— Началото беше преди трийсет години, когато много способен младеж бил изпратен от Тайван в страната, откъдето бил родом неговият баща и там му дали ново име и отново се задомил. Обхватът на целия план е огромен; в корените му се таят фанатизмът и отмъщението…
Уеб слушаше невероятната история на Шенг Чу Янг, всяка нейна дума беше смразяваща, всеки факт представляващ самата истина, защото нямаше причина за повече лъжи. Двайсет и седем минути по-късно, когато свърши, Хавиланд извади папка, обрамчена с черен кант. Отвори предната корица, прекара пръст през седемдесетте страници вътре и се пресегна, като я остави на масата пред Дейвид.
— Това е всичко, което знаем, всичко, което сме научили и което ви казах. Не може да напусне тази къща освен във вид на пепел, но вие можете да го прочетете. Ако имате някакви въпроси или съмнения, кълна ви се, че ще призова всеки в Съединените щати от Овалния кабинет до Съвета за национална сигурност, за да бъдете удовлетворен. — Дипломатът спря, като гледаше Уеб. — Може би нямам правото да я искам, но се нуждая от вашата помощ. Имаме нужда от цялата информация, която можете да ни дадете.
— За да можете да изпратите някого по петите на този Шенг Чу Янг?
— Всъщност, да. Но е по-сложно от това. Ръката ни трябва да е невидима. Не трябва да има дори подозрение за нея. Шенг си е изработил невероятно прикритие. Пекин го има за далновидец, за патриот, който се трепе за майка Китай. Би могъл да се нарече дори светец. Сигурността му е абсолютна. Хората около него — помощници, пазачи, охрана — цялото им внимание е посветено на сигурността му.
— И затова имитаторът ви беше нужен — прекъсна го Мари. — Той е бил връзката с Шенг.
— Знаехме, че е приемал негови поръчки. Шенг трябваше да елиминира своята опозиция: и тези, които му се противопоставят идеологически, и онези, които той възнамерява да изхвърли от своите операции.
— В тази последна група — намеси се Макалистър — са лидерите на вражеските триади, на които Шенг не се доверява, на които фанатиците от Гуоминдана не се доверяват. През последните два месеца няколко лидери са били убити, техните организации закрити.
— Новият Джейсън Борн беше идеалното решение на Шенг — продължи дипломатът. — Наемен убиец без никакви политически и национални връзки, и най-вече следите от убийствата на когото привидно няма да водят към Китай.
— Но той отиде в Пекин — възрази Уеб. — Тогава попаднах на следите му. Всичко започна като клопка, подготвена специално за мен, която…
— Клопка за вас? — възкликна Хавиланд. — Те са знаели?
— Преди две вечери се изправих лице в лице с моя двойник тук, на летището. И двамата знаехме кой е другият — невъзможно беше да не разберем. И той не можеше да си позволи пропадане на друга негова поръчка.
— Били сте вие! — прекъсна Макалистър. — Знаех си!
— Шенг и хората му също са знаели. Аз бях новият в града, трябваше да бъда спрян и убит. Не можеха да рискуват. Клопката е била замислена и поставена същата вечер.
— Господи! — извика Конклин. — Прочетох за Кай Так във Вашингтон. Предполагаше се, че това е дело на безумци с десни убеждения. Пазете комитетите от гнилите капиталисти. А това си бил ти!
— И двете правителства е трябвало да поместят нещо в световната преса — добави Макалистър. — Както и ние ще трябва да обясним някак станалото тази вечер…
— Искам да кажа — продължи Дейвид, без да обърне внимание на Макалистър, — Шенг е повикал десантчика, използвал го е, за да ми постави капан, и по този начин го е превърнал в част от вътрешния кръг. Един клиент, който иска да остане скрит, не скъсява дистанцията по този начин.
— Ако е знаел, че той няма да излезе жив, не би имал никакви проблеми — каза Хавиланд и погледна към заместник-секретаря. — Това е теория на Едуард и аз напълно я подкрепям, а именно, че когато е била изпълнена последната поръчка, убиецът е трябвало да бъде убит, докато е получавал парите си от него и е очаквал друг ангажимент. Събитията на Кай Так без съмнение са подпечатали смъртната му присъда.
— Не е бил достатъчно умен, за да го види — каза Джейсън Борн. — Липсваше му пространствено мислене.
— Моля? — попита посланикът.
— Нищо — отвърна Уеб, отново загледан в дипломата. — И така, всичко, което ми казахте, беше наполовина лъжа, наполовина истина.
— Истината беше основата, с която да заслужим доверие. Трябваше да приемете голямата ни загриженост. Лъжите бяха, за да ви спечелим на наша страна. — Хавиланд се облегна назад. — По- откровен от това не мога да бъда.
— Копелета — каза Уеб с леден глас.
— Съгласен съм — прие Хавиланд. — Но както споменах преди, обстоятелствата бяха такива. Две главни обстоятелства — кризата и вие.
— И? — попита Мари.
— Нека да ви попитам, мистър Уеб… и мисис Уеб. Ако бяхме дошли при вас и изложили нашия случай, щяхте ли да се присъедините към нас? Щяхте ли да станете нашият Джейсън Борн?
Мълчание. Всички погледи бяха отправени към Дейвид.
— Не — меко каза той. — Нямаше да повярвам.
— Знаехме — каза Хавиланд и кимна. — Но за нас беше необходимо да ви имаме. Вие сте способен на неща, които не могат да бъдат направени от никой друг, и след като ги направихте, знам, че преценката ни е била вярна. Цената беше ужасна, няма две мнения, но ние чувствахме, че друг избор не съществува. Времето и последствията са срещу нас.
— Както и преди — каза Уеб. — Десантчикът е мъртъв.
— Десантчикът? — Макалистър се наведе напред.
— Вашият убиец. Всичко, което ни причинихте, беше напразно.
— Не непременно — възрази Хавиланд. — Ще зависи от това, което можете да ни кажете. Новината за смъртния случай тук ще се появи в утрешните вестници, на това не можем да попречим. Но Шенг няма как да узнае кой е убитият. Не бяха направени фотографии, нямаше никакви репортери, а онези, които пристигнаха по-късно, бяха задържани от полицията на неколкостотин метра от мястото.
— А тялото? — попита Панов. — Ще последва медицинска експертиза…
— На което МИ-6 твърдо възразява — обясни посланикът. — Това е все още британска територия и съобщенията между Лондон, Вашингтон и Правителствения дом бяха бързи. Лицето на двойника беше почти обезобразено, за да може някой да даде точно описание.
— А Дейвид и Мари — настоя психиатърът. — Много хора ги видяха и чуха.
— Единствено най-близко застаналите хора от морската пехота можеха да видят и да чуят ясно всичко — каза Макалистър. — Всички войници заминават обратно за Хаваите след час, включително двамата мъртви и седмината ранени. Паниката и объркването бяха страхотни. Пожарникарите и полицаите бяха твърде заети, за да влизат в градината. Можем да съобщим каквото решим.
— То ви е втора природа — каза Уеб.
— Чухте посланика — подхвана Макалистър, избягвайки погледа на Уеб. — Чувствахме, че друг избор нямаме.
— Бъди честен, Едуард — Хавиланд отново погледна към Уеб, докато се обръщаше към заместник- държавния секретар. — Аз чувствах, че друг избор няма. Ти ми възрази многократно.
— Не бях прав — каза Макалистър и посрещна строгия поглед, който дипломатът му отправи. — Но това не е от значение — продължи бързо. — Трябва да решим какво да кажем. Консулството е пламнало от обаждания на пресата…
— Консулството? — изненада се Конклин. — Някаква секретна къща?
— Нямаше време за осигуряване на прикритие — каза посланикът. — Съчинихме приемлива история. Доколкото знаем, не е имало никакви въпроси, но в полицейския доклад трябваше да се впишат собственикът и наемателят на тази къща. Как се справят от Гардън Роуд, Едуард?
— Просто казват, че въпросът е още неизяснен. Чакат нареждания от нас, но повече не могат да се преструват. По-добре да измислим нещо, което дава място и за догадки.
— Разбира се — съгласи се Хавиланд. — Това предполага, че имаш нещо готово.
— Би могло да послужи, ако правилно съм чул мистър Уеб.
