— Оръжието ми! За Бога, дай ми оръжието!
— То е на земята. Под крака ми.
— Дай ми го и да тръгваме!
— Когато реша аз. Ако се опиташ да го вземеш преди това, следващото нещо, което ще видиш, е килията в Хонконгския гарнизон и — според описанията ти — примка от дебело въже и палач в непосредствена близост.
Убиецът вдигна очи в паника.
— Проклет лъжец! Ти ме излъга!
— Почти за всичко. А ти не постъпи ли по същия начин?
— Ти каза…
— Знам какво казах. Знам също защо си тук, а освен това вместо девет патрона имаш само три.
— Какво?
— Ти си част от плана ми, майоре. Когато те освободя, с твоето оръжие можеш да тръгнеш към портата или към онази дупка в стената — изборът е твой. Те ще се опитат да те спрат. Ти ще стреляш и докато вниманието им е приковано към теб, аз ще се промъкна вътре в къщата.
— Ти, копеле!
— Чувствата ми са раними, но при пълната им липса сега това няма никакво значение. Просто трябва да вляза вътре…
Последната експлозия изкорени едно дърво, което се стовари върху почти рухналата стена, разхвърчаха се парчета камък и в стената се образува едно голямо V.
— Сега! — изрева Делта и се изправи на крака.
— Добре, дай ми оръжието! Дай ми го!
Джейсън Борн изведнъж замръзна. Не можеше да помръдне — някакъв инстинкт го накара да забие коляно в гърлото на убиеца и онзи падна на една страна. В горящото фоайе зад френските врати се появи човек, закрил с кърпа лицето си, но това не можеше да скрие накуцването му. Накуцване! Мъжът с протезата бавно пристъпи напред и слезе по трите стъпала, след което закрещя към хората от охраната, които можеха да го чуят, да спрат огъня. Човекът нямаше нужда да показва лицето си, то беше известно на Делта. Беше лицето на врага. Гробище извън Париж. Александър Конклин беше дошъл да го убие.
— Дейвид! Аз съм Алекс! Спри това, което правиш! Спри! Аз съм, Дейвид! Тук съм, за да ти помогна!
— Тук си, за да ме убиеш! Както се опита в Париж и Ню Йорк! „Тредстоун 71“! Къса ти е паметта, копеле такова!
— А ти нямаш никаква памет, проклет да си! Ти стана Делта — това е, което те искаха от теб! Знам цялата история, Дейвид! Пристигнах тук, за да помогна! Всички сме тук! Мари, Мо Панов и аз! Мари е в безопасност!
— Лъжи! Мръсни трикове! Вие я убихте! Ти можеше да я убиеш още в Париж, но аз не те пуснах достатъчно близо! Държах те настрана!
— Дейвид, тя е жива! Мога да я доведа при теб! Сега!
— Пак лъжи! — Дейвид клекна и натисна спусъка на МАК-10, който поръси с куршуми вратата и фоайето зад нея, но по неясни за него причини те не поразиха човека. — Искаш да спра стрелбата, за да можеш да дадеш заповедите си, и аз ще бъда мъртъв! Не можеш да ме изработиш, екзекуторе! Аз ще вляза в къщата! Трябват ми тайните, мълчаливи хора, които са зад теб! Знам, че са там! — Борн грабна падналия убиец и го изправи на крака, като му подаде оръжието. — Искахте вашия Джейсън Борн, ето го! Пускам го на свобода между розите! Убийте го, докато аз избивам вас!
Почти напълно обезумял, десантчикът хукна през розовите храсти. Затича по пътеката, след което бързо се върна, когато видя, че в северния и южния край на стената се е струпала морската пехота. Ако се покажеше в източния край, щеше да бъде хванат между двете групи. Беше мъртъв, ако мръдне.
— Нямам повече време, Конклин — извика Борн.
Защо той не можеше да убие човека, който го беше предал? Натисни спусъка! Убий последния от „Тредстоун 71“! Какво го спираше?
Убиецът се хвърли през цветната леха и хвана с две ръце топлата цев на автоматичното оръжие на Борн, изви го надолу, и със своя собствен пистолет се прицели в Джейсън и стреля. Куршумът одраска челото на Борн и в сляпата си ярост той натисна спусъка на автоматичното оръжие, което обсипа земята с куршуми. Хвана и изскубна пистолета от ръката на англичанина. Слабата дясна ръка на убиеца не можеше да се опре на силата на Борн. Пистолетът гръмна, след като ръката на Борн го пое. Имитаторът падна назад върху тревата и очите му се обърнаха.
— Дейвид! За Бога! Изслушай ме…
— Тук няма Дейвид! — извика Джейсън с коляно, опряно в гърдите на убиеца. — Истинското ми име е Борн! Делта! Снейк Лейди, спомняш ли си?
— Трябва да говорим!
— Трябва да умрем! Започваме от теб! Хората вътре в къщата, които почерниха живота ми — те трябва да умрат! — Борн хвана за ревера убиеца и го изправи. — Повтарям ви! Ето го вашият Джейсън Борн! Той е изцяло ваш!
— Не стреляйте! Спрете огъня! — изрева Конклин към приближаващите се групи на военноморския контингент, а пред срутения портал спряха полицейски коли с включени сирени.
Човекът от „Медуза“ блъсна с рамо убиеца и го избута напред.
— Ето го! Ето вашата награда!
Последва взрив от изстрели и десантчикът се изтърколи на земята, за да избегне куршумите.
— Спрете! Не него! За Бога, не го убивайте! — викаше Конклин.
— Не него? — изрева Джейсън. — А само мен, нали? Само мен! Така ли, кучи сине? Сега ти умираш! Заради Мари, заради Еко, заради всички нас!
Той натисна спусъка, но отново куршумите не улучваха целта. Борн се извъртя назад и насочи смъртоносното оръжие към насъбралите се моряци. Изстреля няколко серии, като се придвижваше странично между розовите храсти. Отново цевта сочеше над главите им! Защо? Децата не можеха да го спрат. Трябваше да влезе в къщата сега! Нямаше повече време, нямаше. Сега беше моментът!
— Дейвид!
Женски глас. О, Господи, женски глас!
— Дейвид! Дейвид! Дейвид!!! — Жена с развяваща се пола излезе от къщата. Тя стигна до Конклин и го блъсна встрани. Застана сама на площадката. — Дейвид, това съм аз! Тук съм в безопасност! Всичко е наред, скъпи мой!
Друг мръсен номер, друга лъжа! Това беше някаква стара жена със сива коса!
— Махни се от пътя ми или ще те убия! Ти си поредната измама!
— Дейвид, не ме ли чуваш?
— Виждам те! Ти си трик!
— Не, Дейвид!
— Името ми не е Дейвид!
— Недейте! — извика Мари и хукна към неколцината моряци, които бяха изпълзели от тревата, избягали далеч от разпръсналия се газ. Те се надигнаха на колене и взеха Борн под прицел. Мари застана между тях и Джейсън. — Малко ли му направихте досега? За Бога, някой да ги спре!
— И да загинем от ръката на този терорист? — извика глас от редицата до предната стена.
— Той не е това, което мислите! Хората вътре в тази къща го направиха такъв! Вие го чухте, няма да стреля срещу вас, ако и вие не стреляте!
— Той вече стреля — извика един офицер.
— Стойте мирно! — извика Конклин от площадката пред вратата. — Той е по-добър стрелец от който и да било тук! Гарантирам ви и ви предупреждавам!
— От теб нямам нужда! — изкрещя Борн и отправи нови изстрели към горящата стена на секретната къща.
Изведнъж убиецът се изправи и нападна моряка, който беше най-близо до него, момче без шапка, все още кашлящо от плъзналия газ. Убиецът грабна пушката му, като го изрита в главата, и стреля в следващия
