте платили за други номера — телефонни — фиша.
— Моите поздравления…
— Не това се изисква от вас, а всичко, което знаете за Каин. Досега ми обяснихте единствено самоличността му. Продължавайте. Всичко, което знаете за този Борн, всичко, което са ви казали. — Внимавай. Пребори се с това треперене в гласа. Ти просто… поглъщаш данни. Мари, това го каза ти. Скъпа, скъпа Мари. Слава богу, че не си тук.
— Сведенията ни за него са откъслечни. Успял е да унищожи повечето от документите за живота си, урок, който несъмнено е научил от Карлос. Но не всички; удаде ни се да съберем щрихи за една скица. Преди да стане наемник в „Медуза“, сигурно е бил френски говорещ бизнесмен, живеещ в Сингапур, представител на група американски износители от Ню Йорк до Калифорния. Истината е, че е действал в ущърб на тази група, която се е опитала да го екстрадира обратно в Щатите, за да го осъди; завлякъл ги със стотици хиляди. В Сингапур се славел като отшелник, много силен в областта на контрабандата и изключително жесток.
— А преди това — прекъсна я Джейсън, чувствайки как изпод косата му отново избива пот. — Преди Сингапур. Откъде е дошъл? — Внимавай! Образите! О, Христе, виждаше улиците на Сингапур. Принц Едуард Роуд, Ким Чуан, Бун Тат Стрийт, Максуел, Каскаден. О, господи!
— Точно това са архивите, които никой не може да открие. Съществуват само слухове, но те нямат