— Все още мястото е заградено с въже — каза Макалистър. — Ще разглася, че полицията претърсва околността за недетонирали бомби. Репортерите ще станат много търпеливи при тези обстоятелства. Съвпадението е, че сценарият, който дадох за пресата, също подчертава, че човекът, който атакува къщата, е очевидно експерт в областта на взривовете.
Джейсън Борн, най-големият пиротехник, който „Медуза“ някога беше обучила, погледна към Макалистър. Заместник-секретарят на Държавния департамент извърна поглед.
— Трябва да се махна оттук — каза Джейсън. — Трябва да се добера до Макао по най-бърз начин.
— Дейвид, за Бога! — Мари застана пред съпруга си; гласът й беше нисък и уверен.
— Много бих искал нещата да бяха по-различни — каза Уеб и стана от масата. — Много бих искал. Но те са такива. Трябва да заема позиция. Трябва да стигна до Шенг, преди историята да се появи в утрешните вестници. Преди тази снимка да се появи в потвърждение на съобщението, което ще изпратя по канали, неизвестни според него на никого. Той трябва да повярва, че аз съм убиецът му, този, когото той самият щеше да убие, а не човекът от „Медуза“, който стреля по него в онази долина. Той трябва да научи за мен, преди да му бъде дадена каквато и да било друга информация. Защото информацията, която аз ще му изпратя, е последното нещо, което той иска да чуе. Всичко останало ще изглежда незначително.
— Стръвта — каза Алекс. — Първо му дай тази информация и ще имаш прикритието, което ти трябва, защото той ще бъде зашеметен, изненадан и най-вече защото ще приеме официалната версия във вестниците.
— Какво ще му кажеш? — попита посланикът.
— Това, което ми казахте и вие. Наполовина лъжа, наполовина истина.
— Конкретно, мистър Уеб — нервно каза Хавиланд. — Много сме ви задължени, но…
— Задължени сте ми, но не можете да ми се отплатите! — просъска Джейсън Борн. — Освен ако не си пръснете черепите ей тук пред очите ми!
— Разбирам гнева ви, но ще продължа да настоявам. Не бива да правите нищо, което да застраши живота на пет милиона души или жизнените интереси на правителството на Съединените щати.
— Радвам се, че и вие разбирате важността на нещата. Добре, господин посланик. Ще ви кажа. То е същото, което бих ви казал, ако в самото начало бяхте коректен да дойдете при мен, като изложите вашия случай. Вие вярвате в префинените си манипулации, в капаните, които властта ви позволява да поставяне навсякъде… и може би си мислите, че имате право на всичко това заради високия си интелект. Всички сте едни и същи. Сложността ви привлича — също и сложните обяснения, но не можете да проумеете, че често простите методи са много по-ефективни.
— Чакам инструкции — изрече студено Хавиланд.
— Така да бъде — каза Борн. — Слушах ви внимателно. Искате да обясните защо никой не може да стигне до Шенг по официален път и да му каже това, което знаете вие. Бяхте прав. Той би се изсмял и би се изплюл в лицето ви. Разбира се, вие ще държите на вашите обвинения, а той ще издърпа Пекин от общите споразумения за Хонконг. Така ще загубите. Опитайте се да го разкриете по друг начин. Отново няма да успеете. Нямате доказателства освен думите на няколко мъртъвци с прерязани гърла, които биха изрекли всичко, за да очернят хора от партията в Народната република. Той ще се усмихне и без да ви го каже, ще ви даде да разберете, че е по-добре да не настоявате за нищо повече. Вие смятате, че ако направите това, рисковете са твърде големи. Свирката дава сигнал и войната в Далечния изток започва. И в това сте прав — най-вече заради причините, които Едуард ни изложи. Пекин може лесно да пропусне да забележи една корумпирана постъпка, дължаща се на обикновена алчност, но едва ли ще позволи разрастването на китайската мафия, която да проникне в индустрията или в профсъюзите, или в правителството. Както Едуард обясни, те ще загубят работата си…
— Все още чакам, мистър Уеб — каза дипломатът.
— Добре. На ваша страна съм, но забравихте урока от „Тредстоун 71“. Изпратете убиец по дирите на убиеца.
— Това е нещо, което не сме забравили — прекъсна го дипломатът учуден. — То е основата на всичко.
— Но не и заради целта, която е пред нас — каза Борн. — Имаше по-добър начин да се свържете с Шенг и да го накарате да излезе от прикритието си. Не беше необходимо! Това с жена ми не беше необходимо! Но не можахте да го разберете. Великият мозък трябва да усложнява всичко.
— Какво не можах да разбера, мистър Уеб?
— Изпратете конспиратор по дирите на конспиратора. Неофициално… Вече е твърде късно, но това бих ви посъветвал аз.
— Не съм сигурен дали изобщо ми казахте нещо.
— Едната част истина — другата лъжа. Вашата собствена стратегия. Изпраща се куриер до Шенг, някой грохнал старец, който е получил информацията по телефона. Източникът не може да бъде проследен. Той подава съобщението устно, чува го само Шенг, няма нищо на хартия. Съобщението съдържа достатъчна доза истина, за да може това да парализира Шенг. Да кажем, че човекът, който го изпраща, е един от хората в Хонконг, който би загубил милиони, ако схемата на Шенг се разпадне, човек достатъчно хитър и достатъчно изплашен, за да не издава името си. Съобщението ще бъде за предателство на някой от хората му или за новосформирани триади, които са се обединили срещу него, след като ги е прогонил. Шенг трябва да действа — друго не му остава. Следват контакти и уредени срещи. Конспираторът от Хонконг е така загрижен за оставането му в сянка, както и Шенг, и също толкова подозрителен, за да поиска неутрално място за среща. Срещата е уредена. Тя е клопката. — Борн спря и погледна Макалистър. — Дори третокласен бомбаджия можа да ви посочи правилния начин.
— Много бързо и много професионално — каза Хавиланд. — Къде можем да открием такъв конспиратор в Хонконг?
Джейсън Борн погледна възрастния държавник почти с презрение.
— Ще трябва да помислите — каза той. — Това е лъжата.
Хавиланд и Конклин останаха сами в бялата стая, седнали на противоположните краища на голямата маса. Дейвид Уеб беше помолил да остане насаме с жена си, преди да дойде моментът за заминаване. Те бяха заведени в стая на горния етаж; обстоятелството, че е спалня, не мина през главата на никого. Стаята се намираше в южната част на къщата, далеч от измокрените до кости мъже и разрушенията от северната страна. Заминаването на Уеб според Макалистър трябваше да стане най-много след петнайсет минути. Джейсън Борн и заместник-секретарят щяха да бъдат откарани с кола до летище Кай Так. Фериботите спираха да се движат в девет вечерта, затова щяха да стигнат до Макао с хеликоптер на Червения кръст. Щяха да избегнат митнически проверки, щом се пренасяха спешно медицински доставки за болницата „Кианг У“ на улица „Коело“ до Амарал.
— Няма нищо да излезе — обърна се Хавиланд към Конклин.
— Какво няма? — попита Алекс, заровен в обърканите си мисли. — Това, което ви каза Дейвид?
— Шенг няма да се съгласи за нищо на света да се срещне с човек, когото не познава, с някой, който изобщо не желае да се разкрива.
— Това би зависело от начина, по който се изложат нещата. Ако информацията е застрашителна и фактите — автентични, той няма да има избор. Не може да се разпита куриера — онзи не знае нищо, — така че той трябва да тръгне сам към източника. Стратегията е напълно сигурна.
— Но съществуват много нерешени моменти и шансове за погрешна стъпка.
— Кажете го на Джейсън Борн.
— Обстоятелствата са различни. „Тредстоун“ имаше ентусиазиран агент-провокатор, готов да тръгне след Чакала. Човек, който пое невероятния риск, защото беше обучен и беше живял дълго време с насилие, за да се откаже. Друго място за него нямаше.
— Това е академично обяснение — каза Конклин. — Но не мисля, че сте в състояние да спорите с него. Изпращате го с мисия и голяма вероятност за неуспех, а той се връща и води за ръчичка убиеца — за да намери вас. Ако е казал, че всичко може да бъде свършено по друг начин, той сигурно е прав и вие не можете да му възразите.
— Напомням ви обаче — възрази Хавиланд и сложи ръце на масата пред себе си, — че това, което направихме, наистина свърши работа. Ние загубихме убиеца, но спечелихме ентусиазирания провокатор. От
