— За какво?
— Използвахте думата „десантчик“ няколко пъти. Предполагам не случайно. Убиецът е бил десантчик?
— Бивш. После е полудял. В смисъл, че е тръгнал да убива.
— Успяхте ли да научите името му?
Дейвид погледна строго към аналитика и си спомни думите на Алкът Прайс, изговорени в момента на самоунижението на лудия триумф.
„…Ако загубя аз и историята се раздуха, колко действащи антисоциални типове ще надигнат глава след нея? Колко хора, различни като мен, ще изпитат огромно щастие да заемат моето място, както аз заех твоето? Този мръсен свят гъмжи от Джейсън-Борновци. Дай им посоката, идеята и те ще се струпат около теб…“
— Никога не разбрах кой е той — каза просто Дейвид.
— Но все пак е бил десантчик?
— Да.
— Не рейнджър или барета, или от специалните сили…
— Не.
— Следователно искате да кажете, че е британец.
— Да.
— Тогава ще предложим история, която индиректно казва тъкмо обратното. Не англичанин и без военно минало.
— Бял американец — каза Конклин. — Дайте му име и история от някое забравено дело. Най-добре четвърторазреден психопат с тежки махмурлуци.
— Нещо такова, но не съвсем — каза Макалистър и неловко се помести встрани на стола, сякаш не искаше да си прави труда да изрази несъгласие с опитния агент на ЦРУ. — Бял мъж, да. Американец, да. Естествено, човек с натрапчивата идея да убива, яростта му е била отправена срещу определена цел тук, горе.
— Срещу кого? — попита Дейвид.
— Срещу мен — отговори Макалистър и очите му се впиха в Уеб.
— Което означава аз — каза Дейвид. — Аз съм този човек, този маниак.
— Вашето име няма да бъде използвано — продължи заместник-секретарят. — Можем да съчиним някой американски изгнаник, който преди години е бил преследван от властите за престъпления, обхващащи от серийни убийства до пренасяне на наркотици. Ще кажем, че аз съм натрапил сътрудничеството на полицията на Хонконг, Макао, Сингапур. Усилията ми са станали причина за прекратяване на дейностите му и той е загубил милиони. Научава, че съм се върнал и съм тук, във „Виктория Пийк“. Той тръгва подир мен — човека, който му е съсипал живота. — Макалистър спря и се обърна към Дейвид. — След като съм прекарал години в Хонконг, не мога да си представя, че Пекин е пропуснал да ме забележи. Сигурен съм, че имат дебело досие за мен — човека, създал си много врагове по време на престоя тук. Създавах си врагове, мистър Уеб, това ми беше работата. Опитвахме се да разширим влиянието си в тази част на света и когато американци се замесеха в престъпна дейност, давах най-доброто от себе си, за да помогна на властите да ги заловят и да ги изгонят от Азия. Най-добрият начин, по който да покажа нашите добри намерения, беше да вървя срещу тях. Това беше една от причините да ме извикат във Вашингтон, където благодарение на името ми получихме известна яснота за Шенг Чу Янг. Вижте, ние се познавахме. Той ще обмисли дузина възможности — ще избере сигурно вярната, — но никоя и по най-далечен начин няма да е свързана с британски десантчик.
— Правилното решение — прекъсна го Конклин — е, че никой не е чул нищо за първия Джейсън Борн от години насам.
— Точно така.
— Аз съм трупът, който беше разнасян тази вечер и който е сега на скрито — каза Уеб.
— Вероятно, да — реши Макалистър. — Не сме наясно какво знае Шенг, колко навътре е проникнал чрез своите хора тук. Единственото нещо, в което трябва да го убедим, е, че мъртвият не е неговият убиец.
— Като по този начин оставите възможност за друг двойник да отиде и да причака Шенг — обади се Конклин.
— По този начин прекалено се разкриваш, Едуард — каза Хавиланд. — Никога не съм те молил за това. Ти имаш врагове.
— Искам да го направим именно така. Вие използвате за целта мен, за да направя най-точните преценки, на които съм способен, и тогава този вариант има най-голям шанс за успех. Стръвта трябва да бъде убедителна. Моето име може би ще я осигури.
— Така да бъде — каза Уеб и затвори очи, чувайки думите, които Джейсън Борн беше казвал толкова пъти.
— Дейвид… — Мари докосна лицето му.
— Извинявай. — Уеб отвори папката пред себе си. На първата страница имаше снимка с напечатано под нея име. Лицето беше идентифицирано като Шенг Чу Янг, но то беше много повече. Това беше лицето на касапина! Маниакът, който сечеше глави на мъже и жени с обсипания си със скъпоценности церемониален меч, който принуди братята да се изколят с остри ножове, който възнагради Еко с удар през врата. Дъхът му спря при спомена за непоносимата жестокост. Докато гледаше снимката, лицето на Еко се появи пред него. Еко, който плати с живота си, за да може Делта да изпълни задачата. Делта знаеше, че именно това направи възможно залавянето на убиеца. Еко умря не само осигурявайки бягството му, но и отправяйки последна молба към своя другар от „Медуза“ — последните му думи бяха, че фанатикът с меча трябва да бъде убит!
— Това — прошепна Джейсън Борн — е синът на вашия неизвестен тайпан?
— Да — каза Хавиланд.
— Вашият уважаван принц философ? Китайският светец, който никой не може да разкрие?
— Да.
— Грешите! Той се показа! О, Господи, той се показа!
Посланикът изумен подскочи напред.
— Сигурен ли сте?
— По-сигурен не мога да бъда.
— Обстоятелствата са били сигурно изключителни — каза Макалистър. — И това потвърждава със сигурност, че двойникът никога не би излязъл жив оттам. Но обстоятелствата сигурно са били потресаващи!
— Предвид факта, че никой извън границите на Китай не знае за тях, наистина бяха. Мавзолеят на Мао се превърна в стрелбище. Това беше част от клопката, която ми поставиха, но тя не успя. След това Еко загуби.
— Кой? — попита Мари, държейки ръката му.
— Един приятел.
— Мавзолеят на Мао? — повтори Хавиланд. — Невероятно!
— Съвсем не — каза Борн. — Колко остроумно. Последното място в Китай, където жертвата ще очаква атака. Жертвата влиза вътре, смятайки, че върви по петите на убиеца, инстинктите му за самозащита почти дремят. И в този момент забелязва, че са очаквали него, че той самият е мишената. Много остроумно.
— Много опасно за преследвачите — каза Хавиланд. — За хората на Шенг. Една погрешна стъпка, и те са щели да загубят. Лудост!
— Нямаше възможност за погрешни стъпки. Щяха да убият тяхната мишена, ако аз не ги бях убил. Когато настъпи хаосът, останалите изчезнаха. С Еко.
— Да се върнем на Шенг, мистър Уеб, моля ви — очите на Хавиланд умоляваха. — Кажете ни какво видяхте.
— Той е чудовище — каза Джейсън тихо, без да откъсва очи от снимката. — Той идва от ада, Савонарола, който измъчва и убива мъже, жени и деца с усмивка на лицето. Проповедите му са като на пророк, който говори на деца, но под тази маска се крие ненормален маниак, който управлява, всявайки ужас. Хората му, тези, които са около него, са просто банда садисти, които са възприели много техники от
