самото начало това беше оптималният вариант, но не се надявахме, че той ще се съгласи да свърши работата сам. Сега няма да позволи на някой друг да я свърши, той се връща обратно. Така че в края на краищата аз излязох прав — човек изправя силите една срещу друга с риск да се сблъскат и е готов да убие, ако се наложи, но знаейки, че колкото повече напрежението расте и двамата се приближават с хищни намерения, толкова по-близо е крайното решение. В тяхната омраза, техните подозрения, техните страсти те разгръщат свое собствено насилие и работата бива свършена. Можеш да загубиш хората си, но от другата страна на везните трябва да бъде шансът да осуетиш плановете на врага и той да напусне прикритието си.
— По този начин рискувате да покажете ръката, за която настоявахте, че трябва да остане невидима.
— Как така?
— Защото краят още не е настъпил. Да речем, че Уеб не успее. Да предположим, че го заловят и вие поемете отговорността да бъде измъкнат оттам жив. Когато човек като Шенг разбере, че му е поставен капан с цел да бъде убит, той ще се заинтересува кой се крие зад цялата работа. Ако изскубването на един или десет нокътя не накара Уеб да проговори, с помощта на опиати ще го принудят да каже откъде идва. Той знае всичко, което вие сте му разкрили…
— Дори че правителството на Съединените щати не трябва да бъде намесено.
— Точно така, той ще бъде принуден да говори. Вашето участие ще бъде разкрито. Вашингтон ще бъде замесен.
— От кого?
— От Уеб, за Бога! От Джейсън Борн, ако щете!
— Човек с диагноза за психично заболяване и периоди на агресия към самия себе си? Параноичен шизофреник, който отправя смахнати обвинения и диви заплахи към хора, които искат да му помогнат? — Хавиланд спря и добави: — Хайде, мистър Конклин, такъв човек не говори от името на Съединените щати. Как би могъл? Търсихме го навсякъде, той е ирационална, фантазираща бомба със закъснител, навсякъде му се привиждат заговори, щом болният му измъчен мозък започне да диктува. Ние искаме той да бъде подложен на терапия. Подозираме, че поради миналите си дела е напуснал страната с фалшив паспорт…
— Миналите си дела? — прекъсна го Алекс изумен. — Терапия?
— Разбира се, мистър Конклин. Ако е необходимо, ще признаем, че той наистина е работил за американското правителство и това му се е отразило доста зле. Не може да заеме никакъв официален пост. Как би могъл? Този човек с трагична съдба може би е отговорен за смъртта на жена си, за която твърди, че е изчезнала.
— Мари? Вие ще използвате Мари?
— Ще трябва. Тя присъства навсякъде из клетвените декларации на хора, които познаваха болестта на Уеб и се опитваха да му помогнат.
— О, Исусе! — прошепна Алекс, потресен от студения и точен ръководител на тайните операции. — Разказахте му всичко заради собствените си тайни цели. Дори да бъде заловен, ще се прикриете зад клетвените декларации и психиатричните заключения за състоянието на болестта му. Ще си измиете ръчичките. Копеле такова.
— Казах му истината, защото щеше да разбере, ако го лъжех. Макалистър, разбира се, отиде по-далеч, като подчерта фактора „организирана престъпност“, който е напълно верен, но представлява деликатна материя, която аз бих предпочел да не обсъждам. Но на Едуард не съм казал всичко. Той още не е разбрал разликата между собствената си етика и онова, което работата изисква. Когато го направи, ще стигне и задмине професионалните ми постижения, но не мисля, че е способен на това.
— Вие казахте на Дейвид всичко, в случай че бъде заловен — продължи Конклин, без да слуша Хавиланд. — Ако убийството не бъде осъществено, вие искате да го заловят! Разчитате на амфетамина и на скополамина. Наркотиците! Тогава Шенг ще разбере, че сме разкрили заговора, и то не от нас, а от един ненормален. Господи! Това е вариация на предложението на Уеб!
— Неофициално — съгласи се дипломатът. — По този начин всичко ще бъде постигнато много гладко, без никакви конфронтации. Евтино. Почти на безценица.
— Освен цената на човешкия живот! — изкрещя Конклин. — Той ще бъде убит! Както и да го погледнем, очевидното е неизбежно.
— Това е цената, мистър Конклин, ако тя трябва да бъде платена.
Алекс почака да чуе още нещо от посланика. След кратко мълчание попита:
— Това ли е всичко?
— Залозите са много по-високи, отколкото предвиждахме — много по-високи. Знаете го не по-зле от мен. Така че не се правете на толкова шокиран. — Посланикът се облегна назад. — Преди и вие сте взимали същите решения, правили сте такива изчисления.
— Такива не! Никога! Сега вие го изпращате за собствена изгода и рисковете са ви известни, ала не го подсигурявате с никой, който да го защити. Наистина той беше най-щастлив, когато вярваше, че щом доведе убиеца тук, ще получи жена си!
— Нашата цел е друга. Много по-важна.
— Знам. Тогава не го изпращайте. Научете паролите и пратете някой друг! Някой, който още не е изтощен до смърт.
— Изтощен или не, той е най-добрият и настоява да свърши работата сам.
— Защото не знае какво сте му скроили! Как сте го приклещили, как сте го превърнали в пратеник, който трябва да загине!
— Нямах избор. Както вие казвате, той намери мен. Трябваше да му кажа истината.
— Тогава, повтарям ви, изпратете някой друг! Отряд щурмоваци без никаква връзка с нас, платете на наемници да убият Шенг Чу Янг. Уеб знае как да го намери, той ви го каза. Аз ще го убедя да ви даде паролите или за каквото, по дяволите, става дума и си купете банда наемници!
— Тоест да действаме като Кадафи?
— Не, много по-безскрупулно и не мога да намеря думи, с които да…
— Забравете — прекъсна го Хавиланд. — Ако открият следа, която води към нас, ще трябва да стреляме по китайците, преди те да са започнали. Немислимо.
— Това, което правите, е немислимо!
— Има по-важни неща от живота на един човек. И вие го знаете точно толкова добре, колкото и аз. Такава е била работата ви, и, простете ми, но настоящият случай е много по-важен от всички, които сте преживели.
— Кучи син!
— Вашата собствена вина избива в този момент, Алекс, позволете ми да ви нарека така, след като и вие се произнесохте вече за моето семейство. Не аз издадох заповедта, с която при миналата операция Джейсън Борн беше поставен извън контрол. Най-голямата ми надежда е сега той да успее, убийството да бъде извършено. Ако това стане, той е свободен. Далечният изток ще се отърве от едно чудовище, а на света ще бъде спестено едно азиатско Сараево. Това е моята работа, Алекс.
— Поне му кажете! Предупредете го!
— Не мога. И вие не бихте го направили на мое място. Не може да предупредите един tueur a gages…
— Хайде стига, нещастник такъв!
— Човек, изпратен да убие, трябва да има силни убеждения. И за секунда не бива да се усъмни в мотивите. Не трябва да се колебае. Натрапчивата идея за убийство е единственият му коз.
— Предположете, че не успее, предположете, че го убият!
— Тогава продължаваме много бързо с друг на мястото му. Макалистър ще бъде с него в Макао и ще разбере тайните пароли, които да ни заведат до Шенг. Борн се съгласи. Ако му се случи най-лошото, ще опитаме вероятно и теорията му за конспиратор по дирите на конспиратора. Както виждате, Алекс, аз съм готов да се уча.
— Вие сте готов на всичко! — каза ядосан Конклин и стана от стола. — Но забравихте нещо, забравихте какво казахте на Дейвид. Че е много бърз и голям професионалист.
