всичко, което е по силите ми, за да помогна на вас и на добрия ми приятел Лин. Грешката тогава беше моя, не негова. Ако изкара следващия час, има всички шансове да оздравее. Тогава ще можете да го видите и да му задавате кратки и прости въпроси. Ще ви се обадя допълнително.
— Това е добре, докторе. Благодаря ви.
Чакането започна. Хавиланд и Алекс Конклин постигнаха свое собствено двустранно споразумение. Когато Борн се опита да се свърже отново, да му съобщят, че повредата ще бъде отстранена след двайсет минути. През това време Конклин трябваше да бъде закаран до къщата във „Виктория Пийк“ и да поеме разговора. Той трябваше да уреди подробностите около размяната и да каже на Дейвид, че Мари е в безопасност заедно с Морис Панов. Двамата влязоха в стаята на полицията и седнаха един срещу друг. Всеки изминал момент увеличаваше напрежението.
Минутите станаха четвърт час, един час. Посланикът се обажда три пъти в строго охраняваната къща, за да разбере дали Борн се е обаждал. Обаждане нямаше. Английският лекар дойде на два пъти, за да ги информира за състоянието на Лин. То оставаше непроменено — факт, който по-скоро даваше основания за надежди. Напрежението между двамата мъже растеше и всеки път, щом се погледнеха, очите им казваха едно и също. „Нещо не е наред. Губим контрол върху положението.“ Дойде един лекар китаец, който се приближи до двама души в задната част на стаята, жена и свещеник, и заговори тихо с тях. Жената извика, след това избухна в ридания и падна в обятията на свещеника. Отведоха вдовицата да вземе последно сбогом със съпруга си.
Мълчание.
Телефонът звънна и дипломатът и човекът от ЦРУ едновременно обърнаха глави към него.
— Господин посланик — каза сестрата. — За вас е. Джентълменът казва, че е крайно спешно.
Хавиланд стана и изтича до бюрото с телефона, като закима с благодарност към сестрата, и грабна слушалката.
Каквото и да беше, то се беше случило. Конклин гледаше, без да вярва на очите си. Лицето на дипломата изведнъж посивя, тънките му стиснати устни сега бяха разтворени, а очите му — широки и празни. Обърна се към Алекс и заговори с шепот, изпълнен със страх:
— Борн е изчезнал. Имитаторът е изчезнал. Двама от хората са били намерени вързани и тежко ранени. — Посланикът погледна към телефона и очите му се стесниха, докато слушаше. — О, Боже мой! — извика той и се обърна към Конклин.
Агентът от ЦРУ не беше там.
Дейвид Уеб беше изчезнал, беше останал само Джейсън Борн. Това бе хищникът Делта, животното, което искаше единствено отмъщение като компенсация за безценна част от неговия живот, която му беше отнета. Главната негова цел беше да убива и човешкият му мозък беше станал животински.
Обикаляше улиците на Яу Ма Ти, водейки със себе си своя вързан пленник, и плащаше хиляди долари за необходимите му неща, които не струваха и половината от парите, които даваше. Из Монкок се разнесе слух за странен човек, водещ със себе си още по-странен вързан пленник, непрестанно треперещ за живота си. Отваряха се и други врати, достъпни само за контрабандисти на злато, наркотици, проститутки и всякакви материали за разрушения и смърт, след което предупрежденията за някакъв странен тип се разраснаха до обвинения в маниакалност.
В полунощ Делта имаше всичко, от което кървавата му професия се нуждаеше. Трябваше да успее. Убийството беше всичко.
Къде беше Еко? Имаше нужда от Еко. Старият Еко беше неговият талисман.
Еко беше мъртъв, убит от фанатик с церемониален меч в тиха гора, населена с птички. Спомени.
Еко.
Мари.
Ще ги избия за това, което ти направиха!
Той спря едно разнебитено такси в Монкок и като показа пари, помоли шофьора да слезе от колата.
— Да, какво има, сър — попита мъжът на развален английски.
— Колко струва колата ти? — попита Делта.
— Не разбира.
— Колко? Пари? За колата?
— Feng kuang!
— Bu! — извика Делта, казвайки на шофьора, че не е луд. — Колко пари ще вземеш за колата? — продължи на китайски. — Утре сутринта кажи, че е била открадната, и полицията ще я намери.
— Това е единственият ми източник на доходи, а семейството ми е голямо. Ти си луд!
— Какво ще кажеш за четири хиляди американски долара?
— Aiya! Взимай я.
— Kuai! — каза Джейсън, призовавайки мъжа да побърза. — Помогни на този болен приятел. Болестта му се изразява в силно треперене, така че трябва да бъде вързан здраво, за да не се нарани.
Собственикът на таксито помогна на Джейсън да прехвърлят убиеца на задната седалка, като го държеше, докато човекът от „Медуза“ направи възлите с найлоновите въжета. Неспособен да разбере китайската реч, убиецът можеше да се противопоставя само пасивно. Пленникът забеляза коренна промяна в истинския Джейсън Борн; той беше навлязъл в друг свят, далеч по-мрачен. В очите му се забелязваше желание за смърт.
Докато караше през задръстения тунел, свързващ Кулон с Хонконг, Делта се подготвяше за нападението, като си представяше препятствията, които щеше да срещне, и своите контрадействия. Всички бяха преувеличени, като с това се подготвяше за най-лошото.
Същото беше направил и в Там Куан и след като взе под внимание и най-неблагоприятните възможности, успя да ги извади от строя всичките — всички освен един. Боклук, човек без душа, пристрастен единствено към златото, предател, който би продал живота на другарите си почти за нищо. Там започна всичко. Делта екзекутира този боклук, заби в слепоочието му куршум точно когато боклукът съобщаваше по радиото координатите им. Боклукът беше човек от „Медуза“ с името Джейсън Борн. Това беше началото на цялата лудост.
Видя високите стени на имението и мина покрай тях — бавно като заблуден турист. Видя стъклото и скритите прожектори зад него, забеляза намотките бодлива тел над високата стена. Очите му се спряха на двама пазачи зад огромната порта. Те стояха в сянка, но платът на тяхната моряшка униформа отразяваше светлината — грешка, платът е трябвало да бъде по-незабележим. Каменната стена пред него свърши, това беше ъгълът; надясно стената продължаваше докъдето стига погледът.
Закара разбитата кола встрани от пътя. Нямаше нужда да я крие, нямаше да се връща. Беше му безразлично — Мари я нямаше и всичко беше свършено. Колкото и живота да беше живял, сега всички бяха изчерпани. Дейвид Уеб, Делта, Джейсън Борн — те бяха вече минало. Той искаше единствено покой. Болката беше надхвърлила неговата издръжливост. Покой. Но преди това някой трябваше да плати. На враговете на Мари, неговите врагове, враговете на цялото човечество, безименните и безлики манипулатори щеше да бъде даден добър урок. Малък урок, разбира се, защото по-късно експертите ще ги обявят за светци с помощта на сложни думи и половинчати истини.
Джейсън слезе от колата, отвори задната врата и сряза въжетата, с които бяха вързани ръцете и глезените на убиеца. Отстрани превръзката от очите му, хвана го за рамото и…
Ударът беше парализиращ! Убиецът се извъртя на място и удари с коляно десния бъбрек на Джейсън. Втори удар го улучи в гръдния кош; падна на земята и десантчикът побягна по пътя. Не! Не биваше да се случи. Нуждая се от неговото оръжие, от неговата сила! Това е част от стратегията!
Делта се изправи на крака; болката в гърдите и слабините му беше ужасна. Той се втурна след бягащата фигура по пътя. След секунди убиецът щеше да се скрие в тъмнината! Човекът от „Медуза“ ускори своя бяг и забрави за болката, като се концентрира единствено върху преследването. По-бързо, по-бързо! Изведнъж срещу тях се появиха фарове; десантчикът сви встрани, за да избегне колата. С ръце, които не му служеха, задачата на убиеца ставаше все по-трудна. Той се спъна в една бабуна и се изправи, за да продължи да тича. Беше много късно; Делта го удари в гръбнака и двамата паднаха на земята. Гърлените звуци, които десантчикът издаваше, бяха хрипове на ранен звяр. Джейсън обърна тялото му и яростно заби
