дълбоко в недрата на неговия мозък, но яростно наближаваше и беше като далечна гръмотевица над гладко езеро, когато се надига лятна буря.
— Кой направи това с нас? — попита Дейвид Уеб, а гласът му едва се чуваше.
— Аз — каза Хавиланд от другия край на бялата маса. Посланикът се наклони напред и отвърна със същия убийствен поглед. — Ако се намирах в съд и молех за милост след това ужасно дело, щях да се защитя с думите, че обстоятелствата го налагаха.
— А обстоятелствата са?… — попита монотонно Дейвид.
— Първо, изправени сме пред криза, второто обстоятелство сте вие.
— Обяснете — намеси се Алекс Конклин от срещуположния край на масата. Уеб и Мари седяха вляво от него, Морис Панов и Макалистър срещу тях. — И не пропускайте нищо.
— Нямам намерение — каза дипломатът, а очите му останаха върху Дейвид. — Кризата е налице, катастрофата е неизбежна. В политическата структура на Пекин е извършен заговор от група фанатици, водени от човек, който е здраво подсигурен в йерархията на неговото правителство, уважаван като принц философ и много трудно уязвим. Ако заговорът не бъде осуетен, той ще помете цялата колония Хонконг. Ще последва незабавна окупация от страна на Народната република. Няма нужда да ви обяснявам какво значи това — икономически хаос, кръвопролития и без съмнение война в целия Далечен изток. Това ще продължи, докато и други държави изберат на чия страна да застанат. Рискът е немислим.
Мълчание. Очи здраво приковани едни в други.
— Фанатици от Гуоминдана — каза Дейвид с леден глас. — Китай срещу Китай. Към това се стремяха много маниаци през последните четирийсет години.
— Но само стремеж, без конкретна стратегия, мистър Уеб. — Хавиланд стисна двете си ръце и задиша тежко. — А сега стратегията е налице, стратегия толкова дяволска и неуязвима, че според тях провал не може да има. Но тя ще пропадне, разбира се, и тогава светът ще се изправи пред криза със застрашителни размери. Може спокойно да доведе до крайните последици, които няма да можем да преживеем. Далечният изток поне няма да оцелее.
— Не ми казвате нищо ново. Конспираторите са много високопоставени и може би броят им нараства, но те ще си останат фанатици. Ако маниакът, на чието шоу присъствах, е подобен на останалите, те всички ще бъдат обесени на площад „Тянанмън“. Това ще бъде показано по телевизията и одобрено от всички, дори от онези, които се противопоставят на смъртното наказание. Той беше — е — садистичен месия, касапин. Касапите не могат да бъдат държавници, тях не ги приемат насериозно.
— Хитлер стана през трийсет и трета — отбеляза Хавиланд. — Аятолах Хомейни само преди години. Но тогава явно не знаете кой е техният истински водач. Той няма да се покаже никога и при никакви обстоятелства, ако съществува опасност да бъде видян. Както и да е, аз мога да ви уверя, че той е държавник, чиято дума се чува. И неговата цел не е Пекин, а Хонконг.
— Аз видях, каквото видях, и споменът за това едва ли ще ме напусне някога… Не се нуждаете от мен! Изолирайте ги, известете за тях в Централния комитет, обадете се в Тайван, предупредете и там. Те още по-малко желаят тази война от Пекин.
Посланикът изучи лицето на човека от „Медуза“, очевидно преценявайки точността на информацията, с която разполагаше, като разбра, че Дейвид е видял в Пекин достатъчно, за да може сам да си вади заключения, но недостатъчно, за да разбере естеството на заговора за Хонконг.
— Твърде късно е — отвърна дипломатът. — Силите са поставени по места. Предателството е заело най-високите места в китайското правителство, предателството на презрените националисти, които са в конфликт със западните финансови интереси. Дори посветените последователи на Дън Сяопин няма да понесат този удар по гордостта на Пекин и международната изолация. И ние щяхме да реагираме по този начин, ако разберяхме, че „Дженерал Мотърс“, Ай Би Ем и Нюйоркската стокова борса се управляват от американски предатели, обучени в Съветския съюз, които изразходват милиони за проекти против интересите на страната ни.
— Аналогията е точна — прекъсна го Макалистър, с ръка върху дясното си слепоочие. — Най-общо казано, това е същото, каквото е Хонконг за Народната република. Но има и друго, което е не по-малко тревожно. Искам сега да го изясня — в положението си на аналитик и човек, който трябва да изчисли ходовете на неприятелите, потенциалните неприятели…
— Бъдете по-кратък — прекъсна го Уеб. — Много говорите, много си разтривате главата и очите ви не ми харесват. Те са като на мъртва риба. В Мейн също бяхте особено словоохотлив. Вие сте лъжец!
— Да, разбирам ви много добре защо го казвате. Но аз съм честен човек, мистър Уеб, и вярвам в честността.
— Аз, не. Вече, не. Продължавайте. Всичко това е много интересно, но не разбирам защо никой досега не каза нещо смислено. Какъв е вашият принос, лъжецо?
— Факторът на организираната престъпност. — Макалистър преглътна след повторената обида на Дейвид, но все пак поднесе твърдението с очакване някой да го разбере. Когато видя недоумяващите погледи, добави: — Триадите.
— Групи с подобна на мафията структура от азиатски тип — каза Мари с поглед към заместник- секретаря на Държавния департамент. — Престъпни братства.
Макалистър кимна.
— Наркотици, нелегална имиграция, проституция — всички обичайни дейности.
— Някои от тях не са толкова обичайни — вметна Мари. — Те имат своя особена икономика. Притежават банки — индиректно, разбира се — из цяла Калифорния, Орегон, щата Вашингтон и нагоре в моята страна — в Британска Колумбия. С милиони перат пари чрез международни трансфери.
— Което само усложнява кризата — наблегна Макалистър.
— Защо? — попита Дейвид. — Какво искате да кажете?
— Престъпление, мистър Уеб. Идеите за престъпления преследват лидерите на Народната република. Съществуват сведения за над сто хиляди екзекуции, осъществени през последните три години, при които е правена малка разлика между отделните провинения. Това е неизменна последица от режима — от произхода на този режим. Всички революции вярват, че каузата им е чиста и свята и стои над всичко. Пекин ще нанесе поправки в идеологията си, за да получи икономически привилегии от Запада, но няма да бъдат постигнати споразумения дори само при намек за организирана престъпност.
— Изкарвате ги група параноици — вметна Панов.
— Такива са. Не могат да си позволят да бъдат други.
— Идеологически? — запита докторът.
— Просто цифри, докторе. Чистотата на революцията е прикритието, но цифрите ги плашат. Огромна, гъсто населена страна с гигантските си ресурси — и, Боже мой, ако организираната престъпност бъде внедрена сред милиардите хора, живеещи вътре в тези граници, това ще стане нация от триади. Всички села и градове ще бъдат поделени между отделни фамилии, които ще печелят от идващия западен капитал и технологии. Ще последва бум на незаконния износ, който ще наводни контрабандния пазар в целия свят. Наркотици от незнайни полета и хълмове, които не могат да бъдат контролирани, оръжия, произведени от субсидирани заводи, построени чрез подкупи, текстилни продукти от стотици нелегални производители, използващи крадени съоръжения и труда на селяните. С една дума, престъпност.
— Това би бил невероятен скок, който никой тук не е реализирал през последните четирийсет години — каза Конклин.
— Кой би посмял? — попита Макалистър. — Ако човек може да бъде екзекутиран за това, че е откраднал петдесет юана, какво ще стане, ако открадне сто хиляди? Това изисква протекции, хора на високи постове. Това е нещото, от което се страхува Пекин. Политическата структура е ерозирала. Водачите може да загубят контрол, а те не биха рискували. Страховете им изглеждат параноични, но за тях са съвсем истински. Един намек, че могъщи криминални фракции са в единство с вътрешни конспиратори, инфилтриращи се в икономиката им, ще бъде достатъчен за тях да се отрекат от споразуменията и да изпратят войските си в Хонконг.
— Заключението ви е логично — каза Мари. — Но как би могло да се осъществи?
— То вече се случва, мисис Уеб — обади се Хавиланд. — Затова се нуждаем от Джейсън Борн.
— По-добре някой да започне от началото — каза Дейвид.
Посланикът започна.
