своя учител. Той е Аушвиц, Дахау и Берген-Белсен, взети заедно. Господ да ни е на помощ, ако се наложи той да управлява тук.
— Ще го направи, мистър Уеб. — Ужасените очи на Хавиланд погледнаха Джейсън Борн. — Вие току-що описахте Шенг Чу Янг такъв, какъвто светът никога не го е виждал, а в този момент той е най-могъщият човек в Китай. Както Адолф Хитлер победоносно влезе в Райхстага, така и Шенг ще влезе в Централния комитет и изцяло ще го подчини на волята си. Това, което ни казахте, е много по-катастрофално от всичко, чуто досега. Китай срещу Китай. О, Боже мой!
— Той е звяр — прошепна дрезгаво Борн. — Той убива като хищник, но не за да се нахрани, а за да утоли глада си за убийства.
— Говорите общи приказки — настоя Макалистър. — Трябва да знаем повече, аз трябва да знам повече!
— Свика събрание. — Борн заговори мрачно, унесено, главата му се поклащаше, а очите му бяха приковани в снимката. — Наставали нощите на Великото острие, така каза той. Имало предател, каза. Събранието беше от пръв поглед дело на луд. Навсякъде имаше факли, самото място беше резерват за птици на около един час път от Пекин. Можете ли да повярвате? Да, и той наистина направи това, което ви казвам. Уби човек, провисен на въжета, като насече с меча си изтерзаното му тяло. След това отсече главата на жена, която се опита да се защити — отсече й главата! Пред всички. След това двама братя…
— Предател? — прошепна Макалистър. — Откри ли някого? Призна ли си някой? Имало ли е някакъв бунт вътре в организацията?
— Престанете! — извика Мари.
— Не, мисис Уеб! Той се е върнал там, не го ли виждате? Той е там!
— Страхувам се, че нашият досаден колега е прав, Мари — каза Мо Панов. — Той се опитва да открие истинската реалност за себе си. Всичко е окей. Може да ни спести много време.
— Глупости!
— …Нямаше предател, никой не каза нищо, само жената, която искаше да се защити. Той я уби и последвалото мълчание беше страшно. Предупреждаваше всички, че те, защитниците на истинския Китай, са навсякъде и са невидими… И след това уби Еко, но Еко знаеше, че трябва да умре. Искаше да умре бързо, защото знаеше, че в това състояние не може да живее повече. След като го бяха измъчвали, той изглеждаше ужасно. И все пак, ако ми беше дал време…
— Кой е Еко, Дейвид? — попита Панов. — Кажи ни, моля те.
— Алфа, Браво, Чарли, Делта, Еко… Фокстрот…
— „Медуза“ — каза психиатърът. — Това е „Медуза“, нали? Еко е бил в „Медуза“.
— Той беше в Париж, в Лувъра. Опита се да спаси живота ми, но аз спасих неговия. Той спаси живота ми години преди това. „Сънят е оръжие“ — казваше той. Тогава той ме накара да спя и сложи около мен постове. След това избягахме от джунглата.
— Сънят е оръжие… — произнесе тихо Мари и сълзи се застичаха по бузите й. Тя стисна силно ръката на съпруга си. — О, Господи!
— …Еко ме видя в гората. Използвахме старите сигнали, които владеехме добре. Той не ги беше забравил. Никой от нас не забравя.
— В птичия резерват ли се намираме, Дейвид? — попита Панов и хвана рамото на Макалистър, за да спре намесата му.
— Да — отвърна Джейсън. — И на двама ни е ясно. Той ще умре. Толкова е просто. Ще умре. Смърт. Трябва само да спечели още малко време, за да мога аз да успея. Може би ще го направя.
— Ще направиш какво, Делта? — Панов подчерта името.
— Ще убия кучия син. Ще убия касапина. Той не заслужава да живее, няма право да живее! Той убива много лесно — с усмивка на лицето. Еко я видя. Аз я видях. Сега изведнъж събитията започнаха да се застъпват. Гърмежи в цялата гора, всички бягат напосоки и викат в паника. Аз мога да го направя сега! Касапинът стои неприкрит!… Той ме вижда. Той знае, че аз съм смъртният му враг! Аз съм твоята смърт, касапино! Последното лице, което ще видиш… Какво има? Нещо става! Той се крие зад тялото на войник! Не мога да го направя! Трябва да изчезвам от мястото…
— Не можеш или не искаш? — попита Панов. — Ти Джейсън Борн ли си или Дейвид Уеб? Кой си ти?
— Делта! — изкрещя пациентът, като стресна всички около масата. — Аз съм Делта! Аз съм Борн! Каин означава Делта и Карлос означава Каин! — Пациентът падна назад на стола си и главата му се надвеси над гърдите. Той мълчеше.
Никой не проговори.
След няколко минути — макар че никой от присъстващите не знаеше колко точно — мъжът, който не можеше да установи своята самоличност, надигна глава и отвори очи. Започваше да излиза от агонията, която бе преживял преди минути.
— Съжалявам — каза Дейвид Уеб. — Не знам какво ми стана.
— Без извинения, Дейвид — каза Панов. — Ти се върна в миналото. Разбираемо е.
— Да, върнах се. Неприятно, нали?
— Съвсем не — каза психиатърът. — Напълно естествено е.
— Аз трябва да се върна, Мо, това също се разбира, нали?
— Дейвид! — извика Мари и протегна ръка към него.
— Трябва — каза Джейсън Борн и нежно хвана китките й. — Съвсем просто е. Никой друг не може да го направи. Аз знам кодовете, знам начините… Еко даде живота си за моя, вярвайки, че ще го направя, че ще убия касапина. Тогава се провалих. Сега няма да се проваля.
— А какво ще стане с нас? — запита Мари с треперещ глас. — Това няма ли значение за теб?
— Ще се върна, обещавам ти — каза той, отстрани ръцете й и я погледна в очите. — Но аз трябва да се върна там, не разбираш ли?
— Заради тези хора? Тези лъжци!
— Не, не заради тях. Заради друг човек, който искаше да живее. Ти не го познаваш — но той беше наясно, че животът му не струва колкото моят живот. Аз трябваше да живея и да се върна при теб, той знаеше и това. Той постави нещата на везните и взе своето решение. Всички рано или късно ще трябва да вземем решение. — Борн се обърна към Макалистър. — Тук има ли някой, който да направи снимка на един труп?
— Чий труп? — попита заместник-секретарят.
— Моят — каза Джейсън Борн.
34.
Страшната снимка на тялото беше направена върху бялата маса за конференции от член на техническия персонал в секретната къща при неохотното присъствие на Морис Панов. Кървав бял чаршаф покриваше тялото на Уеб; чертите на окървавеното му лице се виждаха ясно, очите му бяха широко отворени.
— Проявете филма по най-бързия възможен начин и ми го дайте — каза Конклин.
— Двайсет минути — каза техникът и тръгна към вратата, през която в момента влизаше Макалистър.
— Какво става? — попита Дейвид и се изправи на масата. Разтреперана, Мари избърса лицето му с топла влажна кърпа.
— Хората от консулството са се обадили на медиите — отговори заместник-секретарят. Казали са, че ще излязат със съобщение след около час, когато всички факти бъдат изяснени. Дадох им сценария с правото за използват моето име. Ще сглобят всичко и преди да го обявят в медиите, ще го прочетат на нас.
— Нещо за състоянието на Лин? — попита човекът от ЦРУ.
— Все още е критично, но се държи. Докторът се обади.
— А пресата отвън? — попита Хавиланд. — Рано или късно трябва да ги пуснем да влязат. Колкото по- дълго ги оставим да чакат, толкова повече ще се усъмнят за някаква инсценировка. Не можем да си го позволим.
